Нямам приятелки в шоубизнеса, имам добри познати, признава попфолк певицата

Ани Фук Чонг Хоанг, по-известна като Ани Хоанг, е попфолк певица от голямото семейство на димитровградската фирма "Пайнер". Баща й е виетнамец, а майка й е българка. Ани Хоанг е родена в София. Има по-големи брат и сестра. На четири годинки участва в предаването "Кой е по-по-най" на Къци Вапцаров.

Учи пет години в Музикално училище "Любомир Пипков" в София, с профил пиано и солфеж. Завършва образованието си в 130 СОУ "Стефан Караджа". В края на 2010 г. Ани Хоанг се среща с режисьора Люси Иларионов и тяхната съвместна работа започва с баладата "Не вярвам". Двамата са сгодени от 6 години. Сред по-известните й песни са "Не вярвам", "Неподготвен", "Тази нощ", "Виетнамчето", "Луда обич".

- Ани, поздравления за новата ти песен! Как се роди тя?

- Казва се "И взривявам" на Светльо Къслев, от него тръгна цялата идея, а на по-късен етап се включи и N.A.S.O. Текстът започнаха да го правят група "СкандаУ", но тъй като Тото влезе във "ВИП Брадър", Лъчо го довърши, а Люси и N.A.S.O. направиха бриджа и припева. Естествено, на записите присъства и моят голям брат Dee, който ми помогна за изпяването.

- От колко време не си пускала ново парче?

- Ние постоянно работим по някакви песни, но близо половин година мина, откакто пуснах проекта ми с DGS, ремикса на "Луда обич" и парчето "К’во ме гледаш".

- Има ли песен, която не би изпяла?

- Не се виждам в ролята на изпълнител на народни песни. Харесвам много българския фолклор и даже си пея от време на време, но засега насаме (смее се).

- С кого искаш да направиш дует?

- С Люси Иларионов, с който сме заедно повече от седем години, но той е толкова зает, че не ми обръща никакво внимание. Шегата настрана, наистина готвим два дуета в момента. Не бързаме, искаме да ги изпипаме, но всеки път все излиза нещо друго по-важно и ги отлагаме във времето.

- Възможни ли са женски приятелства в шоубизнеса?

- Ако трябва да съм честна, аз нямам приятелки в шоубизнеса, имам добри познати. Много по-лесно се разбирам с мъжете, отколкото с жени, не само в работата, но и извън нея. Така е, откакто се помня.

- Как се запознахте с Люси и къде? Спомняш ли си добре първата ви среща? Опиши я.

- Да, на един концерт, където аз изнасях рецитал с класическа музика и свирех на пиано в Музикалното училище "Любомир Пипков" в София. Наш приятел ни запозна след концерта и Люси много се смя като му казах, че се занимавам с попфолк. Чухме се няколко пъти, даже аз му отказвах да излизаме и чак след близо половин година на първата ни среща той ме заведе на кино, моля ти се... Между другото, аз мразя да ходя на кино, но пък след това отидохме в "Макдоналдс", където обожавам да похапвам, и се реваншира.

- Отдавна сте сгодени. Мислите ли да направите по-сериозна крачка?

- Ами колко по-сериозна, ние сме нонстоп заедно, дори и когато той снима клипове на други изпълнители, аз му помагам като асистент, само за хонорара ми още не сме уточнили (смее се).

- Колко голяма е твоята заслуга за неговата тотална трансформация? Как ти го подкрепи в успешната битка с килограмите?

- Всъщност почти никаква, що се отнася до решението за тази крачка, заслугата си е изцяло негова. Той реши и го направи. Въпреки това, аз го изживях много по-тежко, защото страдах, докато го гледах с всички жички и ме беше страх, че ще го боли. Щастлива съм, че успя да постигне целта си само за една година и сега е по-слаб от момента, в който се запознахме, когато тежеше 140 кг. Сега изглежда и се чувства страхотно. Той е моят герой.

 

Георги Анадолов:

Който може да върти гега, може и сабя

Бойното изкуство е съхранено в ежедневието на българина, но не знаем откъде идват уменията ни, опитва се да възвърне националната ни памет бизнесменът, организатор на професионални ММА битки

Георги Анадолов е бизнесмен от Габрово, роден през 1969 г., който от 17 години живее във Великобритания. Там е основал компанията си "Комбат промоушън", чиято цел е да представя пред света български ММА бойци. Гала вечерите, които организира, не се състоят само от демонстрация на бойни спортове. Бизнесменът ги използва, за да представя българския фолклор и традициите ни. Друг негов проект е собственото му тв риалити шоу Born to fight по London Live TV, в което отново пред английска публика той успя да представи и трима българи. Единият от тях стигна до финала на продукцията.

Двете основни събития, с които компанията на Георги Анадолов особено много се гордее, са SPARTACUS FIGHTING CHAMPIONSHIP (SFC) и Събор Древно Наследство. SFC е уникална по рода си гала вечер на бойните спортове, събираща в себе си спорт, музика, фолклор, история, култура и други елементи на национална принадлежност. Събитията се превръщат в сцена на най-популярните български изпълнители и танцови състави в страната и извън нея. Събор Древно Наследство е сравнително по-нов проект, но разрастващ се бързо и въвличащ в себе си все повече последователи и участници. Съборът се провежда в Лондон с участието на тамошни фолклорни формации и гост-участници, идващи специално от България. Отново по идея на Георги Анадолов през изминалата година бяха организирани и три кампании под мотото "Да съхраним завета на дедите ни" в три различни града в България.

На 13 януари 2018 г. бизнесменът ще организира поредния, шести спектакъл SFC6, който ще се състои в зала "Арена Армеец" и за който у нас ще пристигнат световни имена в бойните спортове.

- Г-н Анадолов, вашата фамилия подсказва, че някой от прадедите ви е кръстосвал земите на Османската империя. Така ли е?

- Прапрадядо ми е бил заточен в Анадола, откъдето идва и фамилията. За разлика от много наши заточеници, той успява да се върне в родното Габрово и не само това - започва търговия, организирайки кервани с камили. Един от неговите синове е първият, който вкарва камион в България. По майчина линия съм от стар болярски род, напуснал Търново след идването на турците.

- С какво се занимавахте в България, преди да заминете?

- Занимавах се със спорт, с кикбокс - до 2000 г., когато заминах. В годините, в които тренирах, нямаше някой, който да даде светлина или вяра в бъдещето на този спорт. Може би пък беше за хубаво, защото това ми подреди живота в друга посока. Аз бях завършил ветеринарен техникум в Стара Загора и после продължих в Тракийския университет - зооинженерство и икономика. Имам магистратура по биологично животновъдство, а сега уча политология в Югозападния университет в Благоевград. Заминах чрез студентските бригади, не като спортист. Стартът ми в Англия не беше лек. Наложи се родителите ми да изтеглят заем, за да ме изпратят там. След шест месеца аз още нямах възможност да върна парите и прецених, че развитието ми явно ще минава по друг път. Вече бях получил виза за работа. Започнах собствен бизнес. В началото работех като шофьор, за да мога да спестя пари, и оттам нататък успях така да подредя нещата, че хора да започнат да работят за мен. Сега имам доста разнообразен бизнес, нещо, което ми помогна да финансирам моите проекти в България.

- Къде намирате допирната точка между спорта и народните изпълнители?

- Допирната точка е българският фолклор. Това е изненадващо за много хора, но българският фолклор е съхранил всички онези елементи от физическата подготовка на българина преди падането под турско робство. Точно там идва голямата връзка между бойния спорт и фолклора. Неговата неритмичност е това, което много военни специалисти са се мъчили още от древността да разгадаят - защо българите жънат такива големи успехи на бойната сцена. Отговорът отново се крие в българския фолклор и е закодиран вътре. Защото неговата неритмичност придава трудна предвидимост на действията на българите. Военното дело следва някакви принципи и подредби, но точно там българите разбиват всички принципи. Когато най-малко очакваш нещо, точно то взема, че се случва. Ето това е нещото, което носи връзката между бойните спортове и българския фолклор.

- Разкажете за Събор Древно Наследство в Лондон.

- С екипа организирахме вече няколко събития там. Идеята на тези събори е представянето на нашия фолклор пред главно българската публика. Аз лично не гоня представянето пред чуждестранната публика, въпреки че винаги присъстват гости. Ако фолклорът ни ще бъде показван като изчезнал вид в зоологическа градина, той вече губи своята стойност. Това е причината да се концентрирам конкретно върху българската общност. Има много голям интерес към фолклора не само в България, а и сред българите в чужбина, страшно много самодейни фолклорни състави. Всеки може да дойде с цялото си семейство и да се забавляват. Мъча се максимално да избягам от сюжета на пиянските събирания и да се съсредоточим върху истинските ценности от българския фолклор. На съборите отново каня моите бойци.

- Имате голямо семейство. Децата ви обичат ли фолклора?

- Имам страхотно семейство. Жена ми е българка, децата също, въпреки че и четирите са родени в Англия. Вкъщи говорим български и те носят българското не по-малко от майка си и баща си. Те са три момченца и едно момиченце, най-големият е на 10, най-малкото момченце - на няколко месеца.

- По-големите знаят ли да играят хоро?

- Всички знаят, няма как.

 

Кръв, сълзи и кризисен пиар крепят фолка

Анита Мейзер се шири в луксозна килия

Според Иречек българите са невярващи, но суеверни

Луна получи предложение за брак в ефир

Бившата на Гущеров се пусна гола в мрежата

"Шушана" на Наско Ментата - хит в мрежата

Мария запя по бельо

Ердоган опитва да пренапише историята

Замесиха Тръмп в пране на пари с руска и немска банка

"Огледалният" код и пророчествата на Да Винчи

Само точната доза кафе защитава от болести

Принцът и "плебейката" - нищо ново под слънцето

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 13 ДЕКЕМВРИ!