Анна Заркова за книгата си „Българската мафия, както я видях”: Написах я, както се шие гоблен - бод по бод, получи се тъжна картина

Чувстваме се като в претъпкан автобус, в който смърди и ни обират

Изключително търсена, четена, ценна и навременна се оказа книгата “Българската мафия, както я видях” на известната журналистка от в. “Труд” Анна Заркова. Това доказа сериозният интерес към творбата при представянето й в събота във Велико Търново.

В деня, когато студентската младеж празнуваше, десетки търновци от различни възрасти и професии се събраха в култовия Клуб “Седем” в болярския град, за да разговарят и лично да се запознаят с Анна Заркова, която е едно от знаковите имена в родната журналистика.

“Това е нашата книга, не моята книга. Сигурна съм, че всеки от вас може да напише такава книга, под такова заглавие, защото мафията е част от нашия живот и тази част става все по-голяма и по-голяма. Чувстваме се като в претъпкан автобус, в който смърди, настъпват ни, бъркат ни в чантата и ни обират, гадно и обидно е... “, каза пред препълнения с хора от различни възрасти и професии Клуб “Седем”.

“Чест е, че ни гостува най-смелата жена в България”, приветства я домакинът Емил Йорданов, по-известен като DJ Емо.

Катя Виткова от Издателска къща “Авлига” обясни, че добиващата все по-голяма популярност книга представя труда на Заркова като криминален журналист през последните две десетилетия и съдържа факти, материали, интервюта, документи.

“Това е картина на близкото ни минало и настояще. Описани са тежки престъпления, обществени катаклизми, по които често се шуми ден, два, три, после се забравят и остават без последствия”, сподели Катя Виткова.

“Трябваше да минат години, представителите на групировките ВИС и СИК да се настанят в лъскави офиси, пиарите им да започнат да се обаждат, за да предлагат “важна” информация, докато се оказа, че корупцията се шири под различна форма и се е сляла с държавата. Така неотдавна за известно време напуснах в. “Труд” като реших, че повече няма да бъда вестникарка. Почувствах се засрамена от занаята, защото думите вече се използват за комплименти към властта и за... мълчание. Стана модерно като репортер да мигаш пред екрана, докато интервюираш глупак с важен пост, който не знае какво да прави с него. Обидно ми беше от услужливо дадени разследвания от службите на водещи журналисти”, сподели с болка Заркова.

Доказаният в журналистиката професионалист сподели, че като напуснала вестникарския бранш, решила да си направи малка книжарница по подобие на тези в тесните парижки улички около Сорбоната.  “Исках да създам едно такова вълшебно място, където студентите се чувстват по-уютно, отколкото в квартирите си. Но не ми стигнаха средствата и не можах да направя книжарница. И докато си търсех работа, започнах да пиша книга. Събрах спомени, дописки, важни документи, интервюта. Оказа се, че едно е да пишеш дописки в един ден, седмица, месец, а съвсем друго е да проследиш събитията в годините. Все едно, че шиеш гоблен, бод по бод и се появява картина. В случая се получи тъжна картина. Оказа се, че у нас най-добре живеят апашите, тарикатите, а нормалните хора заминават за чужбина”, сподели Заркова, която отново е емблема в “Труд”.

Запитана как е превъзмогнала жестоката саморазправа с киселина преди години, именитата журналистка заяви, че болката няма никога да премине.

“Нарани ме син на полицай, шеф на полицейска банда, която изнудваше шофьори на пътя. Един ден тези негодници спряха колега, който пътувал с детето си. Не им дал рушвет и го арестували, арестували бяха и детето му, което закопчали за парното. От стреса бе започнало да заеква. Заеква и до днес. Написах материал за случая, а тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев уволни въпросния полицай. Синът му пък ми отмъсти с киселина. Не беше наказан и след време заля с киселина и шефката на Строителния надзор Светлана Гебрева, която нареди да бъде разрушен цех на неговия тъст. Гебрева обаче не издържа и почина. Да се отърве от двата процеса, на извършителя помогнаха не адвокати, а полицаи, солидарни с баща му. Сега този, който уби Гебрева и ме ослепи, кара такси. И всеки път, когато спирам такси, за да се прибера от работа, си казвам, че ако аз имам привилегията да не попадам на моя палач, то има хора, които са принудени всеки ден да се срещат и разминават с убийците на децата им. Познавам такива хора”, разказа пред затаилата дъх публика Анна Заркова.

Издателят Катя Виткова подчерта, че Анна Заркова е чудесен разказвач и книгата й е написана дори и с чувство за хумор и разказа интересна история с Косьо Самоковеца, известен като картофения бос.

“Една вечер се обажда от дискотека на Ани, докато полицията го издирва и и казва: “Мен ме издирват, а аз не се крия. Обади им се и им кажи къде съм, но ела и ти, че да не вземат да ме гръмнат”.

“Този човек ми се обади, а не се познавахме лично”, допълни Заркова.

Журналистката, която е емблема на в. „Труд”, разказа за запознанството си с Васил Илиев, прославил се като първия официален бос на организираната престъпност.

“За такъв го провъзгласиха. Накичиха го с всевъзможни атрибути затова и около него се разиграваше театъра на мафията. И докато той беше на сцената, в задкулисието наши и чужди служби разпределиха и разграбиха голяма част от народното богатство на България”, коментира Заркова.

Тя разказа, че един ден нейна приятелка споделила, че пред блока има струпани цяла “армия” от едри мъже с анцузи, които са завардили района и дори детските площадки. Казала, че това са гардове на шефа на “ВИС-2” Васко Илиев, който си е взел офис в кооперацията.  “Веднага взех фоторепортер и отидох на място. Още на входа ме спряха въпросните мъже с анцузи и ме питат къде отивам. Казах им: “Изпращат ме” и те ме пуснаха на първия етаж на сградата. Там имаше други гардове и на тях рекох: “Изпращат ме”. Но Васил Илиев не беше толкова тъп като тези с анцузите и ме накара да чакам 40 минути преди да ме приеме. Явно ме е проучвал през това време и получил информация от някой от държавната власт. Когато ме прие в офиса си каза: “Излъгахте моята охрана!”. Казах, че искам да взема интервю от него, но той ме отпрати. След няколко дни ми се обади и ми даде фалшиво интервю, но пък беше единственото. После службите, които си го избраха за шеф на мафията, го убиха”, обясни Анна Заркова.

Сред присъстващите на срещата бе депутатът и световен шампион по стрелба Весела Лечева, която поздрави авторката на книгата и редактор във в. “Труд” за куража и разказаната истина за българската действителност.

Заркова припомни времето на шумните полицейски акции, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи. “Хвалех акциите, защото се атакуваха престъпни практики. Много ги хвалих, докато не забелязах, че арестуваха хора така, че да ги унижат. Изкарваха ги по бели гащи, показваха ги по екраните, за да ги видят децата им, съгражданите им, колегите им. В крайна сметка, не че някои от тях не заслужаваха, но папките с материалите, които стигаха до съда, се оказваха празни и нямаше осъдени. Започнаха обаче да валят присъди от Страсбург за нарушени човешки права, а постановените обезщетения сега ги плащаме всички ние българските данъкоплатци.Тогава казах на моя приятел Цецо Цветанов, че въпреки акциите, тези криминални практики продължават и той ми се разсърди”, разкри Анна Заркова.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи