Десет години върховен комисар за бежанците на ООН, известен като “неуморим радетел” за правата на мигрантите, “брат на онеправданите”, способен винаги да засрами богатите и да изкрънка необходимите пари за хуманитарните усилия на поверената му организация. Суперлативите по адрес на Антониу Гутериш, приемника на Бан Ки-мун начело на световната общност, се сипят от всички страни. И не без основание.

Вярно е, че в една паралелна реалност следващият генерален секретар на ООН щеше по неписаното ротационно правило на световната организация да е представител на Източна Европа и в духа на половата равнопоставеност жена, но след като с месеци слабоумни ходове България успя еднолично да посече шансовете на целия регион, това ще е бившият португалски премиер Антониу Гутериш.

Голяма част от достъпната информация за живота и кариерата на Гутериш се оказа осигурена от португалските власти, които на правителствения домейн са създали интернет сайт в подкрепа на кандидата си за шеф на ООН. Явно са преценили да не чакат някой студентски инициативен комитет зад граница да им го направи. Пък и национално достойнство, солидарност… какво ли ви занимавам с глупости.

Антониу Гутериш е роден на 30 април 1949 г. в португалската столица Лисабон, където преминават детството и младежките му години. Изучава физика и електроинженерство във Висшия технически институт в града на мореплавателите и след дипломирането си през 1971 г. преподава като асистент в учебното заведение. В политиката Антониу Гутериш влиза през 1974 г., когато Революцията на карамфилите сваля диктатурата на Марсело Каетано. Деен организатор на структурите на Социалистическата партия на Португалия в Лисабон, още същата година той е назначен на поста началник-кабинет на държавния секретар по промишлеността. На парламентарните избори през 1976 г. е избран за депутат от Лисабон, който ще представлява от името на избирателите социалисти до 1995 г. В този период ще оглави парламентарната група на партията, а впоследствие през 1992 г. и избран за неин генерален секретар. (Тук е може би моментът да ви обърна внимание на любопитния факт, че в Португалия двете големи партии са Социалистическата и социалдемократическата - първите са левите, вторите - десните, но никога не бъркат кой кандидат чий е.

Вярно, бившият шеф на Еврокомисията Жозе Барозу да е социалдемократ може да ви звучи малко налудничаво, но пък си е самата истина.)

Именно 1995-а е годината, в която Гутериш повежда хорото. Избран за министър-председател на Португалия, под негово ръководство започват социални и икономически реформи, които кулминират през 1998 г. със световното изложение “Експо `98” в Лисабон, което преоткрива страната за света. Три години по-късно, през 2001 г., социалистите бележат катастрофален резултат на местните избори и като достоен лидер Гутериш подава оставка като генерален секретар на партията. Няколко години, за да си поеме дъх от политиката, и през 2005 г. Антониу Гутериш е избран от Общото събрание на ООН за върховен комисар за бежанците. Дори и критиците му посочват ефективността, с която е съкратил броя на служителите в централата на организацията в Женева, като едновременно с това е успял да ги изпрати до всички горещи точки, където са необходими. И ако има човек в международната политика, който на продължаващата трета година бежанска криза в Европа да може да каже: “Аз откога ви предупреждавам”, това е Антониу Гутериш.

Под негово ръководство Върховният комисариат за бежанците към ООН се утвърждава като най-голямата хуманитарна организация в света с 9000 души персонал, разположен в 123 държави по света, търсещ помощ за 46-те милиона несретни мигранти, бежанци и изселници, които скитат по планетата. При напускането на поста през 2015 г. Гутериш остави като наследство на приемника си Филипо Гранди годишен оперативен бюджет от 6,8 милиарда долара, всеки един измъкнат от тези, които имат, за тези, които нямат. В интервю за списание “Тайм” преди година той каза: “Не можем да спрем хората да бягат от живота си. Те ще дойдат.

Изборът пред нас е колко добре ще управляваме посрещането им и колко хуманно ще се отнасяме с тях.”

По следите на Фритьоф Нансен

Пламът, с който Антониу Гутериш се бори за правата на мигрантите по света, често пъти е сравняван с този на първия върховен комисар за бежанците, норвежеца Фритьоф Нансен, благодарение на чиито усилия през 1922 г. Обществото на народите създава позицията. Нансен остава на поста до края на съществуването на предшественика на ООН през 1927 г. С възраждането на световната организация след Втората световна война през 1950 г. е възстановен и Върховният комисариат.

За него

Сърцето му е на правилното място

Той е добър човек, честен, достъпен и скромен лидер. Много е лъчезарен и сърцето му е на правилното място. През 1999 г. президентът на САЩ Бил Клинтън каза, че той най-трогателно и убедително го е молил да направи нещо (след което Вашингтон промени проиндонезийската си позиция, което доведе до независимост на бившата португалска колония Източен Тимор от Индонезия - б.р).

Жозе Рамуш-Орта, експрезидент на Източен Тимор и лауреат на Нобелова награда за мир

Той е с опит и визия

Накрая стигнахме до кандидат с опит, визия и многостранна подготовка в различни сфери, които се оказаха убедителни.

Саманта Пауър, посланик на САЩ в ООН

Мъж на действието

Той е добър приятел, мъж с визия, със сърце и на действието. Сътрудничеството между ЕС и ООН ще стане по-силно.

Федерика Могерини, външен министър на ЕС

Има кураж и качества

Той бе и е най-добрият за тази работа (генсек на ООН - б.р.). Заради личните си качества, предишен пост в ООН, визия и отношение към глобалните проблеми. Националното единство и усилията на португалските институции и дипломация му помогнаха много, но победата е най-вече негова. Не на последно място, защото той има кураж и знаеше какъв е залогът.

Марселу Ребелу ди Соуза, президент на Португалия