Антон Недялков говори за „Труд“ преди заминаването си за САЩ, където ще играе за „Далас“. В паузата на шампионата ЦСКА изненада с изходящия трансфер в не по-малко изненадващата дестинация – американската Мейджър Лийг Сокър. Срещу сумата от $ 1 500 000 „червените“ продадоха един от титулярните си защитници. Недялков получи шанс да търси американската мечта след 53 мача за столичния гранд и 3 участия за националния отбор на България. На 24 години той се счита за един от малкото нови таланти, появили се през последните 5 сезона в родния футбол.

За американската мечта

Малко изневиделица за мен се получи този трансфер, но въпреки това съм готов за предизвикателството. Винаги съм искал да изляза в чужбина и да се докажа. Посоката е малко изненадваща, защото обикновено в Америка се отива на финала на кариерата. Но аз имам шанса да опитам нещо ново. Сменям схемата, да. Нали казват, че не е важно откъде си тръгнал, а къде си стигнал.

За новия отбор и града

Разпитах и ми казаха, че градът не е много шумен. Местните ги определят като „готини хора“. Дано е така. Градът на каубоите се слави с най-хубавото телешко месо и стекът е първото, което ще опитам от храната там. Отборът не е от най-класните, но постоянно се бори да спечели нещо, както някои от средните отбори тук в България.

Треньорът и съотборниците

Старши треньор е Оскар Пареха, бивш колумбийски национал с 8 сезона в „Далас“. Приятел с Христо Стоичков. За футболистите нищо не знам. Мисля, че наскоро са взели бивш швейцарски национал. Прехвърлил е 30-те, но е играл в „Тотнъм“ и „Ювентус“. Казва се Рето Циглер. Взимат повече играчи от Мексико и по-малко от Европа. Играят за доста купи, както и в шампионската лига на Зона КОНКАКАФ.

Трансферът

Мениджърът Стефан Бакалски се свърза с мен и ми каза, че има интерес от „Далас“. Отговорих му да се обади на г-н Гриша Ганчев, защото аз не мога да направя нищо. Дори и да искам да отида веднага, решението е на собственика на ЦСКА. Мисля, че два или три пъти са ме гледали на живо и след всеки от тях са вдигали офертата. Близо два месеца трансферът беше отворен и в крайна сметка се реши да отида.

Мечтата за европейски гранд

Всеки професионален футболист иска да отиде да играе в елитен клуб в Европа. Там е всичко, там се развива футболът, там играят големите звезди, там са и многото пари. Аз не съм се отказал от тази си мечта. Просто искам да стигна до нея по друг път, различен от традиционния. Почитател съм на испанското първенство. Футболът там не е толкова твърд, залага се най-вече на техниката. Ако имам възможност да играя в Примера дивисион някой ден, с радост бих отишъл.

За раздялата с ЦСКА

На „Българска армия“ направихме доста добър отбор и колектив. Мисля, че с тези футболисти ЦСКА може да направи дубъл – да спечели шампионската титла и купата на България. Ако тимът триумфира със златните медали, един по право ще бъде за мен и се надявам, ако не ме забравят, да ми го запазят. Но от сега казвам - при всички положения аз ще си го търся като наследство.

За началото в Ловеч

Детството ми не беше лесно, защото майка ми и баща ми не са от заможно семейство, което разполага с големи средства. Случвало се е някои деца, които нямат достатъчно качества, бащите им да ги побутват със странични средства. Винаги съм се справял сам и не съм искал помощ. Благодарен съм, защото доста треньори от школата ми помогнаха. Аз съм от Ловеч и от дете мечтаех да играя в „Литекс“. Случи се, а като екстра в мъжкия футбол треньори ми бяха Христо Стоичков и Любослав Пенев, които най-много направиха за мен. За тях мога да кажа, че са много добри хора, много добри професионалисти и искат да дадат на футболистите максималното от работата си, за да могат те да вървят нагоре.

За мачовете в ЦСКА

Най-голямото нещо в ЦСКА е публиката. После идват традициите и успехите, които те задължават във всеки един момент да даваш максимума от себе си. Страхотно се чувствах в отбора и бях на седмото небе, когато ме определиха за играч №1 на сезон 2016/2017-а. Разбира се, веднага почерпих и благодарих на всички в съблекалнята за признанието, защото футболът е колективна игра. Никога не го забравям!

За драмите в живота

След летящия старт в елитния футбол ме застигнаха няколко тежки контузии. В един момент и проблеми в лични живот повлияха отрицателно на моите изяви. Преди две години баща ми почина и го преживях много тежко. Но благодарение на отбора бързо стъпих на крака. На два пъти от терена попадах на операционната маса заради спукан бял дроб. Положението беше критично, особено при втория случай. Тогава Стоичков извика линейка, а г-н Ганчев „на пожар“ се обади в София. Там по спешност ме оперира проф. Дани Петров в „Света София“. Беше много сложна ситуацията, предричаха ми край с футбола. Но след 100 дни мъчително възстановяване се върнах на терена.

За българското първенство

В някои ситуации наистина има корупция и побутване на други отбори. Съдиите ги подпират и понякога свирят не това, което виждат. Не вярвам на теорията за елементарните грешки. Прекалено много са за да вярвам в това. Знам само, че от тенденциозното съдийство накрая печели един, а губи българският футбол като цяло. Всички от футболистите до публиката.

За националния отбор

Въпросът кога ще се класираме на европейско или световно не би трябвало да е към мен, а към селекционера Петър Хубчев. След неговото идване начело се заговори за положителни неща. Той вкара дисциплината, която казват, че преди не е имало и че всеки си е правил, каквото си иска. Сега не е така и вярвам, че добрите резултати ще дойдат.

Извън терена

Не обичам да ходя по дискотеки, но понякога се случва и да купонясвам. Винаги след тренировка обичам да се прибера вкъщи - да вечерям, да си почивам, да гледам телевизия. Фен съм на киното, харесвам разходките, спокойствието извън терена, защото понякога ми е нужно. Доста пъти са ми казвали, че изобщо не приличам на футболист. Но това, че съм такъв, не означава, че трябва да съм по дискотеките, да пуша и да пия. Това е професията ми и аз я изпълнявам, както другите хора. Те ходят от 8 до 17 часа на работа и спазват правилата. Така гледам да правя и аз. Другото е съдба.