Около 97% от внесените обвинителни актове в България приключват с осъдителни присъди, това не означава беззаконие, заяви пред БТВ юристът и бивш министър на правосъдието Антон Станков. Кое е възмездие - тези хора осъдени ли са, които са се възползвали от съкратеното производство, осъдени са, каза още той и припомни, че тази процедура е в сила от 2006 г. досега. По думите му, практиката показва, че може би понякога се изисква максималната строгост на закона, а не така, както е на момента регламентирано.

Справедливостта не влиза в конфликт с бързината, държавата е заинтересована да има бързо правосъдие и то не трябва да е по медиите. Аз съм привърженик на съкратеното съдебно следствие. Убийците първо влизат в затвора и после вече зависи как излизат, поясни Станков. Интересът на държавата е да има осъдени лица, когато има извършено престъпление. Има една грозна манипулация с тази процедура - там не се признава вина, там се признават факти, каза той.

"Доказателственият процес в наказателното право минава през доказателства, които установяват фактите, фактите установяват вината. Ние съкращаваме със съкратената процедура първите две фази. Едно лице може да каже - да, признавам, по обвинителния акт съм обвинен в еди какво си, признавам тези факти", което му дава възможност да пледира той лично или неговата защита включително, че не е виновен", обясни Антон Станков.

"Има направени предложения, 4 законопроекта за промени. На мен лично ми допадат промените, които е предложило Министерството на правосъдието - съдът да преценява. Вторият вариант е определени глави от Наказателния кодекс да бъдат изключени от процедурата за съкратено съдебно следствие. С това съм категорично съгласен, практиката го показва. От гледна точка на държавния интерес пак ще имаме някакви безкрайни съдебни процеси, пак ще имаме корупционни натиски и т.н.", заяви Антон Станков.