Принудителен труд да смени безсмислените глоби за леки престъпления

Над 100 души, изправени през 2018 г. пред съдилищата в област Монтана за извършени престъпления, не са понесли наложените им от закона санкции и на практика са избегнали възмездие за прегрешенията си. С измъкването си от наказания нарушителите са ощетили и държавата с над 100 000 лева, показва преглед на съдебните дела в Северозапада. Убеждението сред мнозинството българи, че законът у нас е „Врата у поле, през която минават само баламите“, съществува от десетилетия. Факт е обаче, че дори и от миналите през „вратата“ доста остават ненаказани или поне само погалени от Темида. Вратичката, през която тихичко осъдените се измъкват без почти никакви последствия е член 78 а от Наказателния кодекс. Според тази разпоредба извършителят на престъпление, ако то е леко /за което се предвиждат до 3 години затвор или до 5 години при по-тежко, но непредпазливо деяние/ може да бъде освободен от наказателна отговорност и му се налага административно наказание - от 1000 до 5000 лева глоба в полза на държавата. Трябва обаче подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общ характер, да не е вече освобождаван от наказателна отговорност по този член и, ако от престъплението му има щети, да ги е възстановил.

Използвайки разпоредбите на член 78 а от НК, голяма част от изправените за първи път на съд крадци, вандали, побойници и пътни джигити,се признават за виновни, разкайват се с крокодилски сълзи и съдът сваля от тях наказателната отговорност, натоварвайки ги с глоби. Но повечето от тях въобще и не мислят да се издължат на държавата, убедени, че се надхитрили системата и са се измъкнали от ръката на закона. И не без основание! Според съдебната статистика през миналата и началото на тази година в Районните съдилища и Окръжния съд на Монтана са били произнесени 121 решения за налагане на глоби по чл. 78а. Най-много такива решения е взел РС - Монтана - 50, а наложените санкции са за 48 050 лева. Ломските магистрати са опростили затвора на подсъдимите в 31 дела и са ги натоварили с глоби за 34 600 лева. В Берковица глобите са 39 за 39 600 лева. Общо в региона съдилищата са раздали по милостивия член санкции за 125 750 лева. От които обаче са събрани едва 12 638 лева. Единици са получилите административно наказание вместо присъди, които съвестно си плащат глобите. Останалите след няколкомесечно изчакване съдът предава на Националната агенция по приходите ( НАП) за принудително събиране на сумите. Данъчните обаче изглежда имат много други грижи на главата си и трудно изцеждат от джобовете на апашите даже стотинки. Но проблемът е още по тежък. Огромна част от получилите снизхождение от закона подсъдими са безработни, без пари и без никакви трудови навици. Трудовите им книжки са чисти като графите за образование и квалификация в социалните им досиета. Няма как човек, който не е работил години наред и се прехранва с кражби, далавери или социални помощи, да даде на държавата и лев. Утопия! Тази ситуация е добре позната и на съдии и прокурори, но и те предпочитат да приключат бързо част от делата си и да оставят събирането на глобите на други институции. Докато накрая отговорността напълно изчезне - решението на съда се погасява по давност, а очакваните пари не влизат в бюджета.

Според отчета на Районен съд Лом например за 2018 г. НАП е събрал 67 лева. „Има известно раздвижване и подобрение на събираемостта на санкции и такси след като ВСС постигна споразумение с частните съдебни изпълнители да събират вземанията!“, казва шефът на РС - Монтана Красимир Семов. Дори двойно да се ускорят тази темпове обаче, пак огромна част от дълговете на освободените от наказателна отговорност няма да се покрият, тъй като доста не могат да бъдат открити с години, а и да ги намерят се оказва, че нямат средства, нито имущество, което да се конфискува. В национален мащаб изтеклите през тази вратичка финанси са милиони. За да излязат и държавата, и правосъдието от този проблем, а извършителите на престъпления да бъдат ефективно наказвани, единственото решение е в чл. 78 а да бъде въведен и принудителен труд - като санкция за лица без доходи и имущество. Правозащитници вероятно ще викнат, че според Конституцията никой не може да бъде наказван с принудителен труд. И че Международната организация на труда /МОТ/ е приела Конвенция за премахване на принудителния труд. От определението на „принудителен труд“ в европейските документи обаче изрично са изключени пет случая. Сред тях освен военна служба и мобилизация при тежки бедствия е и „работа, изисквана в изпълнение на осъждане от съд, при условие, че тази работа ще се изпълнява под надзора на държавната власт и осъденото лице няма да бъде предоставено на частни юридически или физически лица“. Във всички населени места в България недостигът на работна ръка за почистване на улици и площади е огромен и всяка помощ е повече от необходима. При явното сегашно неефективно действие на чл. 78 а от НК и от друга страна - плачевното състояние на градове и села, въвеждането на принудителен труд е повече от необходима мярка. И ще даде добри резултати както в облика на населените места, така и в съзнанието на погазилите законите нашенци и обществото като цяло. Подобна мярка би представлява и актуализиране на обвеяните с митична слава Крумови закони. Само че във възгласа „Като не щеш мира - на ти секира!“ оръдието на възмездието хуманно ще се смени с лопата.

Смисълът на наказанията

Законът трябва да е мъдър и справедлив. Наказанията се налагат не за да смачкат човек, пък бил той и престъпник, а за да коригират поведението му, да внушат, че за сторено зло се носи отговорност. Но законът дава и надежда за ново начало, шанс за връщане към обществото. У нас обаче като че ли и най-хуманните принципи носят повече полза на душманите на закона, отколкото на съвестните граждани.