Апелативната прокуратура в старата столица внася протест за промененото наказание от 20 на 3 години затвор

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия Валентин И. М. срещу присъда на Окръжен съд – Русе, с която последният е бил признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г., в гр. Бяла, умишлено умъртвил Алекс С. А. по хулигански подбуди и смъртта настъпила на 15.07.2017 г. в УМБАЛ – Русе АД в Русе, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 (Убийство по хулигански подбуди), първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

От апелативната инстанция заявяват, че делото е разпределено със системата за случайно разпределение на дела, като за докладчик по делото е била определена съдия Дияна Василева. Казусът е гледан в две съдебни заседания. Извършен е преразпит на вещото лице Пламен Димитров, изготвил заключение и допълнително заключение по съдебно-медицинска експертиза в хода на досъдебното производство по делото и в хода на съдебното следствие.

На 4 юни 2019 г., по делото е поставено решение, с което е изменена присъдата на Окръжен съд – Русе, като е преквалицирано деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 116 ал. 1., т. 11 вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 124, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 130 ал. 2 от НК (Причинена смърт по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда).

"Максималното наказание, което законът допуска за това деяние е 5 години лишаване от свобода. Съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че е налице лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което е определил наказание малко над средния предвиден размер, а именно 3 години лишаване от свобода, като също така е приел, че не следва да се прилага института на условното осъждане (чл. 66 от НК) в случая, независимо, че са налице две от задължителните предпоставки и че за целите на личната и генералната превенция е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно своето наказание", се казва в становището на Апелативния съд.

Магистратите допълват, че съставът е изложил подробни мотиви по отношение на въпроса защо е необходима горепосочената промяна на квалификацията на деянието. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, пострадалият Алекс С. А. е починал в следствие на тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на удар в дясната тилна област на главата. Всички събрани доказателства по делото, сочат, че при възникналия конфликт, на пострадалия е нанесен само един удар и този удар е бил в лицето, а не в тилната област.

Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза също е категорично в своята оценка, че травматичното увреждане в тилната област кореспондира с удар на главата в резултат на падане на земята без защитна реакция и че не е възможно същото да е било нанесено с юмручен удар или в резултат на удар с бутилка. Вещото лице е заявило пред съда, че това падане може да е в резултат на изненадващ удар, нанесен със замах, като е оказало влияние и значителното алкохолно опиване на пострадалия (в иззетата от пострадалия кръвна проба след приемането му в болницата е установено наличие на алкохол с концентрация 1,82 промила).

Тъй като в лицевата част не са установени травматични увреждания, то заключението на вещото лице е, че ударът не би могъл да е с голям интензитет (сила), но в конкретната ситуация се е оказал достатъчен, за да загуби пострадалият равновесие. Именно отсъствието на трайни травматични увреждания в лицевата част, т.е. такива, които да са в пряко следствие на нанесения удар, съдебният състав намира, че умишлено нанесената телесна повреда следва да се квалифицира като лека (съобразно чл. 130 от НК.), т.е. причинени са болки и страдания без да е настъпило разстройство на здравето.

"Въззивният съд не споделя изводите на Окръжен съд – Русе за наличието на евентуален умисъл на подсъдимия по отношение на настъпилата смърт на пострадалия. Не може да се приеме, че като е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, при това с не много голяма сила, той е обективирал умисъл за причиняване на черепно-мозъчна травма в тилната област на главата, получена при падането на земята. Не са налице никакви доказателства по делото подсъдимият да е желал или допускал настъпването на по-тежката телесна повреда, а още по-малко смъртта на пострадалия.

Съгласно трайната установена съдебна практика, ако обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпват по- тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по- леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено. В този смисъл е и решението на Апелативен съд – Велико Търново.

Намираме за абсолютно недопустима практиката да се правят опити съдът да бъде притискан да постановява съдебни актове, които погазват закона или са в категорично несъответствие с установените по делото факти, чрез нагнетяване на общественото мнение, чрез протести, шествия и т.н. Настоящото решение подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд, което е предвиденият от законодателя начин за неговата проверка, съобразно изложените от страните възражения", пише още в позицията на апелативната инстанция.