Арабистът професор Владимир Чуков пред „Труд“: Половината свят не харесва Русия на Путин

Корените на случая „Скрипал“ са заровени дълбоко в Сирия и промените в САЩ

Резултатите от срещата във Варна между ЕС и Турция – има ли и какви са те. Страхува ли се европейският елит от бежанците и успя ли да се договори с Ердоган в българската морска столица. Как всички тези проблеми се преплитат с безпрецедентното гонене на руски дипломати по света заради случая „Скрипал”. По всички тези въпроси разговаряме с арабиста проф. Владимир Чуков.

- С плюсове, но и с минуси е оценката на срещата във Варна – Европейски съюз-Турция. Какви са резултатите от нея според вас, професор Чуков?

- Срещата е толкова важна и значима, че отзвуците са многопластови – те са от триумф до силно негативна оценка. Виждаме реакциите в Европа и България. Отзивите в турската преса, които са доминиращо добри, идват да подскажат на кого е била необходима тази среща и кой е големият бенефициент от нея – това е Турция. Тя беше заинтересована и я желаеше. Тонът в турската преса прилича на онзи тон, наблюдаван през 2005 г., когато Ердоган се върна от Брюксел едва ли не на бял кон. Тогава стартираха преговорите на Турция с ЕС и Ердоган го гледаха като национален герой. Мисля, че техните оценки малко изпреварват реалните резултати от срещата. Смятат, че отношенията са едва ли не нормализирани.

- А нормализирани ли са тези отношения?

- Не, и това го каза в прав текст Доналд Туск. Решения не са взети. В тези многопластови взаимоотношения и множество проблеми, някакви договорености бяха постигнати по темата за бежанците. Очевидно, и двете страни са заинтересовани за това. Защото бежанците, които са на територията на Турция, фактически промениха политическата карта на Европа. Да погледнем какво става с резултатите от изборите в Италия, Австрия, Унгария и самата Германия, която толкова месеци не можа да си направи правителство.

- Искате да кажете, че бежанците реално са част от вътрешната политика на Европа?

- Разбира се, че са част от нея. И Европа е заинтересована да ги държи надалече. Нека погледнем и нашата страна – държава, в която практически бежанци почти нямаше, те заобиколиха България от 2015 година насам. Това показва, че състоянието реално роди управление, което имаше капацитета и желанието да направи тази среща. Вижте Австрия – тя ще бъде след нас европредседател, през нея мина големият лъч. И в един момент се появи млад и амбициозен канцлер, който директно заяви: ние настояваме за прекратяване на преговорите на ЕС с Турция.

- Сегашният европейски елит страхува ли се от бежанците, в смисъл, че точно този проблем застрашава бъдещето им, начело на Евросъюза?

- Този елит се страхува от бежанците, защото те подклаждат и създават алтернативи за самия него. Ето, в Германия се появи партията Алтернатива за Германия. Самата Турция си дава сметка, че след бежанците вървят десни партии в управлението. А същата Алтернатива за Германия съвсем наскоро изпрати германска парламентарна делегация в Дамаск, не в Анкара. Което е наливане на вода в мелницата на Путин. Тези организации и партии са евроскептични, което ги прави естествени съюзници на Русия. Ето тук се стиковат интересите на Анкара и на Брюксел. По всички останали теми обаче нямаме покритие и съгласие. Това несъгласие беше или видимо представено като такова, или директно беше отхвърлено. Имаме стълбица на приемани и неприемани оферти. Консенсусът по темата за бежанците е около детайлите - финансовите параметри и самите механизми.

- Може ли да кажем, че точно темата за бежанците беше основната цел на срещата – Европа да договори нещата с Турция?

- Да, а втората цел и половинчато договаряне беше потвърждаването на Турция като стратегически партньор. Т.е. Европа постави акцент, че комуникациите са отворени. Езикът на дипломацията бе показан в лицето на Туск - ясен реалист, и на Юнкер с неговия витиеват стил. Много хора силно го критикуваха за изявлението му, че той бил гарант за продължаване на преговорите на ЕС с Турция.

- Но мандатът на Юнкер догодина изтича.

- Да, и гаранцията е дотогава. Има един много сериозен текст, който излезе от устата на Юнкер. Европа дава тест за сериозността на турците, поставяйки им много ясен ултиматум за двамата гръцки граничари – очакванията са те да бъдат пуснати до Великден. Темите за независимата съдебна система и нарушаването на човешките права в Турция са неща, по които има тотално разминаване. Има още един момент, на който не беше обърнато много внимание – желанието на турците за разширяването на Митническия съюз.

- Какво имате предвид?

- Силната турска икономика, заради която порасна самочувствието на Ердоган, и от която той успя да направи невероятно силна армия, стана благодарение на европейските инвестиции. От 1996 г. Турция е член на Митническия съюз – европейски инвестиции и респективно продуктите се връщат на територията на ЕС. Реално общата търговия между тях е 130 милиарда евро - в пъти повече от Китай, който е вторият партньор на Турция. Турците много ясно си дават сметка, че без тези европейски инвестиции и милиардите евро икономически благодеяния, страната им щеше да се върне към 80-те и 90-те години на миналия век. Реално те не могат да се оплакват, че не са членове на ЕС.

- За какво реално не се разбраха ЕС и Турция във Варна?

- Темата за тероризма показа тотално разминаване какво означава международно право. Какво означава тероризъм, визова либерализация, сигурност – неща, които са международно локално определени. ЕС и Турция се разминават и по темата кои организации са терористи и кои не. Става дума за кюрдите и Фетхуллах Гюлен. Добре е за Европа да поддържа подгряващи отношения с Турция. Нека тя да се демократизира, да говори за права на човека, т.е. да има европейски дневен ред с ясното съзнание, че той ...няма как да бъде реализиран. Поне по време на нашето поколение и идващото след нас няма как да бъде постигнато. И не бива да се залъгваме.

- Бихте ли посочили какво успяхме ние да направим, какви са ползите за България от срещата?

- Българското правителство е част от тъканта на тази мощна бежанска вълна през 2015-а, която ни заобиколи. Получи се интересна конфигурация. Лично Бойко Борисов е външният министър на България. Той не дава на никого правомощия и компетенции за това, на който и да било коалиционен партньор. Това е негова лична инициатива. И точно оттук идва и разнобоят и многопластовостта по отношение на оценките за неговите външно-политически амбиции. Видяхме и апологетика, и реализъм, но също и тотално отрицание.

- Вие лично каква позиция бихте изразили?

- На фона на такава важна среща и авторитарен лидер, какъвто е Ердоган, България трябва да говори на един глас. Да има изразена обща национална позиция. Като преподавател по теория на външна политика винаги съм казвал, че след като има ясно осъзнати национални интереси, трябва да има външнополитически цели. Този, който застава зад тези интереси, трябва да ги отстоява, а не пред камерите да изнасяме нашите различия. Тук имаме не само дисхармония, а по-скоро несъгласие за изграждане на единна държавническа парадигма. И това е много важно за българските политики поне пред външните партньори, които определено стават част от вътрешната политика на България.

- За Турция ли намеквате?

- Точно за нея. Ето, на изборите ни миналата година се оказа, че Турция е част от нашия дневен ред (случаят с партия ДОСТ). И при това посещение на Ердоган във Варна не трябваше да има и най-малки съмнения за разнобой на позициите. Имам доста стара позиция, която съм сигурен, че един ден ще стане – на Балканите не само трябва да изработим общонационална позиция, но трябва да направим Балкански Бенелюкс. Това е изработване и отстояване формулировката на трите държави, които в момента са част от ЕС и НАТО – България, Гърция и Румъния. Вече започнаха да се чуват гласове в Брюксел, че рано или късно ще се случи. И това личи от тези амбициозни инфраструктурни обекти. Става въпрос за Коридори 4, 5 и 8. Колкото по-бързо се сближат нашите държави, толкова по-добре. Икономиката е тази, която ще тласне общите политически позиции в отбраната, сигурността, и така ще ги направи равностойно устойчиви на фона на Турция, която на срещата във Варна демонстрира самочувствието на регионален лидер, конкуриращ ЕС.

- А ние знаем ли как да създадем нашата формула?

- Ето тук бих желал да опонирам управляващите сега, които казват, че не би следвало да се прави група, която да наподобява Вишеградската група. Напротив, трябва много ясно да се търси максимално сближаване с нашите съседи, които отговарят на тези критерии – ЕС и НАТО, Сърбия също е добре дошла, но когато безвъзвратно се самоопредели по кой път ще върви – по европейския или друг.

- Тази среща във Варна стана на фона на огромния скандал с безпрецедентното гонене на руски дипломати заради случая “Скрипал”. Как ще коментирате тази западна солидарност? Според вас има ли друга предистория този случай?

- Двете теми бяха преплетени. Оповестяването на прогонването на руски дипломати от различни страни стана във Варна и то от устата на Доналд Туск – нещо като “думам ти дъще, сещай се снахо.” Това е много ясна визия и доказателство за западната солидарност. Но всяка една история си има предистория и собствени причини. Цялата предистория започна в Сирия. Тя е плацдарм не само на световния джихадизъм, а е държава, в която, за съжаление, изригва вулкан от противоречия на фона на противоборството между Русия и Западния свят. Но там се случиха и наблюдаваха и много интересните комбинации, направени между Русия и Турция, но също така и комбинации между Турция и Запада на базата на съответните регионални интереси. Там трябва да търсим корените на това, което се случва сега.

- Нормалните хора по света си задават много въпроси и се питат какво става, учудени от истерията покрай един бивш шпионин. И все повече хора разбират, че това е само повърхността, а под нея има други цели.

- Историята наистина е много по-аргументирана и много по-дълбока и тя има своите корени в средата на този месец. Това са ожесточените битки – Ердоган, ако не се лъжа, на 13 март каза, че светът е пред прага на трета световна война. Нека да го вържем и с факти отвъд Океана - отстраняването на Рекс Тилърсън и на генерал Макмастър, появата на Джон Болтън, пълната чистка, която стана в апарата на Съвета по национална сигурност на САЩ. Това са събития, които са по-скоро в дъното. А историята с шпионина е някак си точно на повърхността. Вече се вижда, че става дума за много силни тектонически движения отдолу, които поне според мен говорят за ново преструктуриране на тежест в самия свят. И в известна степен преструктуриране на понятието Запад. Това са неща, които рано или късно ще излязат на повърхността. Става дума за процеси, които текат в недрата, и които са тясно свързани със ставащото в Сирия. Там е показното - външна политика и взаимоотношения в най-чист вид – няма преговори, т.е. има някакви, но на фона на бойни действия и всякакъв вид изненади, коварства, нарушаване на принципи.

- Засега Русия изглежда търпи унижението на Запада, може би не смее заради Световната купа по футбол през юни. Дали тогава няма да реагира по доста по различен и явен начин?

- Русия има срещу себе си половината свят, а очевидното е, че половината свят някак си не харесва Путин. Ескалацията нямаше как да не стане след тази негова безапелационна победа на изборите за президент там.

- Извинете, но Западът едва ли се е съмнявал в това, обратни очаквания биха прозвучали несериозно за него?

- Вижте, въпросът е следният – в Сирия просто има такива взаимоотношения, които стряскат много от опонентите на Русия, имам предвид историята с Африн. Всеки един кюрдски сайт обвинява Русия, че тя е виновна за трагедията на кюрдите в града. Преди ден се повтори същият сценарий за съседния град Тел Рифат – Русия се оттегли и предаде града на турската армия, която продължава операцията “Маслинова клонка”. Хуманитарното положение е още по-тежко, защото около 50 хиляди човека от Африн избягаха в Тел Рифат. Те ги хвърлиха за пореден път в ръцете на турската армия. Което подсказва, че има споразумение за промяна на демографския профил на Северна Сирия от турска и руска страна. Така че не е това, което казват политиците и външните министри, а реално какво се договарят на терен. Каква ще бъде и съдбата на Мандич – това е градът, в който има американски контингент. С днешна дата американците обявяват, че няма да отстъпят пред турския натиск. Това реално обяснява истинските намерения на големите играчи. А шпионският скандал “Скрипал” е просто една проекция, реминисценция.

Нашият гост

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети: Варненския свободен, Софийския, Русенския и Нов български университет.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта