У нас се продават свободно, но ловът с тях все още не е разрешен

Aрбалетът е средновековно оръжие, използващо еластичността и силата на лъка, за да изстреля стрела. Представете си лък, монтиран върху ложа с приклад, чиято тетива е застопорена със специален спусков механизъм, който позволява свободно прицелване за произволен период от време. Арбалетът е изключително опасно и точно смъртоносно оръжие, за него практически няма проблем стрелата му да пробие щит или броня, поради което той е използван вече няколко хилядолетия. А и днес арбалетът има приложение – използват го дори някои спецчасти по света. Както и при лов на дивеч. Без да има някаква логика обаче, в България той е забранен за лов, същото се отнася и за лъка. Това не пречи различни видове арбалети да се продават свободно в оръжейните магазини и да привличат интереса на колекционери и на търсачи на силни усещания и на адреналин в кръвта.

Използвал се е още в древен Китай

Името на арбалета идва от латинското Arcus (дъга, лък) и Ballista (машина за изстрелване), оттам на старофренски Arbalestre. В руския, сръбския, словенския и българския език е известно и наименованието самострел.

Кога точно е изобретен арбалетът не се знае, но първото достоверно споменаване на арбалета е през 341 година пр. Хр. в битката при Ма Линг – Китай. Най-старите части от бронзов арбалетен механизъм са датирани на 228 г. пр. Хр., пак в Китай. Твърди се, че арбалетите са изобретени доста по-отдавна, и то на много места едновременно. Китайският и европейския са коренно различни, що се отнася до спусковия/затворния механизъм. В джунглите на Африка (главно при пигмеите), в Малая, Тайланд, Виетнам и Бирма местните племена използват открай време арбалети собствена конструкция.

Древните гърци са използвали също подобно на арбалет оръжие - т.нар. Гастрофет (гастрофетът се е опирал в земята и в корема на стрелеца и така чрез собственото му тегло се е запъвал).

В древен Рим като военно оръжие почти не са се ползвали. Въпреки това римляните са познавали арбалета - и то с почти идентична форма като средновековния европейски арбалет. Най-ранните документирани изображения на римски арбалет са от IV век, открити са при разкопки във Франция. От същия период се среща и наименованието „manuballista“, т.е. ръчна машина за изстрелване. Известно е, че картагенците са използвали през Пуническите войни арбалети, наричани от тях „скорпиони“. При падането на Картаген на римляните биват предадени 2000 арбалета.

При завладяването на Англия от норманите през 11 век са използвани голямо количество арбалети. През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина описва нормандския арбалет като варварско и жестоко оръжие.

Масово арбалетите са се използвали при кръстоносните походи, превземането на гр. Яфа през 1192 г. от кръсноносците се дължи главно на арбалетчиците на Ричард I - Лъвското сърце). Преди това - по време на обсадата на крепостта Акра за Ричард I се споменава следното:

... един от турците се пъчеше, изправен на крепостната стена, дразнейки другите, но крал Ричард му нанесе смъртоносна рана, пронизвайки сърцето му с арбалет ...

При тази обсада Ричард I използва и контингент от 1000 генуезки арбалетчици, които, стреляйки залпово, буквално отваряли проходи в редиците на сарацините, пристигащи в помощ на града.

Първоначално лъковете на арбалетите в Европа са били от монолитно дърво — главно тис, но също и ясен, от ранното средновековие започват да се правят композитни или съставни лъкове - от няколко слоя дърво, рог и конски или говежди сухожилия. За изработката на един такъв лък отивали сухожилията на поне 20 животни.

Стрелата лети със

105 м/сек

За различните арбалети съществуват различни параметри: сила на натягане на рамената, дължина на работния ход на тетивата, начална скорост на стрелата (според теглото). Повечето съвременни арбалети се запъват с две ръце, без други помощни приспособления. Силата на запъване е в повечето случаи 150 либри (паунда) или 68 кг, като максималната сила на запъване без помощни приспособления е 80 kg (~ 175 либри). Скоростите на стрелите възлизат на около 65 и 105 м/с. Прав изстрел на арбалета практически няма. Стрелата винаги има балистична траектория. Правилно е да се говори не за прав изстрел, а за дистанция на ефективна стрелба, тоест разстоянието на което ефективно може да се порази мишената.

Максималната далечина на изстрела зависи от началната скорост, теглото на стрелата и оперението и формата на накрайника. При средновековните арбалети на около 300 стъпки (150 м) тя е пробивала рицарска броня. При съвременните арбалети максималната дължина на изстрела може да достигне до 500 м. Съвременните свръхмощни арбалети се ползват от редица специални служби (например в САЩ) - главно заради относителната безшумност и липсата на проблясък при изстрела. При сравнителни стрелби между модерни арбалети и огнестрелно оръжие е установено, че пробивната сила на арбалетите е сравнима с оръжие .38-ми калибър (9 мм), но при по-висок процент на смъртоносно поражение.

Сега стрелят с тях и на спортни турнири

В съвремието арбалетите се използват и за спортна стрелба на състезания – главно според изискванията на Internationalen Armbrustschutzen Union (IAU) и на World Crossbow Shooting Association (WCSA).

На закрито се стреля в следните дисциплини: 10 м прав, 30 м прав, 30 м коленичил. Използват се същите мишени, като при стрелбата с въздушна пушка.

На открито се стреля на дистанции от 35, 50 и 65 м. Има и дисциплина, при която се стреля на 100 и повече метра. Използваните мишени са същите като при стрелбата с лък. Състезанието се провежда за два дни, като всеки ден се изстрелват по 90 стрели. На първия ден се стреля по следния ред: 30 изстрела на дистанция 65 м, после 30 изстрела на 50 м, и накрая 30 изстрела на 35 м. На следващия ден се стреля в обратен ред. Максималният брой точки е 1800.