С основание името на Арлийн Фостър не е познато на българското общество. Реално погледнато, ако британците, във вечната си опърничавост срещу света не бяха стигнали до „Брекзит“ преди година, най-вероятно дамата щеше просто да остане част от регионалния им политически пейзаж. Лидер на Демократите-юнионисти (ДЮП), партията, основана от духовния лидер на протестантите в Северна Ирландия, преподобният Иън Пейсли, г-жа Фостър никога не е претендирала за водещо място в политиката на Острова. Ангажиментите й към целостта на Обединеното кралство досега бяха доста по-различни. И не по-малко отговорни.

Но както казахме, обстоятелствата се промениха. Гамбитът на британския премиер Тереза Мей преди три месеца да вкара страната си в предсрочни избори, за да осигури по-широко мнозинство за нейните консерватори в парламента, докато преговаря с ЕС за “Брекзит”, се превърна във фиаско. Торите не просто загубиха правото да управляват еднолично страната, но и се озоваха в ситуация, която спешно налагаше намирането на 10 допълнителни гласа в камарата на представителите, които да им гарантират управленска легитимност. И когато в историята на парламентарната ти демокрация всички други играчи съществуват като контратежест на собствената ти най-стара британска партия, Тереза Мей нямаше много поле за маневри. Единствените, които се вписваха по някакъв начин в схемата на нейна страна, бяха протестантите от Северна Ирландия (ДЮП) на Арлийн Фостър. “Политическото крило на Стария завет”, както ги определи преди време един шотландски комик. Когато католици обвиняват протестанти в закостеняло мислене, авторът може само да замълчи.

Така или иначе, още с първите предсрочни резултати от вота в нощта на 8 юни торите на Мей “запалиха” телефонните линии с Белфаст и Ълстър. Гласовете, които се приписваха на юнионистите, изрявняваха резултата в полза на консерваторите. Аритметика, в крайна сметка! Вярно, подобна маневра вкарваше излишен допълнителен цвят към цялата неизвестност – не само за бъдещето на Северна Ирландия и отношенията й с Ейре в рамките на действащото от 1998-ма година мирно споразумение, но и за статута на единствената сухопътна граница между ЕС и Великобритания. Но кокал току-така не се пуска, което Тереза Мей разбира много добре! Както се оказа, Арлийн Фостър доста повече.

И докато британските политически наблюдатели вещаеха споразумение между торите и ДЮП, с което да се сложи “началото на началото” на ново разпалване на вътрешно-политическа криза с неочаквани последствия в “Севера на Ирландия”, г-жа Фостър бавно и прагматично използва всяка минута в своя полза. Обстоятелствата работеха в нейна полза не по-малко. Поредно терористично нападение в Лондон и огромен битов пожар само натежаваха допълнително на Тереза Мей последните дни в разговорите със северноирландските протестанти на Арлийн Фостър. Която излезе накрая от двете седмици преговори успешно продавайки търсените десет гласа в Уестминистър срещу 1 милиард британски паунда в ангажименти на Лондон за развитето на Северна Ирландия за следващите две години. Осигурявайки си и допълнителна “гъвкавост” върху усвояването на вече отделените 500 милиона за същия период. И тържествено обещавайки да не търсят никаква намеса в политическата доктрина на правителството на Тереза Мей. Дори северноирландските им опоненти от “Шин Фейн” наведоха глави заради успешния ход. Така се извиват ръце, в крайна сметка, в интерес на своите хора!

А Арлийн Фостър е от старата школа в конфликта в “Севера на Ирландия”. Родена през 1970-та година в семейството на полицай, на ранна възраст тя оцелява след нощен атентат на ИРА срещу бащината й къща, в резултат на който татко й е тежко ранен. Едва влязла в училище в началото на 1980-те, Арлийн Фостър пострадва при нападение на ирландските католици срещу училищния й автобус. Мишената е шофьорът – доброволец в протестантските бригади на Ълстър. След като завършва университета в Белфаст през 1992 г. се записва в редиците на младежкото движение на Ълстърските юнионисти, където започва и политическата й кариера. След мирното споразумение от Разпети петък през 1998 г. Фостър остава политически обвързана със “старото движение” преди в крайна сметка да се присъедини към ДЮП през 2004 г. По стълбицата на властта Фостър достига до лидерската позиция на партията си и премиерската в Белфаст в началото на 2016 г. С всички произтекли от това обстоятелства.

Политиката на правата лопата

Едно от първите действия на Арлийн Фостър с избирането й за първи министър на Северна Ирландия през януари 2016 г. е да откаже, в официалното си качество, да посети Дъблин за официалните чествания на 100-годишната от бунта от 1916 г., който официално слага началото на борбата за независимост на ирландците срещу Лондон. По нейните думи събитието е било “атака срещу демокрацията”, установена от британците в Ирландия.

За нея

Умее да търси и намира

Нямаш усещането за конкретна топлина или близост между нея (Арлийн Фостър) и “Шин Фейн”. Вместо това има професионален подход с юридическа обосновка. Умее да дълбае и да разглежда въпросите по разбираем начин. Особено добре се справя с проблеми като правосъдието и полицейските служби, защото ги разглежда като важни за хората от Северна Ирландия, които тя представлява.

Дензил Макданиъл, ирландски журналист, про-републиканец 

Разбира къде се намира

Мога да ви кажа със сигурност, че когато Тереза Мей се е срещнала с Арлийн Фостър, министър-председателят е имала много труден сблъсък. Тя (б.р. - Фостър) е много силна жена и нямам никакви съмнения, че е напълно наясно колко световни погледи са отправени към нея.

Кен Фънстън, активист в защита на пострадалите при “размириците” в Северна Ирландия

Инстинкти на либерал, но ...

Вярвам, че в инстинктите си, Арлийн Фостър изповядва либерални разбирания по въпроси като правата на хомосексуалните малцинства или абортите. Но тя определено няма вътрешната увереност да тласне партията си в същата умерена посока.

Бен Лоури, ирландски журналист, про-юнионист