Експерти предупреждават, че доброволната военна служба няма да реши основния проблем

Tова, че армията ни не е в цветущо състояние, вече го знаят малки и големи. Дали е в криза или не, е въпрос за кръгли маси и други дискусионни форуми. Актуалната тема пред системата за отбраната е как ще се справи с предизвикателствата от динамично променящата се среда на сигурност, а пред въоръжените ни сили - използването им при развитие на военно-политическа криза. Това беше ключовият въпрос на тазгодишната конференция на началника на отбраната. И ако политиците не са обърнали достатъчно внимание на поставените проблеми, действително може да заговорим за криза в армията. И тя да изпадне в невъзможност за използване при наличие на военно-политическа криза.

Големият въпрос, за който от години различните управляващи мнозинства си затварят очите, постави военен №1 генерал-лейтенант Андрей Боцев. “Изводите от натрупания опит показват, че само военните усилия, без тясното взаимодействие с гражданските структури, не са достатъчни за предотвратяване на рисковете, произтичащи от динамичната обстановка на сигурност.” Т.е. отбраната не е само армията. Тя, както правилно посочва на същия форум министър Красимир Каракачанов, опира и до подготовката на достатъчно хора за водене на военни действия, включително и най-вече до намиране на най-ефективно и работещо решение за въвеждане на доброволна военна подготовка за защита на Отечеството. Това е основен мотив в управленската програма на правителството и лична амбиция на вицепремиера и министър на отбраната. Точно тук обаче може да се допуснат сериозни грешки, които да попречат на желаните резултати.

Предупреждението направи в свое становище Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО), в която членуват офицери, в чиято военна експертиза нямаме основание да се съмняваме. Те са категорични, че във вида, в който се предлага, идеята за доброволна военна служба не съответства на целите и задачите, стоящи пред въоръжените сили и следва да се преразгледа и изпълни с ново съдържание. “Доброволната служба” или “доброволната подготовка”, както трябва да се нарича, не може, според тях, да се приеме като мярка за преодоляване на некомплекта от личен състав. Тя не надгражда способностите на въоръжените сили, а ги подронва, изразходвайки средства от бюджета за отбрана.

С това предупреждение се отива към сблъсък с позицията на министъра на обраната. Според него доброволната подготовка трябва да надгражда професионалната ни армия, която е гръбнакът на нашата отбрана, като осигурява допълнително подготвени млади хора, готови да изберат военната професия. Но кое е работещото решение? В отговора на този въпрос се крият причините за споменатия сблъсък. От КООСО смятат, че основните усилия на МО трябва да се насочат за привличане на студентите от висшите военни училища за обучение в ралични форми за придобиване на военна квалификация с цел попълване на активните сили, доброволния и мобилизационния резерв. Тук акцентът се поставя върху студентите във висшите военни училища. Посочва се, че до момента с тях такова обучение не се е провеждало, въпреки че са в района на военните училища и се обучават по близки до курсантските специалности. За сметка на това се “търсели студенти от други училища, с които са провеждали никому ненужни курсове и са изразходвани хиляди левове”.

Експертите от КООСО са категорични, че военната подготовка на учениците от средните училища не е задължение на МО и за нея не трябва да се изразходват средства от бюджета на министерството. Подготовката на цивилни граждани за участие в отбраната на страната, посочват още те, е важно и отговорно задължение на държавата, но в настоящия момент не е приоритет на отбранителната политика. При ликвидирана мобилизационата система и разчитане на мирновоенновременната структура на въоръжените сили тя е безмислена и ненужна, ако цели попълване на мобилизационния резерв. Основен приоритет, подчертават експертите, е преодоляване на критичния минимум на некомплекта от личен състав и спиране процеса на загуба на вече изградени способности.  

Предстои да видим дали почти готовата концепция на Министерството на отбраната ще се съобрази със становището на военните експерти. Прецизността на това решение е пряко свързана с бъдещето на Българската армия. То ще намери място в новите програма и план за развитието на отбраната и въоръжените сили до 2032 г. Ако се заложи на грешната карта за попълване на личния състав, днешният проблем може да придобие характеристика на криза, което едва ли ще позволи използването на армията при развитие на военно-политическа криза, според нейните конституционни отговорности.

Войници от чужбина

Макар че не бива да се приема като успокоение, недостигът на военнослужещи е болест и за други европейски армии. Като изход в главите на някои министри дори се върти идеята за връщане на онези времена, в които се разчиташе на наемни войски. Тогава значение ще има единствено размерът на заплатата. Дългът и патриотизмът ще бъдат забравени. Подобна хипотеза би трябвало да звучи като предупреждение за финансовите министри. По-добре да плащат на своята армия, отколкото на войници от чужбина и то най-вероятно от други континенти.