Археолозите проф.д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев разкриха гроб на висш духовник от края на XIV век началото на XV век в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Това е поредната сензационна находка при проучването на древен Богородичен манастир от времето на Асеневци в местността Френкхисар под Балдуиновата кула. Разкопките продължават трети сезон.

"Оформлението на горната камера на гроба показват, че в него са положени останките на духовник с висок сан. Вероятно архиерей или митрополит.Свидетелство за това е, че духовникът е бил погребан в полуседнало положение. Навремето, за да заемат такава поза преди вкочаняването са поставяли знатните духовници върху маса и са подпирали гърбовете им с възглавници. Такива гробове у нас има открити в Преслав, в Кърджали и Мелник. Подобно погребение не е разкривано от десетилетия", обясни проф. д-р Хитко Вачев.

Той поясни, че гробът, на който са попаднали е на възрастен индивид, на около 60 г. Изменения на костите на крайниците свидетелстват, че е страдал от артрит.

"Явно в притвора на църквата не е имало място и духовникът е бил погребан между храма и жилищната сграда, а това е най-представителното място в манастирския комплекс. Не бих могъл да кажа още кой точно е погребаният. Твърде вероятно е да е архимандрит. Това е почетна титла на игумен, която се е присъждала за особени заслуги към църквата и християнството", изтъква проф.д-р Вачев.

Именитият историк допълва, че в гроба на тази изключителна личност от времето на столично Търново не е открит никакъв инвентар, нито накити. Проби от разкритата камера са дадени за прецизно изследване в лабораторията на Регионалния исторически музей, което да установи от каква органична тъкан е била дрехата на духовника.

"Така ще можем още по-точно да определим датировката на находката", поясни проф.д-р Хитко Вачев.

Още при старта на проучването на древния обект през есента на 2014 г излязоха останките от постройка, която се отнася към периода на Второто българско царство, с фрагменти от стенопис и керамопластична украса. Разположението на оцелелите архитектурни части дадоха основания на проф. д-р Вачев да смята, че е попаднал на трапезарията към Богородичния манастир.

Тогава археологът обяви, че новооткритата сграда не е била единствената, съществувала на мястото. В дълбочина бяха разкрити архитектурни останки от ранно-византийската епоха. През втория проучвателен сезон историкът се натъкна на ранновизантийска базилика от преди 15 века. Сградата се оказа с внушителни размери-дълга е 40 м и широка 20 м.

Проучвателят предполага, че става дума за епископска базилика. Съградена е през VI век, а по-късно върху нея са били издигнати средновековна църква и манастирски комплекс.

"Базиликата е изключително важна сграда. През V-VII век на хълма Царевец се развива селище, което прераства в укрепителен град. Може да се счита за приемник на римския и древновизантийския град Никополис ад Иструм, който е бил епископско седалище. Поради затихване на функциите на Никополис ад Иструм, епископският център се измества на Царевец", обясни проф.д-р Хитко Вачев.

Според директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов това е изключително важен археологически обект и едно от най-святите места в болярския град. Проучвателните дейности се извършват на площ от около 7 декара като 1/20 от терена вече са изследвани.

Работата на обекта тече вече втори месец и ще продължи до средата на октомври. "Разкопките тази година станаха възможни благодарение на отпуснатите 10 000 лв от Министерството на културата, както и на дарените 15 000 лв от Иван Йотов от Енергийния системен оператор и 5000 лв от Валери Младенов от фирма "Авер", информира проф.д-р Хитко Вачев.