Археолози с мачете и GPS изследват Горна Оряховица

Обновяват археологическата карта на България със съвременни методи

Екип от специалисти от четири институции изследва територията западно от Горна Оряховица около древната крепост „Ряховец“ по нов за България археологически метод на обхождане. Той предвижда тотално покритие на терена и използването на географска информационна система. За десет дни шестимата проучватели са пребродили над 1600 декара.

„Предвидено е да бъдат обследвани общо над 4000 декара площи. Работи се на етапи. Най-напред се очертават границите на терените на компютър чрез сателитна връзка и с подложка от карти. Оформят се полигони с размери 60/60 м и при обиколките на всеки 10 метра се подава информация. Данните се нанасят най-напред на хартиен носител, а след това се добавят и в компютърната система. Така след обработка на информацията се вижда много ясно къде има концентрация на археологически находки“, обяснява археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илиян Петракиев.

Екипът, ръководен от доц. д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), с представители на Регионалния исторически музей във Велико Търново, Историческия музей в Горна Оряховица и специалисти от катедра „География“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е финансиран с около 17 000 лв. по проект за обновяване на информационната система „Археологическа карта на България“. Археологическото издирване има за цел локализирането на нови обекти и актуализиране на информацията на вече известни обекти чрез съвременни методи. За целта се използват няколко GPS станции, статистическа обработка на откритите материали върху изследваната територия и наслагване на получената информация върху географски и ортофотокарти.

Методът е сравнително нов за България. Обхожда се цялата територия, като събраните сведения дават реална представа дали съществува археологически обект, а при данни за такъв се изготвя количествен анализ на площта с най-голяма концентрация на материали.

„Началото на изготвянето на археологическа карта на България бе поставено през 1993 г. от доц. Мечислав Домарадски. Така стартира организираната система, а всеки изследовател дава информация за обекта, на който е работил. Картата е огромен документ, който постепенно се попълва с данни. Целта е тя да е нормативен държавен документ с дигитализиран вариант, който да е в услуга и на предприемачите при строителни дейности, при прокарване на водопроводи, газопроводи, при деактуване на земи и др. Така тази карта ще е огромно облекчение за държавата и за инвеститорите. Заслугата за разработването и е на НАИМ-БАН, който от години инвестира в попълването й. Обучени бяха кадри и вече има 12 регионални отговорници, които са в непрекъсната връзка с института и координират всички инициативи“, коментира доц. д-р Бони Петрунова.

Тя допълва, че данните от теренните обхождания се нанасят в системата в реално време. Към 2011 г. са били регистрирани около 160 000 културни ценности. Картата обаче непрекъснато се попълва и в момента се дообогатява с още 4 обекта от околностите на Горна Оряховица.

„Всеки археолог вече е задължен, след като приключи проучвателният сезон, да въведе новата информация в картата. Ако това не бъде направено, няма да получи разрешително за изследователска дейност за следващия археологически сезон. Първоначално се работеше с хартия и компаси. Сега вече се използват новите технологии като сателитни връзки, GPS, смартфони. БАН издейства 1 млн. лв. за подобряване на софтуера“, каза доц. д-р Петрунова. Тя обаче уточнява, че обходи на терени не могат да се правят по всяко време на годината. Най-подходящи са пролетният и есенният период, когато няма неприбрана земеделска продукция.

„За първи път се изготвят детайлни ортофотокарти чрез заснемане с дрон на локализираните при изследването обекти, върху които се наслагва информацията, придобита при обхождането. По този метод в рамките на 1 седмица е проучена територия от над 1000 декара, като са локализирани четири нови обекта от тракийската и римската епоха и от времето на Второто българско царство. Установява се къде има концентрация на битова и строителна керамика, обработени камъни и находки“, допълва Илиян Петракиев.

Археологът изтъква, че новите данни се нанасят върху картата с различен цвят. Така тя дава пълна и нагледна представа за района - как е бил обитаван и какво е имало там през отделните епохи.

„Системата не може да бъде излъгана и да бъде попълвана от канцеларията. Всеки от участниците в обходите е оборудван с джипиес, който отчита какво разстояние е извървял. Данните постъпват в централния компютър и излиза моментална детайлна снимка. Най-лесно се локализират археологическите обекти на местата, където е извършвана оран или пък има къртичини. При обхождането на горските масиви е трудно, защото там няма пряка видимост”, казва Илиян Петракиев.

Той споделя, че на изследователите се налага да преодоляват и труднопроходими терени. Заради това с две мачетета те си проправят просеки през гъстите храсти. „На моменти дори лазим на четири крака. Край стените на древната крепост „Ряховец“ все още се извисява градското сметище на Горна Оряховица. Там обикалят глутници кучета, а по ливадите има и бикове. Заради опасност от нападение съм принуден да нося газов пистолет, който за щастие не ми се е налагало да ползвам“, споделя Петракиев.

Археологът е доволен от обследването на територията, защото е установил, че местността е била благоприятна за обитаване и е била интензивно населявана. В долината под крепостта „Ряховец“ има няколко източника на прясна питейна вода, които са привличали заселници.

„Открихме останки от каменни зидове. Натъкнахме се и на новоразкрити обекти от римската епоха с много добре запазени части от тухлена настилка. Попаднахме и на селище с керамика от римско време и от периода на Второто българско царство. При обходите се прави и количествен анализ на откритите находки. Керамиката се претегля, виждат се очертанията на обекта и се локализира основното ядро. В храстите забелязахме и древноримска вила, която преди години е била проучвана от доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В момента обаче останките са потънали в буйна растителност и почти не се забелязват“, обяснява Илиян Петракиев.

Той е категоричен, че членовете на екипа са амбицирани да бъде върнато историческото величие и привлекателността на местността. Районът неслучайно е бил избран за обследване, тъй като през последните 2 години активно се проучва. При обиколките специалистите са констатирали и иманярски набези. Търсачите на съкровища са копали на обект, който наподобява тракийско или римско гробно съоръжение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи