Новината за одобрението на бъдещия посланик на България в Русия Атанас Кръстин се появи в дни на остро политическо противопоставяне. Рязкото обтягане на дипломатическите отношения между Запада и Русия последните седмици, започнало около странната афера с отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, и вече преливащо към бойните полета на Сирия, основателно тревожи света.

Западни медии настояват, че напрежението от последните дни напомня някои от най-напрегнатите моменти от годините на Студената война. Руските предпочитат да омаловажават това твърдение, но пък за сметка на това новините им не само от Сирия, но и от света, се представят като фронтова хроника. И от двете страни се правят рутинни уж анализи от експерти на военните потенциали на съперника, капацитетите му да реагира на регионално равнище, възможностите за пълен провал на този или онзи вид въоръжена операция – какви щети биха могли да понесат американците, британците или французите, ако по грешка засегнат руснаците при удари над Сирия и т. н. Електрически искри прехвърчат през въздуха, а погледите на всички са раздвоени между новините и социалната мрежа „Туитър“, откъдето се очаква да започне, каквото ще започва, по волята на „лидера на Свободния свят“, Доналд Тръмп.

Ние все още сме само наблюдатели в цялата дандания. България, като държава член на ЕС (че и ротационен председател), изрази преди две седмици солидарност със съюзниците си в кризата, но макар и с не особено убедителни доводи, се въздържа от предприемане на наказателни мерки, като изгонването на руски дипломати. В София на консултации в края на март бе привикан посланикът ни в Москва от 2012 г. Бойко Коцев, а няколко дни по-късно изтече информация в родните медии, че Министерският съвет е одобрил за негов заместник президентският секретар по външната политика и кариерен дипломат Атанас Кръстин. Самият Коцев, стана ясно дни по-късно, също остава в Москва като български представител в управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество. Процедурата по смяната на посланиците все още не е официално завършена на всичките й етапи, но според запознати не се очакват някакви пречки за финализирането й.

С което съвсем вероятно г-н Кръстин ще заеме поста на топла връзка в отношенията между София и Москва, за следващите няколко години и вероятните съпътстващи ги изпитания. За последното нямайте съмнения, след като Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) излезе в четвъртък с решението си, че използваното за отравянето на семейство Скрипал нервно-паралитично вещество, е именно това, за което настояваха британците. И който доклад София заяви, че ще изчака официално, преди да вземе решението си за наказателни дипломатически мерки срещу Москва. Както се казва, май вече сме върху тънък лед в двустранните отношения.

С всички тези бъдещи предизвикателства г-н Атанас Кръстин, съдейки по професионалната му биография и мнения за него, изглежда напълно способен да се заеме.

Очакваният нов български посланик в Русия е роден през 1958 г. в град Гоце Делчев. Средното си образование Кръстин завършва в Пазарджик, в езикова гимназия с немски език. Оттам се насочва към международните отношения – първо в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а после и в Московския държавен институт по специалността (МГИМО), откъдето излиза като магистър. На работа в министерството на външните работи Атанас Кръстин постъпва през 1987 г., но да трупа дипломи продължава през цялата си професионална кариера – има завършен дипломатически курс на германското външно министерство, и такива за висши държавни служители към Центъра по въпросите на сигурността „Джордж Маршал“ в Германия. Успоредно на това владее немски, английски, руски и виетнамски езици. Последният му бил „доста труден“, но не се отказал, докато не се справи успешно, разказват негови колеги.

През годините си на служебно израстване в системата на МВнР Атанас Кръстин е преминал през всички дипломатически рангове, достигайки този на посланик. Работил е в редица български дипломатически мисии в Азия и Европа, а в самото външно министерство е заемал длъжности в различни структурни звена и дирекции на ведомството. В кариерата са му възлагани различни задължения и към работата си винаги се е отнасял отговорно, споделят близки познати. Г-н Кръстин е бил също така ръководител на политическата служба на българското посолство в Берлин, генерален консул на България в Бавария (между 2006 и 2010 г.) и на същата длъжност в Ниш, Сърбия (между 2012 и 2016 г.). За секретар по външната политика на президента Румен Радев е назначен с указ от 23 януари 2017 г.

Последната мисия досега

Като генерален консул на България в Ниш, г-н Атанас Кръстин е познат в българската общност в Западните покрайнини като активен представител на държавата в различните инициативи, предприемани от дипломатическите ни и не само представители, за запазване и укрепване на българщината по тези земи. От активното съдействие за честване на църковните и историческите ни празници, до съхраняването на онези традиции, които спомагат за запазване идентичността на сънародниците ни. Така разказват те.

За него

Съгласувам веднага

Президентът предлага посланик за Москва. Казвам (б.р. – на външния министър Екатерина Захариева): „Щом предлага, съгласуваш веднага, трябва да уважаваме мнението на президента ...”

Бойко Борисов, премиер на България, през февруари 2018 г.

Ангажиран

Когато (б.р. – Атанас Кръстин) беше назначен за генерален консул в Ниш, достатъчно поработихме заедно, за да споделя добри впечатления. Освен консулските задължения, с желание, такт и лична ангажираност извършваше необходимата дейност сред българското национално малцинство. (...) По руска линия досега не е работил. Дано професионализмът, подредеността и опитът, които той безспорно притежава, му позволят да навлезе максимално бързо. За да е действително успешен обаче му трябва силен гръб у нас на държавно и правителствено равнище.

Георги Димитров, български дипломат, бивш посланик в Сърбия

Може да се разчита

Работили сме заедно, решавали сме съвместно задачи. В кариерата са му били възлагани различни отговорности, справял се е над средностатистическото ниво за днешното Министерство на външните работи. Виждал съм го да се радва на служебни победи, виждал съм го и да бъде „избутван“ встрани от нормалното кариерно развитие поради политически причини – както, впрочем, и не един от останалите колеги. Като човек на него може да се разчита – и във време на „веселба“, и в труден момент. Към работата си се отнася много отговорно.

Петър Воденски, български дипломат, бивш посланик в Турция