„А може, по-иначе може…”

Как да се скочи от царството на ограничения избор в царството на безкрайния избор

Управляващата коалиция, чието правителство, според указанията на неговия премиер, щяло да работи като един ансамбъл, засега затъва в гафове и скандали. Медийните скандали все някак ще бъдат преодолявани, но въпросът за избирателната система няма как да запази парламентарното мнозинство при очертаващата се заплаха законопроектът на ГЕРБ да получи подкрепата не само от „Воля”, но и от ДПС. При мажоритарна избирателна система присъствието на ДПС в парламента значително ще нарасне, а присъствието на обединените патриоти ще стане проблематично и крайно несигурно. Няма как тази формация да съучаства в своята парламентарна гибел, при това - сервирана от собствения й съюзник с подкрепата на основния им опонент.

Тук ще предложа на вниманието на нашата общественост един необсъждан модел на избирателна система, който би могъл да преодолее противоречието между известните две, но едва ли ще преодолее разнопосочните надвиквания на 5-те парламентарно представени политически сили.

Пропорционалната избирателна система идва, за да смени мажоритарната, преодолявайки нейния основен недостатък - несъответствието между представителството на дадена партия в парламента и нейната реална електорална тежест. Привържениците на пропорционалната избирателна система обаче не могат да отговорят на зловещия въпрос „Защо онази старата е още жива?” Защо тази надхилядолетна старица е все така здрава, действена и даже любима на мнозина, въпреки че нито едно от пропагандните й качества не е вярно. За да си отговорим на този въпрос, трябва да се насочим към основополагащия принцип на равенството, а именно един гражданин = 1 глас = еднаква тежест.

Нека „чуем“ какво се получава, ако представим двете системи като разговор между демократичната държава и нейния гражданин. При мажоритарната избирателна система държавата пита за едно депутатско място и предоставя един изборен глас, докато при пропорционалната въпросът е за няколко (от 4 до 16) места в парламента, но гласът на гражданина пак е един. Когато дълги години и много пъти се повтаря това изнервящо несъответствие, в гърдите на гражданина се натрупва гняв и неиздишан въздух, който води до референдум крясък „дай ми друго“.

Мажоритарната избирателна система с пълно право може да се нарече синхронна заради очевидния синхрон между цел и средство, между поставена задача и предоставени възможности за нейното решение. Това е нейната действителна сила, нейното истинско преимущество. Налице е класически пример за верността на шопската мъдрост „По-простото е по-здраво и по-трайно“.

За да се запази преимуществото на пропорционалната избирателна система, но да не се наруши синхронът, завещан от мажоритарната, е необходимо да се разшири и допълни демократичният принцип на равенството и той да придобие следния вид:

един гражданин = един глас = еднаква тежест = ЗА ЕДНО ИЗБИРАЕМО МЯСТО,

т. е. когато държавата се обръща към гражданина с въпрос за няколко места в парламента или в общинския съвет, тя трябва да му предоставя толкова изборни гласа, за колкото места го пита.

Как ще изглеждат едни парламентарни избори в условията на предлаганата система?

Допускаме, че страната е разделена на 60 четиримандатни района. Политическите партии, коалиции и инициативни комитети представят в РИК-овете своите листи, като кандидатите са подредени по азбучен ред; РИК-овете провеждат жребий за подредеността на всички и всеки от регистрирани кандидати, т. е. всеки кандидат има свой индивидуален номер, а партиите изобщо нямат отделни листи с определен номер.

Изборната бюлетина е направена така, че срещу номера и името на всеки кандидат има 4 квадратчета, в които избирателят може да прави своите отметки.

Да видим при тази ситуация какви са вариантите за поведение на избирателя:

  1. той може да натрупа и 4-те си гласа върху един от предпочетените от него кандидати;
  2. може да ги разпредели равномерно или неравномерно между кандидати от една партия;
  3. да ги разпредели равномерно или неравномерно между кандидати от различни партии.

При такава съществена промяна на изборните правила, каквато се предлага тук, бихме могли да си зададем въпроса - при коя избирателна система гражданинът е по-свободен. Известно е, че в играта „6 от 49“ възможните комбинации са към 14 милиона, но там участникът не може да натрупва повече от едно предпочитане върху всяко от избраните числа. Следователно, ако в условията на разглежданата хипотеза имаме около 40 кандидати за 4 места, възможните комбинации вероятно са десетки и десетки милиони. И при пропорционалната, и при мажоритарната - гражданинът може да избере едно от няколко десетки, докато тук - пропорционалността е предоставена на самия гражданин, а той я изразява чрез предпочитания за личности, т. е. мажоритарно. Това би било скок от царството на ограничения избор в царството на неизчерпаемия, на безкрайния избор.

Как ще се определя кои от кандидатите стават депутати?

Гласовете за всички кандидати от една партия се сумират в нейна полза на национално ниво и съотнесено с общия брой на действителните бюлетини се определя колко места има тази партия в парламента, но - голямото НО! - класацията на кандидатите от една и съща партия се прави от ЦИК на основата на получения процент от дадения кандидат в неговия район.

Виждаме, че при такава система за определяне на депутатите конкуренцията между кандидатите би отбелязала качествен скок. Състезанието не е само с кандидатите от другите партии, но и със своите съпартийци, и то не само в своя избирателен район, а по цялата територия на страната. Както казва всеки спортен коментатор, за да имаме добър национален отбор, трябва да имаме силно вътрешно първенство.

Разбира се, ролята на партийните ръководства пак ще се запазва, макар и силно затруднена. Те ще бъдат принудени да проявяват пределна реалистичност както в избора на кандидатите, така и в техния брой в съответния избирателен район. Колкото повече са кандидатите от една партия в даден район, толкова по-висока е вероятността те да привлекат повече гласове за своята партия. От друга страна обаче, разпиляването на гласовете между тях ще поставя всеки от кандидатите на по-ниски позиции в партийната класация на национално ниво. Трудно, но затова пък интересно и най-важното - полезно за държавата.

Всяка новост поражда недоверие приблизително както вроденият страх от тъмно и непознато място, но време е България да покаже самочувствие в семейството на европейските демокрации. След десет години членство и при предстоящо председателство на Европейския съюз крайно време е България да спре да се държи като старателна и срамежлива ученичка, а да се изпъчи като новатор в развитието на демократичното изборно законодателство.

„И ний сме дали нещо на света“. А защо само в минало време?!

 

*Заглавието е по Никола Вапцаров

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи