А надежден партньор ли е България на НАТО

Докато политици си мерят геополитическите симпатии, а лобисти провалят превъоръжаването на армията, този въпрос ще стои на дневен ред

За първи път имаме реален шанс конкурсите за нова техника да станат реалност

„Прожекторите са включени, господин президент!“ – възкликна шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов ден преди Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност. Непоносимостта между двамата политици се прехвърли с шекспиров драматизъм и талантливи, парещи реплики между двамата и на заседанието при държавния глава. На него трябваше да се поговори за актуалните заплахи, рискове за страната ни, предвид събитията в Сирия, Балканите, Егейско море. Още по-важната тема в дневния ред бе състоянието на отбранителните ни способности и в частност на армията.

Скандалът, който вече няколко дни редува тлеенето с лумване между президентството и ГЕРБ, включи прожектор и светна като бял ден нежеланието да се върви конструктивно по тема, която трябва да обединява нацията ни – собствената ни сигурност, собственото ни бъдеще. Подгласниците в основния скандал също хвърлиха сухи клечки в огъня и така ако някой не е разбрал, че в България трудно се разбираме какво е в национален интерес, кое не – светна му.

Спорът тръгна от проекта за становище на КСНС, което според Цветанов едва ли не е толкова анти-атлантическо, че е трябвало едва ли не България да започне стъпки за излизане от НАТО.

Разбира се, президентската канцелария предостави работния документ на медиите, за да се убедят сами, че подобно нещо няма. От пръв прочит си личи, че уводът на становището е повече емоционален, отколкото в добрия тон на политическото говорене, особено по тема, свързана с националната сигурност. Няма и дума за излизане от НАТО, но има осъждане с пристисната уста на „несанкционираните от ООН“ удари на САЩ, Великобритания и Франция в Сирия. Подчертава се и разрастващия се конфликт между „двете натовски държави“ Турция и Гърция, доколкото Анкара поддържа агресивна риторика и политика спрямо Атина със сериозни териториални претенции.

И двата факта са такива, но това не може да бъде част от такъв документ. Аз като журналист мога да си позволя да интерпретирам, коментирам и изразявам моето си становище по тези конфликти. КСНС – не. В Сирия отдавна активно участват повече от 20 държави чрез авиация, съветници, бойци на терен и финанси и никоя една от тях не оперира със санкция на ООН. Да заклеймиш само едно от милионите военни действия в тази клета страна е да вземеш позиция, а да критикуваш своите е странно. Още повече е очевидна причината за тези удари – заплахата, която надвисва над един друг наш приятел – Израел. Също така е очевидно защо Турция притиска Гърция – тя е приютила и пази военни, за които Анкара смята, че са участвали в опита за преврат срещу законния президент на страната. Може би е значително по-сложно, но точно заради това в дипломацията не се споменават имена, освен ако това не е задължително.

Ето прост пример. Тази година се навършват 10 години от окупацията на Абхазия и Южна Осетия от Русия, без санкция на ООН. Би било интересно какво би казало президентството по темата – би ли осъдило това събитие, защото Грузия може да бъде дестабилизирана от Русия когато си пожелае, а тази страна ни е съседка през Черно море. Иначе по темата Крим знаем какво е становището.

Позицията на Цветанов също е разбираема. Той много години размахва крила като ястреб-бащица на американската политика. Да, те са ни партньори, в един отбор сме, но американците, както и англичаните, имат вечни интереси, рядко приятели. И между другото го демонстрират на световната сцена всекидневно. „Флагът следва търговията“ – това е максимата на американската политика. Британия няма вечни приятели, а положителен финансов баланс. Сурово и прагматично.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ настояваше за едно престараване в позицията на страната ни по аферата „Скрипал“, без това да е нужно и остро критикува собствените си съпартийци. След това най-вероятно е изгубил няколко часа от живота си, заради балансираната позиция на правителството по химическата афера в Сирия и ударите на САЩ, Англия и Франция.

България е толкова малка страна на световната сцена, че да се опитва да решава глобални въпроси и скандали е трагикомично, а може да бъде и болезнено. България обаче има сили да си отправи системата за отбрана и това трябва да бъде темата на дневен ред. Ясно е – засега само от Румъния не произтича заплаха за страната ни.

Участниците във вече скандалното заседание на КСНС се съгласиха, че състоянието на армията не е добро и че трябва да се предприемат мерки. Тъй като това е вътрешен проблем, по него никой не вдигна скандал, освен че чисто популистки БСП в стил „защо да плащаме за оръжия, като имаме болни“. Изглежда там още не са осъзнали, че колкото и да се наливат пари за болните, все ще изтичат, защото такава е системата. Темата на КСНС обаче е отбраната.

Надежден партньор ли е България на НАТО? Така възкликнаха едни лобисти преди няколко седмици, защото Министерството на отбраната най-накрая се пребори да ремонтира наличните си изтребители Миг-29 в компанията производител.

България е надежден партньор и го е доказвала години преди да стане пълноправен член на Северноатлантическия договор. Страната ни трябва да бъде и ефективен партньор, нещо за което настояват от НАТО.

Съгласно чл. 3 на Вашингтонския договор (4 април 1949 г.), страните-членки са поели юридическото задължение индивидуално и заедно, чрез продължителни и ефективни самостоятелни усилия и взаимопомощ, да поддържат и развиват на постоянна основа своята индивидуална и колективна способност за защита от въоръжено нападение.

Това няма как да стане, без армията да бъде окомплектована, въоръжена и добре обучена. Не виждам каква е логиката да оставиш авиацията си на земята например, само защото някой е решил, че руските самолети не бива да се ремонтират от руски инженери. Полша, която е всичко друго, но не и симпатизираща на Русия, поддържа своите мигове, а ние – не бива. Едно не разбраха тези хора, че това са самолети българска собственост, платени от нашия джоб и е глупост да ги пратим на скрап, без да има алтернатива.

В същото време пак лобисти провалят всеки конкурс за нова военна техника и така ние от години сме поставени пред дилемата да поддържаме старото оръжие от съветско време. Всяка нова техника, която е закупувана през последно време, е била на парче, без дългосрочна стратегия и така, както в здравеопазването изтекоха десетки милиони. Любимият ми пример е да купиш техника, пригодна за пустинята, на алпийския батальон, който не може да мине по коларските пътища в Родопите с тях и си карат руските зилове.

От доста време насам имаме министър на отбраната, който не се заиграва с геополитически игри, не заработва за бъдеща длъжност някъде по света, а е фокусиран върху армията. Може би успехът в оздравяването на армията е залогът за бъдещето на Красимир Каракачанов в политиката и това е добре. Когато обещанията се превръщат в реалност се поощрява с бюлетина на следващите избори.

След КСНС вицепремиерът потвърди, че проектите за модернизация на армията са подписани. Хубавото в случая е, че става въпрос вече за едновременно придвижване на всички проекти по родове войски, за цялостно обновяване на въоръжението, а не по симпатии, както се е случвало до сега. Ясни са и критериите, ясни са и правилата. Например, че не можем да купуваме въоръжение от страни, които са извън ЕС и НАТО.

„Имам две седмици междуведомствено съгласуване и тогава влизат в МС. В новия бюджет очакваме 130 милиона лева за модернизация на армията“, каза Каракачанов.

България е поела ангажимент в НАТО, че трябва да увеличи военния си бюджет на над 2% от БВП. Това не е някаква прищявка, а реално анализиране на заплахите за съюза. Отбранителната линия отдавна не е между два блока, както е било до края на Студената война. Заплахата може да възникне внезапно и да дойде отвсякъде. Дали имаме нужда от силна, добре обучена и мобилна армия? Странно е, че Корнелия Нинова е против актуализиране на бюджета за военните, защото когато в родната й Мизия стана трагедия, първа дойде армията. Така е при всяка природна криза, така ще е и не дай си боже при друга криза.

Докато политици си мерят геополитическите симпатии, докато се допуска лобисти да провалят стабилизирането и превъоръжаването на армията, въпросът дали сме надежден съюзник ще стои на дневен ред.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи