87-годишен майстор отвори “социален” салон

Във времена на бедност и лишения всеки, който има сръчни ръце и добро сърце, гледа не само да оцелее и да осигури семейството си, но и да помогне с каквото може на притиснатите от мизерията хора.

87 годишният Славчо Желязков от Лом, макар и вече доста приведен от годините и съвсем не заможен, помага на съгражданите си с единственото си богатство - уменията си на майстор-фризьор. От години белокосият мъж е отворил в къщата си малък салон и подстригва хора без достатъчно средства на символичната цена от 2 лева.

“Не мога да искам от хората повече при тия жалки заплати и пенсии!”, обяснява майсторът. Ателието на коафьора-ветеран е подредено изцяло в стила от времената на социализма. Бай Славчо върти ножицата и машинката издокаран в бяла като на доктор престилка, а мераклията за прическа кротува под кърпа вързана около врата му. На маса с червена покривка са струпани изпомачкани списания за развлечение на клиентите, докато чакат реда си.

Каква е тайната на творческото дълголетие на Фигаро от Лом?

“Аз съм от старото поколение - подстригвам мъжете като мъже!”, отсича майсторът, без да се притеснява, че влиза в противоречие с тенденциите сред част от актуалните коафьори.

Станал бръснар още в далечната 1948 г. Две години чиракувал, цепел дърва, палел печката, чистел и между другото гледал как работи майсторът. “Така се учеше занаят по онова време!”, обяснява пенсионерът. След казармата овладелият вече тънкостите на прическите чирак положил изпит в Лом и взел майсторско свидетелство. “То тогава не се искаше кой знае колко - мъжките прически бяха три вида - ниска, средна и висока. Но беше важно да оформиш добре косата, да не стърчи никъде, да не порежеш или измъчиш клиента!”, спомня си майсторът. И в онези времена обаче имало модни тенденции - на изпита му се паднало да направи брадичка тип “бантел”. “Добре, че ме бяха подготвили за тая новост - това е брадичка само под долната устна. Изпипах я като картинка!”, спомня си с гордост майсторът.

Взел вече тапията, той почнал работа в кооперативен салон в Лом. Най-елегантните мъже по онова време искали косата им да е на чупки, като на вълни.

Преди да докаже моженето си обаче, градските фризьори, изпълнени с недоверие към младока, му пробутвали само селяни, дошли на пазар, да ги бръсне. “Бяха с четина като бодлива тел, по пет пъти на ден точех бръснача!”, смее се ветеранът. Но с уменията и старанието си Славчо бързо спечелил уважението на колегите и клиентите и станал един от най-търсените фризьори в Лом. Някои оставяли и бакшиши, а най-щедри били моряците от чуждестранните кораби в ломското пристанище. Обрасли като корабокрушенци след седмиците плаване, чужденците оставяли по 20 лева - огромна за онова време сума на бръснаря. Така селското момче вдигнало къща в Лом, оженило се и му се родили две деца. С бръснача и машинката Славчо изкарал над 25 години, но здравето му се разклатило от ежедневното стърчене на крака и по съвет на лекари фризьорът, макар и с неохота, сменил професията. А когато през 1992 след половин век труд Славчо Желязков се пенсионирал, се оказало, че пенсията му едва стига за хляб.

Таксата от 2 лева не я променял от години. “За мнозина и това е много. Някои ходят обрасли като диви круши по улиците, да те е срам да ги гледаш. Като нямат пари за хляб, как да се подстрижат?”, обяснява мотивите за социалната си дейност пенсионерът. На стола пред него обаче сядат не само бедняци. Идват и хора с възможности - бизнесмени и държавни чиновници. Не защото са стиснати, макар че има и такива, но мнозина държат да ги подстриже старият майстор. Някои са му клиенти още от деца. И са убедени, че никой не може като него да ти обере врата, до всяка косъмче, да оформи косата, така, че и най-обикновения мъж да се почувства почти кинозвезда. И накрая с жест на вълшебник да размаха кърпата с възглас “ А, честито!”