Към края на ноември 2016 г. лихвите по потребителските кредити са средно 9.29%, а за покупка на жилище - средно 1.89%

През 2016 г. темповете на растеж се забавят, но все пак остават положителни

Банковата система на Словакия се състои от 28 банки, от които 15 са клонове на чуждестранни банки, а 8 са под прекия надзор на Европейската централна банка. Освен това 357 чуждестранни институции предоставят банкови услуги презгранично на територията на страната.

От началото на 2009 г. Словашката република е член на еврозоната, което представлява основен фактор за развитието й. Банките в страната имат постоянен достъп до рефинансиране от Европейската централна банка. Поддържаната политика на ниски лихви през последните години е насочена към стимулиране на кредитирането в еврозоната, включително и в Словакия. От друга страна, отрицателната лихва по депозитното улеснение на практика представлява данък върху държането на свръхрезерви от банките и може да има нежелани ефекти.

В страната са представени едни от най-големите европейски банки като БНП Париба, Комерцбанк, ОТП, Райфайзен, Ситибанк, УниКредит, Ай Ен Джи. Най-големите банки в страната според размера на активите и депозитите са Словенска Спорителна банка, която е част от Ерсте Груп, следвана от ВУБ банка, собственост на Интеса Санпаоло.

Текущо състояние на банковата система

Понастоящем словашките банки са добре капитализирани. Данните на Европейския банков орган показват, че към края на септември 2016 г. капиталът им от първи ред е 16.5% при 15.3% средно за Европейския съюз (ЕС). Коефициентът на обща капиталова адекватност е 18.2% при 18.3% средно за ЕС. Освен това банковата система премина без сериозни сътресения през стрес тестовете, проведени на общоевропейско ниво през 2016 г.

Текущите показатели за рентабилност на местната банкова система са значително по-високи от средните за ЕС. Възвръщаемостта на собствения капитал е 13.6% при 5.4% средно за ЕС, докато възвръщаемостта на активите е 1.4% при 0.3% средно за ЕС. Тези резултати се обуславят от няколко фактора - относително висок нетен лихвен доход, умерен дял на необслужваните кредити и добро корпоративно управление от гледна точка на административните разходи. Така показателят административни разходи към приходи е 47.6%, като е значително по-нисък от средния размер от 63% в ЕС.

Необслужваните кредити представляват 4.6% от общите при средно 5.4% за ЕС, като този показател бележи подобрение през 2016 г. Коефициентът на покритие на необслужваните кредити с провизии е 54.1% при 44.3% средно за ЕС. По този начин, освен че се поддържа добро качество на кредитните портфейли, словашката банкова система разполага с необходимите резерви, за да посрещне без сериозни сътресения евентуално неблагоприятно развитие.

Структурата на приходите на банките се отличава от средната за ЕС. Основният източник на приходи за банките в Словашката република е лихвеният доход, който представлява 72.9% от общия нетен доход, докато 22.4% са от такси и комисиони и 1.3% са от търговия с финансови инструменти. Средно за ЕС тези дялове са съответно 57.7%, 27.1% и 6.2%.

Основен принос за това има относително високият нетен лихвен доход на лихвоносните активи от 3% при 1.5% средно за ЕС. По този показател словашките банки се нареждат на шесто място в ЕС.

Словашките банки действат относително консервативно - съотношението между дълг и собствен капитал е 8.9, докато средно за ЕС то е 14.7. Същевременно те разчитат на привличането на относително стабилен ресурс. Така съотношението между отпуснати кредити за нефинансови предприятия и домакинства спрямо депозитите е 105.2% при 120.1% средно за ЕС.

Развитие на банковия сектор

Световната финансова криза се отрази неблагоприятно и върху банковия сектор в страната, но все пак наличието на ограничени експозиции към деривати предотврати по-сериозни негативни ефекти. През 2009 г. депозитите от нефинансови предприятия се понижиха с 14.9%,а депозитите от домакинствата - с 2% на годишна база, поради спад на депозитите със срок до две години. След това обаче се наблюдава възстановяване и надхвърляне на предкризисните равнища, като през 2015 г. корпоративните депозити нарастват с 12.2%, докато депозитите на домакинствата - с 8.9% на годишна база. През 2016 г. темповете на растеж се забавят, но все пак остават положителни в корпоративния сектор, докато при домакинствата се наблюдава леко ускоряване на растежа.

Към края септември 2016 г. отпуснатите кредити за нефинансови предприятия са в размер на 16.8 млрд. евро, докато кредитите за домакинства са 28.5 млрд. евро според данните на централната банка. Развитието при кредитирането е подобно на това при депозитите. Кредитите за нефинансови корпорации намаляват през 2009 и 2012 г. съответно с 3.3% и 2.3% на годишна основа, докато през останалите години се регистрира нарастване. През 2015 г. растежът е с 6.8%, докато през 2016 г. той се забавя основно поради спада на инвестициите в страната.

Кредитите за домакинства бележат положителен растеж дори през кризисната 2009 г., като през последните години те реализират траен двуцифрен темп, който се запазва и през 2016 г. Кредитите за домакинствата са доминирани от жилищните кредити. Техният относителен дял се покачва трайно от 67.9% през 2009 г. до 76.4% към края на ноември 2016 г., докато делът на потребителските кредити е относително постоянен - около 19%. Като цяло през 2016 г. отпускането на нови кредити за домакинства се развива почти равномерно, докато при корпоративните кредити не се забелязва подобна тенденция.

Развитието на лихвените проценти се предопределя в голяма степен от членството на държавата в еврозоната и поради това от паричната политика на Европейската централна банка. След 2009 г. лихвените проценти в страната се понижават. През 2015 г. средният лихвен процент по депозити на домакинства със срок до една година е 1.47%, докато през периода януари-ноември 2016 г. той се понижава до 1.36%. При депозитите на нефинансови предприятия лихвите са значително по-ниски - съответно 0.23% и 0.18% за посочените периоди.

Към края на ноември 2016 г. лихвените проценти по потребителските кредити са средно 9.29%, а първоначалният размер на лихвите по кредитите за покупка на жилище е средно 1.89%. Стойностите на годишния процент на разходите за потребителски и жилищни кредити са съответно 9.94% и 2.18%. Следователно по отношение на цената на жилищните кредити словашките банки предлагат благоприятни условия на своите клиенти, конкурентни на тези в останалите страни от еврозоната.

Към края на ноември 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за нефинансови предприятия е 2.61%. При кредитите с размер до 1 млн. евро той е 3.18%, а при тези над този размер - 2.42%. Дългосрочните инвестиционни кредити със срок над 5 години струват 3.28% при размер до 1 млн. евро и 2.03% при отпуснати над 1 млн. евро.

Като цяло словашката банкова система е относително добре развита. Налице е конкуренция между отделните банки, като се предлагат разнообразни продукти, базирани на високи технологии. Членството в еврозоната осигурява постоянен достъп до ликвидност, а най-големите банки се надзирават наднационално от ЕЦБ. По отношение на размера на лихвените проценти по кредитите за нефинансови предприятия и домакинства словашката икономика до голяма степен е конвергирала към средните стойности за еврозоната.