Средната лихва по новоотпуснатите кредити за домакинствата, деноминирани в лекове, е 7,4%

В настоящата статия продължавам темата за Албания, като фокусът ще бъде поставен върху банковата система. Понастоящем в страната действат 16 банки, като през последните години този брой се запазва непроменен. Представени са големи банкови групи като Райфайзенбанк, Националната банка на Гърция, Алфабанк, „Интеса Санпаоло“, Прокредитбанк, „Сосиете женерал“. Освен това и българската Първа инвестиционна банка (Fibank) има своя дъщерна кредитна институция в Албания. Банковият сектор е относително добре развит, като активите му достигат 94,9% от БВП на страната.

Най-големите банки са Националната търговска банка, Райфайзенбанк, Крединс банк и Интеса Санпаоло банк, като те контролират 68,7% от активите в банковата система към края на 2016 г. Чуждестранните инвеститори в банковата система са от страни като Италия, Австрия, Германия, Гърция, Турция, България, Франция, Малайзия, Саудитска Арабия и Кувейт. Чуждестранните собственици контролират 82,6% от общите активи.

Целите на паричната политика на централната банка са поддържане на стабилността на цените, както и на финансовите пазари и институции в страната. Във връзка с изпълнението на втората цел наскоро са проведени стрес тестове, като данните, използвани в тях, са към края на ноември 2016 г. Резултатите от тях показват, че при сценариите за умерено влошаване на икономическата конюнктура банковият сектор ще остане стабилен, докато при силно неблагоприятно развитие няколко банки биха имали нужда от допълнителен капитал.

Финансово състояние

Банковата система на Албания е относително стабилна и капитализирана. Към края на 2016 г. капиталовата адекватност от първи ред е 13,8%, докато общата капиталова адекватност е 15,7%, което надвишава регулаторното изискване от 12%. Финансовият ливъридж, измерен чрез съотношението активи към капитал, е 10,3. Капиталовата позиция се подкрепя от печалбата на банковата система, която достига приблизително 68 милиона евро, като се понижава спрямо предходната година. Това се дължи на спада на нетния лихвен доход и на увеличените провизии на необслужвани експозиции.

Относителният дял на необслужваните кредити към общите кредити се запазва почти непроменен спрямо предходната година при равнище от 18,3%. Принос за това има политиката на банките за повишаване на събираемостта, за преструктуриране и за отписване от балансите на необслужваните кредити. Освен това се подобрява покритието с провизии, което достига 70,5%, докато обезпеченията остават стабилни. Най-ниско е качеството на портфейлите от кредити, деноминирани в чуждестранна валута, тези за предприятията и дългосрочните кредити.

От друга страна, ликвидността се понижава, но е достатъчно висока при очаквания за липса на извънредни тегления. Така ликвидните активи достигат 31,3% от общите. Това може да се разглежда като подход за увеличаване на ефективността при по-активно кредитиране за икономиката.

Делът на административните разходи е относително нисък. Те представляват 50,4% от общите приходи, като делът им се изменя слабо през последните години. В резултат от посочените фактори възвръщаемостта на собствения капитал достига 0,7%, докато възвръщаемостта на активите е 7,2%. По този начин двата показателя се понижават съответно с 0,5 и 6 процентни пункта спрямо предходната година.

Освен това банките в Албания имат консервативна политика, като кредитите представляват едва 51,9% от депозитите. Така при благоприятно развитие на икономиката е възможна кредитна експанзия без първоначално използване на допълнителни източници на финансиране извън депозитната база.

Според доклада за финансовата стабилност, издаван от централната банка на Албания, системният риск се понижава. Факторите за това са понижаването на относителния дял на кредитите в чуждестранна валута, намаляването на държавния дълг, лекото покачване на цените на недвижимите имоти, подобряването на качеството на кредитните портфейли, понижаването на коефициента на безработица и намаляването на променливостта на валутния курс спрямо еврото.

Депозити

и кредити

Преди Световната финансова криза депозитите в банковата система нарастват с двуцифрени темпове. Първите признаци на кризата се усещат още през 2008 г., когато растежът на депозитите значително се забавя. През следващите години отново се наблюдава ускоряване поради по-благоприятните икономически условия в страната, но като цяло периодът след 2013 г. се характеризира с по-бавни темпове на растеж на влоговете.

Валутната структура на депозитите показва трайна тенденция за промяна. Увеличава се делът на чуждестранните влогове за сметка на влоговете в местна валута. Така относителният дял на депозитите в лекове е 68,8% в края на 2002 г., докато за аналогичния период на 2016 г. този дял е вече 47,6%. Така депозитите в чуждестранна валута вече превишават тези в местна. Една от причините за това е свиването на спреда по лихвите по депозитите в лекове и евро.

Централната банка на Албания разглежда този процес като източник на увеличен риск при неблагоприятна промяна на валутния курс и като ограничител на възможностите й за въздействие върху икономиката чрез паричната политика. По тази причина тя се опитва да идентифицира и да прилага мерки за намаляване на валутната субституция, като за момента не изглежда да постига успех в тази област.

Растежът на кредитите е висок преди кризата, като след 2005 г. се наблюдава тенденция за забавянето му до 2010 г. Следващата 2011 г. е последната, в която темпът на растеж е двуцифрено число, като след през периода 2013-2016 г. се регистрира запазване на почти постоянно ниво. Приносът за това е най-вече на кредитите за нефинансовите предприятия, докато развитието при домакинствата е по-динамично.

Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет до 5 години към март 2017 г. е 0,9%. Депозитите в евро се олихвяват средно с 0,2%, докато тези в щатски долари - с 0,3%. Като цяло тези нива се запазват непроменени спрямо съответния месец на предходната година.

Към края на март 2017 г. средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити за домакинствата, деноминирани в лекове, е 7,4, като тези за покупката на дълготрайни потребителски стоки са с лихва 7,9%, а за покупката на жилища - 4,3%. Кредитите в щатски долари са с по-нисък лихвен процент. Средното равнище е 5,6%, кредитите за дълготрайно потребление са с лихва 2,4%, а жилищните кредити - 5%. Средният лихвен процент на новите кредити в евро е 4 на сто, като потребителските са с лихва 4,6%, а жилищните - с 3,6%. Посочените равнища са сходни със ситуацията отпреди година с изключение на кредитите в щатски долари, където лихвите са силно променливи.

Средният лихвен процент по новите кредити за нефинансови предприятия, отпуснати в лекове, към края на март 2017 г. е 6,8%, като кредитите за оборотни средства са с лихва 6,6%, за оборудване - 5,9%, а за недвижими имоти - 3,4%. Средният лихвен процент по кредитите в долари е 5,7 на сто. Кредитите в евро са със средна лихва от 4,8%, като оборотните са с лихва 5%, за оборудване - 4.7%, и за недвижими имоти – 4,2%. При кредитите в лекове и в евро лихвените равнища се понижават на годишна база с приблизително 0,6-0,7 процентни пункта, докато в щатски долари равнищата са сходни.

Банковата система на Албания се представя стабилно през 2016 г. Делът на активите спрямо БВП се увеличава, като съществен принос за това имат инвестициите в ценни книжа. Основните индикатори за капиталова адекватност и ликвидност отговарят на надзорните изисквания. Качеството на активите се подобрява благодарение на отписването на необслужвани кредити, но въпреки това техният дял остава висок. По тази причина са необходими по-нататъшни мерки за управлението на кредитния риск.

Друг проблем пред централната банка е тенденцията за все по-често използване на чуждестранна валута, най-вече евро, в депозитната и кредитната активност на банките. По този начин, от една страна, се ускорява интеграцията на албанската икономика към ЕС, но също така се ограничават възможностите за въздействие върху нея чрез паричната политика. Предпочитанията на албанските граждани и фирми към еврото спрямо лека трудно могат да бъдат променени, а прилагането на административни мерки ще допринесе най-вече за повишаване дела на неформалната икономика, който и понастоящем е висок.