Карл Маркс остава една от най-влиятелните личности в историята на човечеството

„Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. С тези емблематични слова започва текстът на „Комунистическия манифест“, публикуван през 1848 г. в Лондон от един почти неизвестен дотогава пруски изгнаник, Карл Маркс и неговия съратник, съмишленик и спонсор Фридрих Енгелс. Но вторият не е останал така в историята, както първият.

Защото днес няма зрял човек на планетата с неутрално мнение за Карл Маркс. Самото споменаване на името му вече е повод за противоречие, спор, скандал, размяна на любезности или удари с крайник. Пък било то и само по повод 200-годишнината от рождението му, която се отбелязва днес, на 5 май. И понеже всеки има собствено мнение за несъмнено една от най-влиятелните личности в и за историята на човечеството, няма да угаждаме никому. Няма и как.

А за влиянието, което са оказали разсъжденията на Маркс от средата на ХІХ век, свидетелства най-малко статистическия факт, че през по-голямата част на втората половина на ХХ век всеки трети жител на Земята е живял под една или друга форма на „марксистка“ диктатура. Било то в Източна Европа, Азия, Африка, Южна или Латинска Америка. Портрети, статуи, бюстове и паметници на Маркс днес по света има колкото църкви, джамии, синагоги и пагоди взети заедно. Епохалният му труд „Капиталът“ е преведен на всеки език, подобно на Библията или Корана. И тези сравнения не са случайни, съзнавате защо – и трите книги са пролели и продължават да проливат равностойно кръвта на човечеството. Авторът също е преминал през началните фази на индоктринирането на младежта към вярност в „партията“ през 1980-те в България, преди да се срине тогавашният „строй“, комунистическата диктатура. И марксизмът беше религията. А пък тя, „опиум за масите“, но кой от онези пъдари да мисли за тези неща. Както и да е – нито с идването на демокрацията у нас нещо кой знае колко се промени откъм свободно мислене на обществото, нито марксизмът изчезна от света с края на Студената война.

Икономическите и социални теории на Карл Маркс продължават да са двигател на втората, с тенденция съвсем скоро да се превърне в първа, икономика на света – Китай. Не случайно именно Китайската комунистическа партия (ККП) дари огромния бронзов паметник на Маркс в цял ръст, висок 5,5 метра и дело на техен творец, който ще се открие днес в Трир, родния му град. Жителите на Трир малко се изненадали, когато още през 2017 г. се свързали с тях от Пекин, да ги информират че желаят по случай тазгодишния повод да дарят статуята на града. И да я пренесат на собствени разноски. Както и да платят основната част от разходите по организирането на честванията в града за откриването й. И дадат посока на стотици хиляди китайски туристи, които да идват на поклонение до Трир.

А президентът на Китай Си Дзинпин – надграждал с томове върху трудовете на Маркс в доктрината си за управлението на Поднебесната империя, която обяви на конгреса на ККП преди месец и половина - ще бъде днес там специално за повода. Идва по собствена инициатива. Именно, за да отдаде почит на духовния ментор, когото нарича „най-великият мислител на всички времена“ и „учителят на революция за пролетариата и всички трудещи се хора по света“. Както и да легитимира допълнително с Маркс политическия курс, който налага на страната си, след като се назначи за пожизнен президент през март. Си отправи официално препоръка към всички партийни членове да „четат марксистките трудове и да възприемат марксистките теории, като начин на живот и духовна цел“. С патос и всичко останало.

Министри от федералното правителство на Германия също ще присъстват на официалната церемония по откриването, но не и канцлера Ангела Меркел. Тя все пак е родена и израснала в Източна Германия. И колкото и да е видна историческа личност Карл Маркс, и германски принос към световната цивилизация, животът под изкривените форми на приложния марксизъм от времето на комунистическите диктатури не се забравя или прощава току така. Камо ли ако си ги преживял от гледната точка на бившата ГДР.

Което пък не е никаква пречка за председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който ще е най-видният действащ политик от Стария континент на събитието, че даже и ще го открие със слово. Вероятно премерено, като това на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, излъчен от Германската социалдемократическа партия, първият приемник на ученията на Маркс още в края на ХІХ век. Който, макар и в изказване в четвъртък да го призна за „един от най-големите германски мислители“, го определи като „противоречив“ и със „закостеняло мислене“. И добави, че е невъзможно да се гледат теориите на Карл Маркс отделно от негативните ефекти, които са имали в социалистическите и комунистическите страни през годините. Германският президент също така обърна внимание, че не Маркс е имал вина за това, че с идеите му са злоупотребявали авторитарни, комунистически режими като тези в Съветския съюз или Източна Германия по време на Студената война. „Не трябва да се страхуваме от името на Маркс, но няма нужда и да му издигаме златни статуи“, настоя Щайнмайер. Е, китайската в Трир е бронзова. Засега.

„Капиталът“ отново

е бестселър

Съвсем сериозно! Историческият труд на Карл Маркс – тритомният Das Kapital е от седмица отново в класациите за най-продаваните книги в Германия. Носталгията вероятно… Германските телевизии излъчват биографични филми и коментарни предавания за живота му, а исторически най-буржоазният дясно-центристки вестник в родината на Бисмарк „Зюддойче Цайтунг“ сложи снимка на Карл Маркс на първата страница на неделния си брой миналата седмица. С това последното бащата на комунистическата теория няма как да не е направил поне един оборот около себе си. Там, където е.