Бежански лагери извън ЕС иска Борисов

България е против позицията на Европа за връщане на преселници в държавите на първа регистрация

Премиерът Бойко Борисов влезе с три условия на срещата в Брюксел, посветена на миграцията. Форумът се организира от шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, а в него се включиха 16 правителствени и държавни ръководители от ЕС. Инициативата за сбирката дойде от Германия, в която все по-често звучат призиви към канцлерката Ангела Меркел да втвърди политиката си на отворени врати за преселници.

В извънредната среща на върха участваха Австрия, Белгия, България, Дания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Словения, Холандия, Хърватия, Швеция, Финландия и Франция. От Еврокомисията подчертаха, че срещата е работна и няма за цел да бъдат приети окончателни решения. Тя е опит за сближаване на позициите по въпросите за миграция, по които ЕС остава силно разединен.

Въпреки уверенията на ЕК, страните от Вишеградската четворка отказаха да се включат в дискусията с мотива, че въпросите за миграцията ще се обсъждат на официалната среща на върха на европейските лидери, която ще се проведе на 28 и 29 юни в Брюксел.

01_01_new“Има три неща, които трябва да се направят и то едновременно за решаване на мигрантската криза”, изтъкна Борисов преди началото на лидерската среща. Първото е “незабавна защита на външните граници на ЕС - затваряне на границите и преминаване само през пунктовете. Мигрантите, които вече са в ЕС, да бъдат върнати там, откъдето са дошли. Да се работи по споразуменията с трети страни - Турция, Тунис и Йордания, които са в близост до зоните на конфликти, където да подпомагаме грижата за бягащи от войната в изнесени центрове”, каза още премиерът. Той подчерта, че страните от Западните Балкани, които не са част от съюза, също трябва да бъдат защитени.

“Със стара дата не може да се случи ускорено връщане на бежанци в граничните страни от ЕС”, категоричен бе Борисов. Той подчерта, че България е доказала като страна на първа линия, че може да се справи с миграционната вълна. Премиерът заяви, че страната ни заедно с Гърция, Италия, Испания не може да се съгласи с позицията за връщане на вече намиращите се в Европа мигранти в държавите на първа регистрация. Това би утежнило ситуацията в тези страни чрез прехвърлянето им на двойни отговорности - по опазване на граници и грижи за бежанците на тяхна територия.

“Какво правим, ако влязат у нас толкова много мигранти, колкото има в съседна Гърция - 50 000? Това ще ни срине социалната система. Затова ГЕРБ е създал правила. Затова има Постановление 208 на Министерски съвет”, обяви часове преди срещата в Брюксел вътрешният министър Валентин Радев.

“Ние стотинка няма да вземем срещу мигранти в България. Ние не сме зверове”, каза още Радев. Той съобщи,че досега сме приели 200 мигранти от Гърция и 50 от Италия, които се нуждаят от закрила и убежище.

В отговор на ГЕРБ

БСП припомни  стратегията на правителството

“Премиерът Бойко Борисов гледа на мигрантите като на работна сила и средство да подобри демографията”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя нарече “кухи фрази”, обещаното от Борисов, че ще поиска затваряне на външните граници на ЕС.

Нинова критикува позицията на Меркел.

“Кой мозък в Европа реши, че ще решим демографската криза като внасяме мигранти”, каза тя. ГЕРБ отговориха веднага и обвиниха социалистите в “отчаян опит да се изведе истината за мигрантите извън контекста и да се опорочи”.

“Да противопоставим чужденците на българската работна ръка. Никой не е проявявал такива идеи”, заяви на пресконференция шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов.

В отговор на казаното от Кирилов БСП изпратиха до медиите цитат от стратегията за миграцията, където е записано: “превръщането на миграцията и мобилността в позитивни фактори за развитие в икономически и демографски план”.

Германия е цел №1

До €5000 струва всяко връщане

Между 3000 и 5000 евро са разходите по връщането на един мигрант в родната му страна, пише “Политико”.

Става въпрос за репатриране на тези, които не отговарят на условията за даване на убежище. Европа обаче успява да отсее и върне малко от тях. По данни на ЕК през 2017 г. върнати в родината им са били едва 36,6% от мигрантите, на които не се полага бежанска закрила.

Германия е най-предпочитана цел на кандидатите за убежище, показва статистиката на Евростат. През първото тримесечие на т.г. 26% от всички подадени от бежанци молби са били за Германия, следва Франция (19%), Италия (14%), Гърция (10%) и Испания (7%).

02_10Рим със собствен план

Меркел скептична за сделка

Ангела Меркел е скептична, че сделка за мигрантския проблем ще бъде постигната дори и на предстоящата тази седмица среща на върха на ЕС, предаде Ройтерс.

“Тук сме, за да обсъдим защитата на външните граници и намаляване на нелегалната миграция към Европа”, каза Меркел преди вчерашните дискусии по бежанската криза в Брюксел. И допълни, че за съжаление и на Евросъвета на 28 и 29 юни няма да има пълно решение на мигрантския проблем.

“Заради това ще има двустранни и тристранни споразумения, с които да си помогнем, без да чакаме всички 28 страни членки”, отбеляза канцлерката.

Италианският премиер Джузепе Конте пък обяви, че ще представи на колегите си от ЕС “напълно ново предложение, базирано на новата парадгима с мигратския въпрос”, предаде Ройтерс. Той отбеляза, че в плана на Рим има 6 условия и 10 цели, които имат за цел да създадат ясна политика за регулиране и управление на миграционните потоци по ефективен и траен начин.

02_2Италия остро разкритикува идеята

Макрон заплашва с финансови санкции неприемащите мигранти

Испанският премиер Педро Санчес (вляво) и френският президент Еманюел Макрон се обявяват за мигрантски центрове, но в граничните европейски страни.

Ден преди вчерашната посветена на миграцията минисреща в Брюксел френският президент Еманюел Макрон се обяви за финансови санкции срещу страни от ЕС, отказващи за приемат бежанци.

На съвместна пресконференция в Париж с настроения положително към мигрантите ляв испански премиер Педро Санчес, Макрон заяви, че не може страни, които се облагодетелстват от европейската солидарност, да проявяват егоизъм, когато става дума за миграционни проблеми.

Двамата лидери се обявиха за създаването на центрове за настаняване от затворен тип, но в европейските страни, в които пристигат мигрантите, където да бъдат разграничавани икономически преселници от нуждаещи се от убежище.

В момента не съществуват такива центрове в Европа, като изключим няколко в Гърция и Италия, които са под ръководството на Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Коментарите на Макрон предизвикаха остра реакция от популисткото правителство на Италия. Крайнодесният вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини разкритикува “арогантността” на Макрон в мигрантската тематика. Коалиционният му партньор и вицепремиер Луджи ди Майо също осъди “френската арогантност” и обяви, че Макрон е изгубил връзка с реалността по въпроса за наплива на чужденци.

“Макрон рискува да превърне страната си във враг №1 на Италия в тази извънредна ситуация”, написа Ди Майо във фейсбук.

Италия и Гърция отдавна изнемогват от мигрантската вълна, а новата италианска власт вече връща спасителни кораби с преселници. И настоява останалите страни да споделят бремето на фона на провал на системата за вътрешна релокация на мигранти в общността. Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Унгария и Чехия), които не бяха поканени на срещата в Брюксел, на свой ред отказват изобщо да приемат чужденци.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Европа