Почти на прага на ЕС, Лондон се заослушва

Броени часове деляха в понеделник обединена Европа от историческия вот в британския парламент, който трябва да реши съдбата на постигнатото в края на миналия месец, след близо две години преговори, споразумение за излизането на Великобритания от ЕС. Епохалният Брекзит. Втората седмица, от срока който си даде британският министър-председател Тереза Мей, за да убеди сънародници, съпартийци и вероятно дори себе си, че сделката с Брюксел дава най-доброто, на което Лондон може да се надява и отговаря на щенията на всеки гласувал за излизане от ЕС, изтече с поражение след поражение за премиера.

В началото на ударния маратон дебати в камарата на представителите във вторник миналата седмица депутатите гласуваха безпрецедентно решение, че правителството е проявило неуважение към парламента, като е отказало да предостави пълната юридическа оценка на споразумението с ЕС и принудиха кабинета да я публикува. Оттам с плаващ брой депутати от фракцията на управляващата консервативна партия официално против сделката на Тереза Мей, бяха гласувани и приети изменения, които дадоха допълнителни теоретични правомощия на законодателите да одобряват или не конкретни клаузи от споразумението, ако/когато влезе в сила. Условното наклонение е ясно.

Британският премиер, външният й министър Джереми Хънт, на финансите Филип Хамънд и поредният държавен секретар по Брекзит Стивън Баркли стояха последователно ден след ден срещу колегите си от всички страни, с барабар от тяхната, да натякват, че споразумението не е в ущърб на Великобритания и не цели да я задържи во веки веков в Европейския съюз. Постигнатите от Тереза Мей гаранции за прекратяване на свободното движение на хора, излизане от общите селскостопанска и риболовна политики и Митническия съюз всеки път се сблъскваха с контра-довода за преходния период и т.нар. запасна “Ирландска съпътстваща клауза”.

Последното бе договорено от Лондон на ура в края на миналата година и определя статута на границата и бъдещите търговско-икономически отношения между Ейре и Северна Ирландия след Брекзит. Клаузата отразява ангажиментите на ЕС като гарант и посредник на Споразумението от Белфаст 1998 г. (известно още като “Споразумението от Разпети Петък”), с което се слага край на десетилетията кървави “Размирици” на Смарагдовия остров. Тук трябва да се отбележи, че с този договор и на базата тогава на общото членство на република Ирландия и Великобритания в ЕС, физическата граница между Ейре и Севера е премахната, а парламентът в Дъблин променя конституцията, оттегляйки текста за териториалната неделимост на ирландския остров, като основна национална цел. В замяна на това всеки жител на Северна Ирландия има правото да кандидатства и да получи двойно гражданство в Ейре, от което за последните 20 години са се възползвали мнозинството от 1,8-милионното й население. Които също така гласуваха с мнозинство за оставане в ЕС на злополучния референдум през юни 2016 г.

С всичко това на ум, запъването като магаре на мост на мнозинството от британските парламентаристи срещу ирландската съпътстваща клауза в споразумението за Брекзит, изглежда по-скоро недостойно. Текстът предвижда, в случай на изтичане на заложения двугодишен преходен период след влизането в сила на споразумението в този му вид, ако все още не е постигнато съгласие по окончателните параметри на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство като трета страна, границата на остров Ирландия да остане отворена. Което фактически ще означава запазването на действащите митнически и други режими, и оставане на северната част на Смарагдовия остров в Единния пазар. И казано по друг начин - отчасти в ЕС. Което от гледната точка за жителите на Северна Ирландия няма да промени абсолютно нищо – и сега сменят паундовете в евро, като пътуват напред-назад през “границата”. Но пък въпросът се превърна в принципен за опозицията срещу споразумението на Тереза Мей и фактически ябълката на раздора. Клаузата е гаранция, до която нито Брюксел, нито Лондон се надяват някога да се стигне и заложена на принципа на “тоягата и моркова”, който мнозинството от британските депутати видимо упорито отказват да приемат, че може да се прилага и към тях.

И така до парламентарната аритметика – управляващите консерватори са разделени почти по средата, лейбъристите дебнат да торпилират кабинета на Мей с отхвърлянето на споразумението, срещу което са против и всички по-малки партии – от либерал-демократите, през шотландските националисти, до северноирландските демократи-юнионисти.

И на топа на устата отново остава Тереза Мей. Британският премиер реши да отложи с няколко дни обречения вот на споразумението, на основание да се опита да потърси нови отстъпки от Брюксел по ирландската клауза на предстоящия в четвъртък Европейски съвет. Различни медии от Албиона съобщават за последни опити на Тереза Мей в понеделник да се пребори за такъв сценарий в телефонни разговори с Доналд Туск и други европейски лидери. Малко вероятно е обаче това да даде търсения резултат, а когато и да се стигне до вот в парламента в Лондон сделката ще бъде отхвърлена. За да избегне варианта излизане без споразумение на 29 март 2019 г., за Мей (ако успее да се задържи на поста) последен възможен ход остава да го подложи на втори референдум. И тогава, когато британците вече ще знаят за какво точно гласуват, може и да надделее здравият разум.

На помощ от всички страни

След като се оказа, че дебатът около споразумението между Брюксел и Лондон няма да надхвърли празното политическо говорене на Албиона, на помощ последните дни се притекоха най-неочаквани сили. Вярно, докладът на “Бенк оф Ингланд” от преди десет дни с апокалиптичните прогнози за бъдещето с излизане без сделка от ЕС, беше почти идентичен с този, който институцията публикува преди референдума през 2016 г., но пък този път имаше кой да го прочете. А изненадващото включване на Съда в Люксембург в навечерието на очаквания вот, със становището си, че Лондон може едностранно да оттегли молбата си за напускане и да запази членството си в ЕС с всички привилегии постигнати досега, си е спасителен пояс с големината на остров.