Германски учени установиха, че съвременният човек е наследил някои конкретни черти неандерталските си предшественици.

Екип от института за еволюционна антропология "Макс Планк" изследвл генома на 100 000 британци, наследили ДНК от неандерталците. Установено е, че те страдат повече от безспокойство и самота, склонни са да стоят до по-късно вечер и да пушат, съобщава БТВ. Изследването потвърди също, че малкото неандерталска ДНК у хората с неафриански произход се отразява на цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Това показва, че неандерталците също са били по-мургави и по-светли.

Около 2% от генома на съвременните хора е наследен от неандерталците. Резултатите показват, че неандерталците вече са се били приспособили към вариращата, а понякога и недостатъчна светлина в Европа, когато съвременният човек е пристигнал там от Африка преди около 50 000 години.

Учените са стигнали до тези изводи, като са сравнили ДНК на 112 338 британци с генома на неандерталец, чийто фосил е открит в Сибир. така те са успели да свържат 15 физически черти с неандерталската ДНК, включително за цвета на косата и кожата. Други са поведенчески, като хронотипа на човека - дали е по-активен сутринта, или вечерта. Хората с неандерталска ДНК много по-често са активни вечер.