Безусловен успех за българската култура с постановките на "Турандот" и "Кармен"

От 1 до 18 октомври българските артисти обиколиха 9 японски града и изнесоха 11 спектакъла на "Турандот" и "Кармен"

Тази година седмото турне на Софийската опера в Япония издигна японската публика на Седмото небе. Представянето на българите беше оценено изключително високо. Всички отзиви бяха одобрителни. Обиколката на Националната ни трупа из Страната на изгряващото слънце беше същински културен победоносен поход.

От 1 до 18 октомври българските артисти преминаха през 9 японски града и изнесоха 11 спектакъла на "Турандот" и "Кармен". За това време те успяха да вдъхновят японците по най-разнообразни начини. Един маркетинг специалист се записа на уроци по пеене, понеже е фен на българската певица Надя Кръстева. Жителка на Токио се премени с най-скъпото си кимоно от чиста коприна специално за да гледа "Кармен“ на 5 октомври токийската зала „Бунка Канкай“. "Турандот" така впечатли стеснителната публика на Мие, че тя за първи път в живота си се забрави и отприщи страстите с бурни аплодисменти, тропане на крака и викове "Браво!". 91 деца от училище за изучаване на театъра "Но" пристигнаха в гр. Иуакуне с два автобуса, за да гледат уникалната "Кармен" като част от обучителната им програма. Цял полицейски участък в Хирошима беше потресен, че двама чужденци доброволно се предадоха с думите: "Много се извиняваме, напихме се и ви оцапахме стената". "Чужденците постъпиха почти като японци", коментирали впоследствие органите на реда.

Извън тези нестандартни прояви на ентусиазъм и интерес, турнето беше оценено много високо и от безкрайно компетентната японска публика, и от специалистите.

Типично по японски диригентът на "Кармен" Кейтаро Харада разказва без много суперлативи как са преминали първите две постановки:"Японската публика много хареса постановката на "Кармен". Концепцията на маестро Пламен Карталов е наистина уникална и редица критици, мениджмънтът и много важни хора на изкуството в Япония казаха, че постановката е много специална и уникална. Постановката използва по интересен начин елементи от древногръцкия театър и японския театър "Но". Всички коментари бяха много положителни. Оркестърът звучи фантастично, хорът е наистина прекрасен и всички солисти показват цялата си страст. За Япония идването на Софийската опера е страхотен подарък, защото България е много важна страна за Япония. Радвам се, че участвам в това турне и се чувствам като член на семейството на Софийската опера и балет."

Джуничи Нихей, президент на Japan Arts корпорейшън - импресарската компания, която кани Софийската опера и балет, също е силно впечатлен от постановката на операта на Бизе. "Настоящото представление, постановката “Кармен”, дори сред сходните постановки, е изключително необичайна. Разбрах, че г-н Карталов е вдъхновен от японската култура, по-конкретно от театър „Но“. До голяма степен, това личи и от сценичната подредба - изключително семпла, цветовете са ограничени до черно, червено - малко на брой и акцентиращи. Това има голям ефект - дори самите цветове изиграват една роля и придават атмосфера, което е много сполучливо в случая, ми се струва. Голямо впечатление ми направи и фактът, че хорът не бе просто хор, а всеки един участник бе с маска - тоест, те не бяха там в ролята си на индивидуални личности, а на вид тълпа, група с роля - те не просто наблюдаваха Кармен, те бяха в “Кармен”. “Кармен” е интересна с това, че емоциите се редуват в краткото време на постановката - внезапно влюбване, внезапно разлюбване, омраза и така нататък - тези интензивни емоции и тяхното редуване се изпитват и от групата. Тази група спомага за изпитването на емоцията, сякаш ни показва какво има вътре в сърцето на героите. От тази гледна точка те, с техните маски, бяха много интересни.

И аз благодаря много… като японец. За нас, като чуем България, за какво се сещаме - разбира се ключовата дума най-често е “кисело мляко”, но ако трябва да помислим и за нещо друго, това би било разбира се, розата, българската роза, сигурно и други неща… но за мен, за нас, едно много важно нещо, заради което ценим България, това е българската опера. Тя е нещо изключително важно, ценност, която искам да представим на всеки японец. Много съм благодарен, за това, че толкова дълго време вече имам възможност да се докосна до тази ценност и се надявам оттук нататък и за в бъдеще да продължат нашите успешни взаимоотношения, за да достигне тази опера и до нашата публика."

Ето и разказът на Йошихиро Кажи – директор и диригент на Културния център по изкуствата в префектура Мие, град Цу. "Публиката е много развълнувана. Благодаря ви много! Знаете ли, публиката в Мие е малко стеснителна - те ръкопляскат, но много рядко някой ще каже "Браво!". Но днес имаше толкова много възгласи "Браво!". Това означава, че представлението е било извънредно хубаво и публиката е много развълнувана. Прекрасно! Хорът също беше много добър, а това е много важно."

Музикалният критик Юяма Рейко описва постановката на "Кармен" така: "Директорът Пламен Карталов е повлиян за настоящата постановка („Кармен“) от мотиви на гръцката драма и японския театър “Но”. Възпятото от Брехт произведение, с което оперните ентусиасти са добре запознати, се представя в нова светлина - един отчуждаващ ефект, чрез който изразните похвати от сцената ни потопиха в истински български спектакъл. Защо “български” и какво го прави такъв? Първо, заради хоровото пеене – това е силата на българския глас и едновременното пеене. За българския народ, хоровото пеене се корени в религията и религиозната музика. Има стил в поп пеенето, наречен “sing like talking”, т.е. “напевно говорене”, но за такова “говорене като пеене” класическата опера обикновено не е подготвена и не е свикнала да чува. Тук обаче българската Национална опера успя до такава степен умело да го поднесе, че прекрасните й хористи изненадаха чудесно зрители и критици.

“Кармен” представя Бизе, а “Турандот” – мелодиите на Пучини, в такава нова светлина, че несъмнено заслужават специално внимание. Без излишно притворство и преекспонирани емоции, самата мелодия сякаш ни обединява и богатството на гласовете изпълват сърцето неусетно и безапелационно.

Относно “Кармен” има и още един типично “български” аспект – в предварителния план на продукцията е заложено поставянето на маски от всички членове на хора. По този начин заложеният мотив от древногръцката драма - хорът - се събужда за нов живот.

“Хор без лице” - този изразен похват подсказва, че България и Гърция са съседни държави и в самото ДНК на българската култура живеят мотивите от гръцката култура, и корените на едната са дали красивата корона на другата - факт, който не може и не бива да се забравя.

В центъра - сцената - червен кръг осветява и се превръща в умалена сцена, където стоят изправени само Кармен, Дон Хосе и Микаела. Обещаният испански танц, досущ като от шоу на Лас Вегас с облекла прекрасни и пищни е основен момент в постановката, който събира всички участници, отново ни дава да опитаме от вкуса на екзотичното и свежото. От друга страна, сякаш излезлият от древногръцка легенда хор с белите си маски, създава прекрасен контраст и напомня за стила на Фелини в един мощен микс от заложени идеи.

По-важно от неудобната истина, изразена във въпроса “Нима вече няма нищо ново?”, е истината, представена ни от сцената - “В какво се състои същността на “Кармен”?” В резултат на тези въпроси българската Национална опера ни провокира - не с поредната романтична история - тяхната постановка далеч не бе това, а по-скоро едно задълбочено вникване в извечните и съвременни проблеми като свободата на жената или фактът, че понякога онзи, когото обичаме, не може да отвърне на чувствата ни, колкото и усилия да полагаме. Тези големи въпроси за любовта и несправедливостите, които я спъват, нерядко са нишките, които тъкат това произведение. Именно от гледна точка на креативността и свежестта си това представление заслужава най-високата оценка за режисьора и изпълнителите.

Татцуо Хавата, генералният директор на Културния комплекс във Фукуи е по-спонтанен, като казва: "Беше прекрасно! Невероятно! Една страхотна "Кармен"! Браво! Браво! Благодаря ви за незабравимото преживяване. Трогнат съм до дъното на душата си. Благодаря!"

Продуцентът Киочи Хашимото пък е впечътлен от съспенса в "Кармен": "Беше невероятно представяне! През цялото време тримата главни герои и тяхната история ни държаха на ръба на седалките! Тази драматичност и емоционалност е ключът към Кармен. Непременно елате отново, ще ви очакваме с отворени обятия. Винаги сте добре дошли! Благодаря! Чудесни бяхте! Вундаба!"

Ето и спомените на един японски режисьор и артистичен директор за предишни турнета: "Здравейте, аз съм Сугавара, арт режисьор от японска страна. Работя с българската Национална опера от самото начало, от първия път, откакто ни посещавате за концерти у нас. Българското сценично представяне е винаги прекрасно, в повечето ви постановки съм работил заедно с вас. Японските зрители винаги много се радват. Особено силен спомен и страхотно впечатление ни направи “Джоконда” - българската “Джоконда” бе достойна за награда, това е несъмнено представлението, което най-ярко остава в спомените ни. Благодаря много за това, че представяте винаги такива прекрасни оперни представления в Япония, моля за вашата подкрепа и за в бъдеще. Непременно елате отново!"

Нобумицу Хаяши - генерален директор на центъра за изкуства Хього в гр. Нишиномия, в разговор с акад. Пламен Карталов казва следното: "За архива на Вашата Опера искам да запишете: „Този път “Кармен” беше много свежо, ново, различно от всички досега представления. Аз много пъти съм виждал “Кармен”, но тази беше най-интересна и уникална спрямо всички останали. За мен беше удоволствие да я наблюдавам и преживея. Много благодаря!"

Директорът на театъра в Иуакуни Хидеки Вакабаяши: "Изключително съм развълнуван. Имаме публика, която дойде с автобуси от цяла Япония. Вашият успех е феноменален. Бързам да отбележа, че идеите на академик Пламен Карталов са реализирани великолепно. „Кармен“ спира дъха! Актьорите, хора, оркестъра Ви са на световно ниво! Браво Софийска опера! Наблюдавахме една уникална опера, която ме накара лично да се почувствам “ето, в момента съм на постановка от световна класа”. Освен това, трагично-възвишеният глас на дъщерята на Торан, принцеса Торандот, ми позволи макар и за миг сякаш да надзърна в душата на Пучини и да вникна в неговата вътрешна движеща сила по отношение написването на това произведение."

Ясуши Муромачи работи в сферата на маркетинга, има собствен музикален канал в Youtube и ходи на уроци по оперно пеене. "Аз съм фен на българската оперна певица Надя Кръстева от 2007 година. За първи път я гледах във Виенската опера и оттогава обикалям света, посещавам всяка сцена, на която играе. Певицата има страхотно присъствие на оперния подиум. Аз харесвам гласа й. Той е много дълбок, страхотен е. Скоро пътувах до Виена, Сан Франциско и Милано – не мога да пропусна нейно представление. След като се докоснах до магията на българската опера, се записах на уроци по пеене."

Генералният директор на културния комплекс във Фукуи потвърждава вече казаното от много други: "Вашата опера има голям авторитет в Япония. Нашата държава има желание Софийската опера да покаже много от своите спектали на наши сцени!"

 

Къде, кога, какво

От първи до 18 октомври Софийската опера беше на гастрол в Яповия с две опери: "Кармен" с диригент Кейтаро Харада и "Турандот", дирижирана от Григор Паликаров. Диригент на хора е Виолета Димитрова. Общо 11 спектакъла бяха изиграни в Токио, Нагоя, Фукуи, Мие, Фукуока, Хиого, Иуакуни, Кошигая и Ибараки.

В състава на "Кармен" бяха певците: Надя Кръстева и Гергана Русекова в ролята на Кармен, Дон Хозе - Костадин Андреев и Даниел Дамянов, Михаела се изпълняваше от Цветана Бандаловска и Радостина Николаева, Тореодор - Веселин Михайлов и Бисер Георгиев, Цунига - Светозар Рангелов и Димитър Станчев, Мерцедес - Силвана Пръвчева, Фраскита - Цветелина Коцева, Данкайро - Илия Илиев, Ременандо - Красимир Динев, Хрисимир Дамянов. Трите Мойра са балетистите Матю Уитъл, Росен Канев и Кирил Иванов.

В състава на "Турандот": като принцеса Турандот - Габриела Георгиева, Калаф - Камен Чанев, Лиу - Радостина Николаева и Цветана Бандаловска, Пинг, Панг и Понг - Атанас Младенов, Хрисимир Дамянов, Николай Павлов. Император Алтум - Мирослав Андреев и Мандарин - Николай Павлов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура