Дали и при приемането на актуализираната стратегия ще надделеят разногласията на партийно-политическа основа?

В нашето политическо пространство има тревожно разномислие по въпросите на националната сигурност и в частност на отбраната. Противоречията не са само между опозиция и власт, между кабинет и президентство, но дори и в управляващата коалиция. Не може да има нормална политика, без да има ясно формулирани рискове и заложени стратегически цели в изграждането на сигурността на българския народ. Извън противоречивите сигнали, които политиците изпращат към публиката, към своите избиратели, тази мътна река затлачва и нормалното функциониране и развитие на Въоръжените сили и по специално на армията.

Това се отразява доста негативно, както върху процесите на модернизация и превъоръжаване, така и върху социалния статут на хората с пагони. Дори да спрем да говорим за пари, самолети, танкове, гориво, пак имаме проблем. Мотивацията е един от най-важните елементи на бойната готовност. Никой от нас не би могъл да забрави “измокрен, гладен, уморен”. Три думи, които доказват, че дори когато политиците не са си свършили работата да въоръжат и осигурят с продоволствия армията, има ли мотивация, има и победи. Има национална гордост. Век по-късно, когато Европа все още има отворени граници за по-добър живот, е наивно да работим с примери от преди век. Армията е обезкръвена от хора, отслабена като боеспособност (липса на техника, ресурси за достатъчно добра подготовка), но най-вече демотивирана от постоянните промени в закони, наредби, спонтанни решения на администрацията. И въпреки това се държи. Пратят е на границата и спират мигрантите. Когато има наводнения, пожари, бедствия – тя е там. Пращат я дори да върши работата на планинската служба, защото разчитат на нея. Ами защо просто като нация не си поддържаме тази институция с огромно доверие и очаквания на народа.

Най-вероятно това беше причината премиерът Бойко Борисов да поиска на една от скорошните си публични прояви началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев да каже ще има ли война и каква ще бъде тя, за да разполага с аргументи за повече финансови средства за армията. Дали това означава, че колегата му в Румъния очаква война, след като още през следващата година бюджетът за отбрана на северните съседи ще стигне заветните 2 процента от БВП, а ние ще чакаме това да се случи до 2024 г. Вярно е, че и ние сме поели ангажимент към партньорите си от НАТО да поемем своя дан от общата отбрана, защото няма такова нещо като безплатен обяд. Ние обаче както сме свикнали при всички видове управление да се снишаваме, дори без да тупаме топката на едно място.

Управляващите в Букурещ изглежда не си играят на тука има, тука няма, след като дори за доставката на изтрeбителите F-16 гласуваха закон. Говорим за същите тези португалски самолети, които бяха предлагани и на нас, но докато се снишавахме, те ги взеха, модернизираха и вече може би са на въоръжение. Румънците започнаха да модернизират цялата си отбрана, а не само ВВС, защото сигурността на държавата не е само в емблематичните покупки.

Но да оставим съседите. У нас предстои един изключително важен акт. Според решенията на Консултативния съвет за национална сигурност от 30 май до края на годината Народното събрание трябва да приеме актуализирана Стратегия за национална сигурност. Основната причина е променената среда на сигурност. Работната група е готова с проекта и върви т. нар. обществено обсъждане. Една от основателните тревоги е точно липсата на консенсус в парламента по тези въпроси.

В последните два месеца депутатите обсъдиха и приеха Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2016 г. и Доклада за състоянието на националната сигурност през миналата година. Първият бе приет със 106 гласа “за”, 61 “против” и 22 “въздържали се”, а вторият – със 104 гласа “за” и 96 “против”. Два изключително важни документа, които посочват предпоставките за актуализирането на стратегията с един десетгодишен хоризонт. Помним разгорещената дискусия доколко Русия е непосредствена заплаха за България. Ако днес политическите позиции в Народното събрание са разделени почти 50 на 50, е много проблематично да се достигне консенсусът от преди 6 години.

На 25 февруари 2011 г. Народното събрания прие Стратегията за национална сигурност на Република България с гласовете на 120 депутати, против нямаше, а 23 се въздържаха.

На този етап проектът предвижда отпадане или промяна само на една четвърт от текстовете в стратегията. На първо четене работната група не е вкарала скандални текстове. С допълненията разширява обхвата на понятието национална сигурност и включва тежките проблеми в някои други области, като здравеопазване и демография. Специално внимание отделя на дейностите на държавата по управление при кризи.

Проектът прави споменатия въпрос на премиера безпредметен, като на основата на анализа на заплахите поставя задачата за модернизация на въоръжените сили и подмяна на старите оръжейни платформи. Веднага обаче впечатлява един текст, който регламентира прекъсване на зависимостта при поддържане на отбранителните способности на въоръжените сили от държави извън НАТО и ЕС. Тук министърът на отбраната Красимир Каракачанов трябва да преосмисли, иначе добрата идея, да ремонтираме с помощта на Русия изтребители и щурмови самолети. Още повече, че и за доставката на новите бойни самолети също няма консенсус. А това е един от един от белезите за разногласия на партийно-политическа основа, което за отбраната и националната сигурност никога не е било добре. Впрочем последният факт в тази поредица е третото гласуване, поради ветото на президента, на промените на Закона за отбраната и Въоръжените сили. И там за консенсус не може да се говори. А идва времето за приемане на бюджета.

У нас нещата са така подредени, че ако президентът ген. Румен Радев и премиерът ген. Бойко Борисов си стиснат ръцете по определен проблем, той се решава с консенсус. Времето за подобно ръкостискане в сферата на отбраната и въоръжените сили отдавна е дошло. Размяната на реплики вече не върши работа. Националната ни сигурност зависи от генералската им дума.