Семейство Донка и д-р Владимир Витанови дарили на лечебницата цялото си имущество, 150 жълтици, пари и бижута

Днес болницата е единственото финансово стабилно общинско заведение в страната

След години на финансов колапс, крупна задлъжнялост, разтурен персонал и престъпна разсипия, в момента болницата по белодробни заболявания „Д-р Трейман” във Велико Търново, създадена преди осем десетилетия от сърцати лекари и дарители, отново е проспериращо здравно заведение. Единствената в областта специализирана лечебница е и единственото финансово стабилно общинско медицинско заведение в страната.

Така болницата постепенно възвръща престижа си, какъвто е имала през миналия век след като генерал Фьодор Трейман и д-р Владимир Витанов посветили живота и богатството си, за да лекуват туберкулоза и гръдни болести в старата столица. И днес лечебницата е по-известна сред търновци като Тубдиспансера. През 80-годишната си история многострадалната болница е преживяла войни и безкрайни здравни реформи.

Здравното заведение, което е разположено на южния склон на хълма Света гора в болярския град, се слави с интересна история. Създадена е от белогвардейския генерал д-р Фьодор Трейман. Той е роден в Рига и е наследник на потомствени немски лекари, дошли в прибалтийските земи с Екатерина Велика в Русия. Д-р Трейман се включва като лекар във Врангеловата армия, разбита по-късно по време на Октомврийската революция. Нейни части, заедно с ръководената от генерала руска болница, пристигат по нашите земи и се настаняват във Велико Търново.

През 1931 г. руският генерал създава частна болница на ул. „Христо Караминков“ за лечение на туберкулозата. Болестта била широко разпространена в старата столица и покосявала деца и възрастни години наред. Мечтата на д-р Трейман обаче била да построи санаториум за лечение на гръдно болни. Към благородна идея го подтиква страшната статистика. През 1920 година починалите от туберкулоза са 168 души, през 1936 година те са 172-ма, а през 1927 година – 203-ма. През 1936 година болните от туберкулоза в града са 203-ма като 29 от тях са ученици, а 13- деца под седемгодишна възраст. Починалите от жълтата гостенка са 22-ма, а оздравелите – само тринадесет, разказват историци.

Общината в града подкрепила инициативата и през 1933 г. отпуснала 3 дка общинска земя на хълма “Света гора”. Генералът теглил заеми, правил ипотеки и едва след това захванал градежа на сградата. Санаториумът за белодробно болни бил открит на 1 септември 1937 г. с 40 места. Цялото семейство на руснака се включило в грижите за болните. Но тъй като леглата не достигали, генералът посещавал домовете на туберкулозно болните, където ги лекувал на място, сочат още архивите.

След 9 септември 1944 г. д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България. По-късно по време на разпитите се самоубива. Това налага неговите наследници да изплащат дълговете за строителството на санаториума, който по-късно е национализиран и на 19 септември 1946 г. е обособен като самостоятелен Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с поликлиника и стационар със 120 места.

„Потомците на генерала не са имали претенции за реституция на болницата, само настоявали тя да носи името на д-р Трейман. Това станало след решение на Общинския съвет във Велико Търново през 1998 г.”, уточняват запознати с историята на лечебницата.

Другите големи дарители на белодробната болница са семейството на Донка и д-р Владимир Витанов, роден в старопрестолния град. Той учил медицина в Монпелие, Франция, след това работил като околийски лекар в Дряново, а по-късно е бил и във великотърновската държавна болница. Дълги години е бил управител и на врачанския стационар. През годините във Велико Търново докторът се включил в дейността на читалище “Надежда” и станал негов председател.

„Д-р Витанов споделил с близките си, че иска да направи няколко големи дарения. Учредил дарителски фонд от 300 000 лв., като 200 000 лв. от тях дал на държавната болница. Останалите пък разпределил на читалище “Надежда” и Туристическо дружество “Трапезица” във Велико Търново, а също на дружество “Развитие” във Враца. Тъй като двете деца на семейството си отиват от този свят заради туберкулоза, през 1936 г. Донка и Владимир решават да завещаят цялото си имущество на Велико Търново, където да се лекуват онези, които имат сходен проблем”, обяснява историкът доц. д-р Мирко Робов.

Той уточнява, че когато умира докторът, завещанието е било регистрирано в общината в София. То е отворено, когато починала и съпругата му Донка през 1970 г., която е направила допълнение към завещанието десет години по-рано. От него станало ясно, че Витанова е оставила цялото си движимо и недвижимо имане на великотърновската държавна болница за постройка на павилион за лечение на бедни туберкулозни младежи.

От архивните документи става ясно още, че на белодробната болница е завещан и апартамент на ул. “Ангел Кънчев” № 35 в столицата, в самия център на града.

“В София имам две кантори на ул. “Позитано” № 3, които след смъртта ми да се продадат и да служат също за изпълнение на завещанието”, се казва още в допълнението.

„В момента апартаментът на ул. “Ангел Кънчев” в София е даден под наем частично, а в двете кантори Община Велико Търново има намерение да открие представителни офиси”, разкри управителката на лечебницата д-р Стела Денчева.

„Спокойно мога да кажа, че днес болницата се управлява така, както биха искали нейните създатели”, сподели пред „Труд” управителката д-р Стела Денчева.

От бизнес плана на болницата става ясно, че ръководството е планирало приходи от 877 000 лева за 2018 г. Предвидени са 12 000 лева приходи от наеми, а основната част – 220 000 лв., ще са финансиране по методика от Министерство на здравеопазването и договор за амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с активна туберкулоза.

Дружеството разполага със собствени приходи от 584 000 лева, на които ще разчита през настоящата година, както и на средствата от изтеглен банков кредит през последния месец на отминалата година. Болницата ще сключи договори по седем клинични пътеки и три амбулаторни процедури.Разполага с 43 легла, а болните разчитат на персонал от 49 души, от които лекарите са 13.

„Успяхме да „изплуваме” от блатото, благодарение на усърдната работа на целия екип. Наложихме крути мерки като оптимизирахме дейността и ограничихме разходите.Сега намеренията ни съвместно с общинското ръководство са да достроим друга сграда и да отворим нови дейности. Разработваме и програма за реновиране на оборудването и обзавеждането”, споделя още д-р Денчева.