Тя е на 13 години. И има мечта. Да играе през есента на Световното първенство по шахмат. Да играе за България.

Толкова е близо и толкова е далечe от Белослава тази мечта!

Близо е, защото нейният талант й отрежда челно място сред най-младите национални състезатели по шах. Определят я като „детето-чудо“ още на първия турнир, в който участва, а сега - 6 години по-късно, тя е вече многократен медалист в международен мащаб.

А защо е толкова далече от мечтата си? Защото е родена в България. В родината й шахматна федерация няма - изключена е от световните органи на този спорт след корупционен скандал. Новината за отнемането на лиценза е с двегодишна давност, но мина с два-три реда по вестникарските страници, тъй като злоупотребите по служба у нас са начин на живот, а не сензация. Оказа се, че шахматистите от 180 държави, включително Лесото, Джибути и Макао, са осигурявани и представлявани от легитимни органи, но тези от България не са. Всеки българин трябва сам да си осигури спортната форма и участието в състезания - с пътните, дневните и таксите, след което може да печели медали за отбора на ЕС или за някой друг, който го пожелае.

На европейското в Мамая – 2017, където Белослава извоюва в първенството за момичета до 14 години бронзов медал, българчетата нямаха право да играят под родния флаг. Но трикольорът в бяло, зелено и червено се развя! Качен бе на почетната стълбица на победителите все пак. И знаете ли как? Върху раменете на Белослава.

Тя се усмихва радостно:

„Аз винаги на международни състезания си нося едно голямо българско знаме. Купихме си го с мама и аз се загръщам с него, когато ми връчват медал. Това е най-хубавата част.“

Другото е труд. Непрестанен. Бела разказва:

„Сутрин взимам автобус от „Младост“ и отивам на тренировка при гросмайстор Деян Божков в Студентския град. Оттам с метрото стигам до математическата гимназия, там съм в седми-А клас, втора смяна сме,  до шест вечерта. После имам урок по английски с учител по скайпа или час по народни танци в едно читалище. Пиша домашните вечер докъсно -  12 часа,  понеже предиобед съм заета с шаха – тренирам минимум 4 часа.“

„Пълна отличничка е“ – казва Людмил Кръстев, баща й.  Горд е с дъщеря си. Тя е двукратна сребърна медалистка от държавните първенства по класически шах (2015 и 2016); зае 4-то място в европейското първенство за момичета до 14 години в Чехия (2016); стана първа в силния международен турнир за момичета и момчета в Сърбия (2017) и стигна в Мамая върха в кариерата си – трета на стария континент!

„Първата ми игра беше с татко“ – спомня си малката шахматистка. Лицето й е нежно, с изящни черти. Крехка е, но само на външен вид. Дребната й фигурка излъчва самоувереност и решителност. Говори непресторено и без замисляне, за разлика от някои възрастни хора, които се превземат по време на интервю:

„Бях на пет годинки. Татко ми показа как се местят фигурите. Често играехме. Като губех, се натъжавах и плачех. Това помня най-добре – оторчението от загубата. Тати не ми даваше лесно да побеждавам. Показа ми как се прави мат с топ и аз на първия си турнир го използвах. Той ми беше първият ми треньор.“

За всеки от треньорите си Бела държи да каже нещо добро:

„Георги Николов ме откри в училище и ме запали. Бях в първи клас, когато почна да работи с мен индивидуално. Стефан Стойнов ме пое, като бях сред претендентите, но нямах още международни успехи. Даде ми хъс в играта – да се доказвам докрай. Сега съм при гросмайсторите Деян Божков и Владимир Иванов. Самите те са много добри играчи. Учат ме да бъда агресивна, не да се отбранявам, а да атакувам.“

Първият й турнир бил в училище – за деца до 10 години. В 7 кръга спечелила второ място. Било вълнуващо - разбрала, че не само иска, а и може да побеждава, и трябва да продължи на всяка цена.

„ Като бях в четвърти клас ми се случи невероятното – седнах да играя срещу световния шампион Карпов!  Играх добре. Той изглеждаше като на телевизията – с поглед остър и хитър – така винаги съм си представяла добрия шахматист. В колективния сеанс, разбира се,  никой не успя да го победи. Аз бях най-малката, десетгодишна. Имах рожден ден. И с една пешка предимство. Карпов дойде при мен и каза: „Ничья“. Знаех този термин: "победата ничия" -  реми. Аз се съгласих. Ръкувахме се, той ме поздрави. Партията беше интересна, после я научих“.

Любопитно е да си побъбри човек с Белослава – научава различни неща и най-важното: че талантът е свише даден, но искаш ли го задълго, плащаш с работа.

Работата обаче не се върши само с мерак. И средства трябват. Уроците по шах не са безплатни. Състезанията и те - десетдневни са и изискват разходи: такси са участие, самолетни билети, хотел, храна, издръжка на треньор-придружител. Нужни са около 15 000 лв. годишно. След силното си представяне на европейското в Румъния Бела не можа да отиде на световното първенство в Уругвай – не се намериха 8000 лв. за това. Сумата се оказа непосилна за родителите й, които иначе години наред със собствени  средства успяват да подкрепят дъщеря си в това, което най-много обича и умее да прави.

„Татко е ай-ти специалист. Мама е пианистка и композитор, но за тия професии в България възможностите са ограничени и тя сега прави тимбилдинги, лекува хора с музика, като музикотерапевт – обяснява детето. – Имам и сестричка на пет.“

Думата „пари“ не споменава, избягва я като гърмяща змия. Докато я слушам, усещам в очите си влага. А говорим за шах. Мечтата й продължава: „Бих искала на световното в Гърция да играя с Бибисара – казахстанката,  която се състезава за Русия и е най-добрата в света!„

А не може ли и Бела да играе за друга, по-богата държава? Нали живеем в глобален свят?

Веждите й се събират сърдито под гъстата кестенява коса, преди да каже: „Аз съм българка и играя за България! Искам моята страна да се прослави. В чужбина бих заминала да уча само. И ще се върна пак!“

Най-трудната й победа

„Тя беше в предпоследния кръг на европейското първенство, когато играх срещу израелката Ронит Левитан – спомня си Белослава. – Партията беше оспорвана и определяща за медала. Продължи над 4 часа, а аз бях болна, с температура. Стегнах се и победих. Аз загубвам представа за всичко друго, когато играя.“

ЗА НЕЯ

Готова е да се бори докрай

Белослава е много упорита. Концентрирана. Като един малък питбул застава на дъската и няма мърдане оттам. Напълно мобилизирана. С излъчване, което казва: аз съм тук и ще се боря до последната пешка. Готова е да се бори докрай.

Гросмайстор Деян Божков

Тя е талант

Успехите на Белослава не са изненада. Тя се отличава със сериозност в учебно-тренировъчния процес, амбиция за максимална изява, висока отговорност и желание за победа. Със сигурност е от талантите, на които разчита българският шахмат.

Маргарита Войска, и.д. шеф на българската федерация по шахмат

На нея може да се разчита

Познавам Бела от 3 години, в един клас сме. Тя ми много близка, може да се разчита на нея винаги. Истинска и вярна приятелка. Много е интелигентна, мъдра и в същото време забавна и готина. Амбициозна, упорита, работлива и когато си постави цел, винаги я постига.

Петрослава Братанова, най-близката приятелка

Подкрепете я

Като родители ние поемаме изцяло финансирането на дъщеря ни, като състезател по шахмат. Но не успяваме сами да осигурим ясна визия на подготовката и изявите й. За да си помогнем , търсим контакти с банки, телекоми и водещи компании. Но този спорт, понеже не е масов, изглежда, е извън техните интереси. За да е в добра форма на световното първенство през октомври, Белослава трябва да участва в четири международни турнира: в Албания през април, в Сърбия през юни и през юли и в Латвия през август. Открита е сметка за целта в Уникредит Булбанк на името на майка й Петя Кръстева с IBAN BG 13UNCR70001522658306 и код BIKUNKRBGSF. Моля за подкрепа, за да може Бела да представлява България по най-добрия начин, а тя е способна на това.

Людмил Кръстев,

бащата