Големите вериги у нас поддържат различни цени

Средната цена на петрола през май надвишава 73 долара за барел, което е с 20% повече спрямо декември 2017 г.

Напоследък световното търсене на суров петрол превишава предлагането и това е причината за покачването на цените. Наскоро обаче страните-членки на ОПЕК взеха решение за повишаване на добива, което се очаква да намали нарастването и дори да допринесе за спад на цените. Това не означава автоматично, че същото ще се случи на българския пазар на дребно, тъй като тук влияят допълнителни фактори.

Какви са тенденциите на международните пазари?

През последните 5 години цените на суровия петрол на международните пазари се характеризират с големи колебания. През първата година от периода (май 2013 г. – август 2014 г.) те трайно са около или надвишават прага от 100 долара за барел. Най-високите стойности са достигнати през месеците август и септември 2013 г. и юни 2014 г., когато средно надхвърлят 108 долара за барел. След това обаче те рязко се понижават и в началото на 2015 г. са вече 47,11 долара. Така през 2015 г. цените спадат с 47,3% спрямо предходната година, а през 2016 г. следва нов спад – този път с 15,6% на годишна база.

Тенденцията се обръща в началото на 2016 г. След януари, когато се достига 5-годишно дъно от 29,78 долара за барел суров петрол, цените започват да се повишават. През 2017 г. средната цена нараства с 23,3% на годишна база. През първите 5 месеца на 2018 г., за които са налични данни, средната цена е с 28,8% по-висока на годишна база спрямо съответния период на 2017 г., а през месец май 2018 г. цената достига най-високата си стойност след ноември 2014 г. Така конюнктурата на международните пазари през последните месеци има принос за повишението на цените и на местния пазар на дребно.

Факторите за това развитие са разнородни. На първо място, както при всяка друга пазарно търгувана суровина, цената се определя от съотношението между търсенето и предлагането. Предлагането до голяма степен се определя от споразумението на страните от ОПЕК. През целия период производството им е под определената граница от 32,5 млн. барела дневно, като постепенно обаче добивите се увеличават. От друга страна добивите в останалите страни-производители се повишават. Това се отнася най-вече за Съединените щати, които добиват все повече петрол от шисти и през 2013 г. се превръщат в най-големия производител на суров петрол в света, като запазват лидерската си позиция до момента.

От друга страна нарасналият добив позволява на Съединените щати след 2011 г. да се превърнат в нетен износител на петрол. Т.е. произведеното количество там превишава търсеното. Най-големият вносител на петрол е Китай, където потреблението през 2016 г. е било 12,38 млн. барела на ден при производство от 4,87 млн. барела на ден. Тъй като запасите от традиционните източници в страната започват да се изчерпват, там се предприемат инвестиции в по-нови технологии, както и в офшорни проекти.

През първите 5 месеца на 2018 г. обаче се наблюдава понижаване на производството от страните от ОПЕК, като съществен принос за това има Венецуела. Същевременно относително стабилното представяне на световната икономика запазва търсенето високо. В резултат от това се наблюдава покачване на цените на международните пазари през последните месеци. Така средната цена през май надвишава 73 долара за барел, което представлява нарастване с 20% спрямо цената през декември 2017 г.

През юни обаче членовете на ОПЕК се споразумяха за повишаване на добивите. Пазарните участници очакват нарастването да бъде с около 0,6 млн. барела на ден. Има индикации, че Саудитска Арабия и Русия ще увеличат производството си с приблизително 1 млн. барела на ден в опит да възстановят част от загубения си пазарен дял. Същевременно обаче тяхната цел е да поддържат пазарно равновесие, т.е. да не позволят цената на петрола да се понижи рязко. И двете икономики са силно зависими от приходите от суров петрол и природен газ. Например, в Саудитска Арабия през 2016 г. 42% от брутния вътрешен продукт, 87% от приходите в държавния бюджет и 90% от приходите от износ са от петролния сектор.

Междувременно обаче прекъсването на работата поне до края на юли на съоръжения за добив в Канада, чиито капацитет е приблизително 0,35 млн. барела на ден, може да ограничи първоначалния ефект от повишаването на добива от ОПЕК. За момента то засяга предимно северноамериканския пазар, но при по-продължително спиране ефектите ще се разпространят върху цените по целия свят.

Един много важен фактор, който влияе върху търсенето на суров петрол в момента, е търговската война, която задейства президентът на САЩ – Доналд Тръмп. Митата върху вносни стоки от Китай, Европейския съюз, Канада и Мексико и реципрочните мерки от тяхна страна се очаква да забавят растежа на търговията и на световната икономика. Това ще повлияе негативно върху търсенето на суровини и горива и ще забави растежа на цените им. От друга страна проблемите във Венецуела и Иран ще въздействат отрицателно върху предлагането въпреки решението за по-големи добиви от ОПЕК.

Какво е състоянието на местния пазар на дребно в България

Динамиката на цените на дребно обаче не следва точно тази на суровината. Например, според данни на сайта fuelo.net през последните шест месеца средната цена на бензин А95 на дребно се повишава с 18 стотинки на литър, което в относително изражение е 8,7%. През същия период дизелът е поскъпнал с 20 стотинки на литър (9,6%), докато природният газ (пропан бутан) е поевтинял с 4 стотинки (-3,8%).

Разликата между цената на основната суровина и на крайните продукти зависи от множество фактори. Един от най-важните от тях, в случая на петрола, е данъчното облагане. При горивата се начислява данък върху добавената стойност, както при останалите потребителски стоки, но освен това и акциз. Конкретно за безоловния бензин неговият размер е 71 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,26 лв. за литър бензин А95 косвените данъци са почти 1,09 лв. на литър. Следователно 48% от цената на дребно на литър бензин се пада на данъците. При дизела акцизната ставка е 65 стотинки на литър. Така при цена на дребно 2,28 лв. за литър 1,03 лв. са за данъци, което означава, че над 45% от цената се формира от данъчните задължения към държавата. При природния газ ставката е 34 стотинки на литър. При цена на дребно от 1,02 лв. на литър ДДС и акцизът са 51 стотинки, т.е. 50% от цената се формира от данъците. Това означава, че всъщност при текущите цени приходите за бензиностанциите са съответно 1,17 лв. от литър бензин, 1,25 лв. от литър дизел и 0,51 лв. от литър пропан бутан, макар че потребителите плащат значително по-високи цени за литър.

Друг фактор, който текущо влияе върху цените на горивата, е сезонността при потреблението им. През лятото търсенето се увеличава във връзка с почивките, които изискват по-големи количества гориво за транспорт до желаните дестинации. Това води до временно покачване на цените.

Разбира се, една от основните движещи сили, както при мнозинството бизнеси, е наличието на конкурентен натиск. При доставката на горива на дребно Комисията за защита на конкуренцията имаше сериозни съмнения дали между част от по-големите играчи на пазара няма картелно споразумение. Тези съмнения се базираха на политиката на шест от най-големите вериги, които едновременно променяха цените и на практика ги поддържаха еднакви. КЗК изследва официално пазара от 2012 г., а от март до юни 2016 г. извършва конкретни процесуални действия.

При такива обстоятелства масовият потребител е способен самостоятелно да си състави мнение.

През март 2017 г. разследването на КЗК е прекратено. По този начин Комисията не успява да събере достатъчно убедителни доказателства, така че да наложи ефективни санкции върху предполагаемите извършители. Максималният размер на санкциите е 10% от оборота, което за разследваните компании би означавало общи глоби за стотици милиони левове. Това сериозно би понижило техните печалби и би послужило за пример не само за конкретно засегнатите фирми, но като цяло за икономиката.

Прегледът на цените на по-големите вериги в момента показва, че те се различават. Следователно поддържането на еднакви цени понастоящем не се практикува. Например, при бензин А95 разликите са около 7 стотинки на литър, т.е. около 3%. Това, което също така прави впечатление е, че най-високите цени се изискват от същите тези вериги. Един от аргументите в подкрепа на по-високите цени е, че качеството на горивата в тях е по-високо и се продава точно количеството, което се таксува. Това би означавало по-нисък разход на гориво на изминати 100 км от техните потребители. Такова твърдение обаче рядко намира потвърждение при официални проверки.

Като цяло тенденцията от началото на годината е бензинът и дизелът да поскъпват, докато цената на природния газ дори леко се понижава. Общото впечатление, което преобладава за българския пазар, е, че когато цената на суровия петрол се вдига на международните пазари, тук цената на горивата се повишава по-бързо, докато при спад на суровия петрол цените тук не се променят или се понижават в значително по-малка степен. Текущата ситуация засега не потвърждава тази хипотеза. Предполагаемият картел обаче би могъл да е факторът, който най-много допринася за това дългосрочно потребителите да плащат по-високи цени на горивата, отколкото при наличието на истинска конкуренция.