Йордан Радичков: Това, дето го разправят някои, че е дошъл краят на духовите музики, е вятър работа

Северозападна България е дивно и магическо място, казваше писателят Йордан Радичков. А една от най-големите магии на Северозапада са духовите музики.

“Бандите”, както някога наричали селските оркестри, веселели и разплаквали мало и голямо и съпровождали човека от раждането до гроба. Този загадъчен край на България, сравняван от сладкодумеца Радичков с Бермудския триъгълник, има сума написани истории на градовете и селата си, има летопис на многобройните си бунтове... Но няма история на вълшебните си духови музики, които са озвучавали всички важни за държавата и народа събития, но и много други по-дребни и незабележими за историята, но значими за всеки човек празници. Затова главната библиотекарка от Монтана Юлия Андреева се е заела да събере спомени за духовите банди, кръстосвали в миналото земите от Дунав до Балкана.

“Монтана отдавна си е спечелила име на една от люлките на духовите оркестри в България. В този град преминаха и последните години от живота на ненадминатия композитор и диригент Дико Илиев, последния му дом е в тази земя. Затова реших да събера повече факти за раждането и възхода на духовите музики в този край”, казва библиотекарката, която завежда отдел “Крае-знание” в Регионалната библиотека “Гео Милев”.

Летописа на духовите музики тя започнала с изследване на оркестрите в родното си село Живовци. Не само защото й е родно и защото отдавна не съществува, залято от язовир “Огоста”. “В Живовци е имало не една и две музики, както в другите села, а цели пет духови музики. Такова нещо няма другаде, това показва голяма обич и вроден талант на хората към музиката”, споделя Юлия Андреева.

Историята на селските банди тя събирала дума по дума от възрастни хора и прашасали вестници. Първите три оркестъра в Живовци с шефове Мито Геров, Сандо Господинов и Спас Георгиев били създадени още в началото на ХХ в. В тях свирели най-обикновени хорица, които по цял ден блъскали по нивите, но вечер подхващали медните инструменти и изливали в мелодиите всичката мъка и радост, събрани в душите им. Затова, макар и нестройни и на моменти груби и дрезгави, музиките трогвали хората. “Флигорните сякаш си говорят”, казвали селяните и всяка неделя се събирали на хоро.

Първите духови оркестри в Живовци се състояли от по 4-5 души, които свирели по слух, защото не познавали нотите, разказва Юлия. През 20-те години на миналия век в Живовци се появили още два оркестъра - на Стоил Милчов и на Костадин Първанов. Музиката на Костадин Първанов, известна като Динчовата или Живовската музика, била най-голямата и превзела с таланта си почти целия Северозапад, помнят старите живовчани. Бандата наброявала деветима музиканти. Динчо Първанов надувал кларинет, имало още две флигорни, три баритона, бас, барабан и тъпан. Динчовата музика била известна и търсена във всички села във Фердинанско, Берковско, Ломско и Врачанско и свирила на повече от 1200 сватби. Мъжете с медните инструменти минавали десетки и стотици километри пеша, за да веселят народа, разказва Юлия Андреева.

“Хонорарите” на музикантите не били големи, понякога хората плащали и с продукти. По Великден например всяка мома и ерген оставяли в кошница до оркестъра по едно писано яйце. Успехът на Динчовата банда обаче не бил случаен, пояснява библиотекарката. Ръководителят й Костадин Първанов наследил музикантската дарба от баща си, който бил ненадминат кавалджия и след Освобождението дори спечелил второ място на държавни състезания по свирене на кавал в Пловдив.

“Баща ми първоначално свирел само по слух, но благодарение на Дико Илиев “прогледнал” за нотите”, спомня си синът на легендарния музикант Иван Първанов. Около 1923 г. Дико Илиев бил на военни учения във Фердинандско и Динчо се престрашил да го попита как се чете нотното писмо. “Обяснил му маестрото всичко, което можал, показал му, но му препоръчал да отиде при специалисти, които ще му разкрият тайната на диезите и бемолите, на всичко, без което е немислимо да разтуптяваш сърцата”, споделя Юлия Андреева. С помощта на местните учители по музика неуките музиканти опознали нотите, взели да четат партитури и да прихващат от настъпващата от Европа към България мода на популярната музика.

От 1960 до 1984 г. заради строежа на язовир “Огоста” държавата постепенно изселила хората от Живовци. Духовите музики обаче надживели родното си място. До смъртта си през 1985 г. дядо Динчо събирал съселяните си, преселили се в Михайловград (днес Монтана), и ги веселял в кварталния клуб. Мнозина от живовчаните запазили записи на селските оркестри и при всяко събиране ги пускат и си спомнят за изчезналото си село и старите музиканти, разказва Юлия Андреева.

Любовта на потомците на живовчани към духовата музика и сега е жива - в духовия оркестър на гимназията в Монтана свири на тромбон десетокласникът Пламен Пламенов, чиито корени са от Живовци. Ръководител на ученическия оркестър е учителят Пламен Крумов - шеф и на бенда “Виво Монтана”, спечелил “България търси талант”, напомня библиотекарката. Тя смята да предложи на управата на Монтана, която през година провежда международен фестивал на духовите оркестри, да организира конференция на тема “Духовите музики в Северозапада”. Така от всеки град и село ще разкажат за своите музики и ще се събере цяла летопис на легендарните оркестри. Защото, както е казал Йордан Радичков “Духова музика е имало и ще има до края на света. Това, дето го разправят някои, че е дошъл краят на духовите музики, е вятър работа.”