Биляна Дудова донесе първа титла за България от европейското по борба в Букурещ, но и трета в кариерата си. И то в три различни категории – 55 ,57 и сега 59 кг. А на първенството в румънската столица световната вицешампионка бе безапелационна, като победи всичките си съпернички без да даде нито точка. Класата на 21-годишната българка се затвърди в последните две срещи. На полуфиналите Биляна детронира миналогодишната шампионка Елиф Ясилирмак (Турция) – 2:0 , а на финала се справи и с представителката на силната руска школа- Светлана Липатова с 3:0.

------

- С коя от трите си титли бяхте най-щастлива, Биляна?

Всички са ми носили много специални емоции, но сега ми беше доста трудно, защото се борех и с травма в коляното. Хубавото е, че успях да се събера, да съм максимално концентрирана във важните моменти. Много съм щастлива, защото това злато дойде не само в нова за мен категория, но и спечелих без да дам точка на съперничките си. А това показва, че подготовката ми върви в правилна посока.

- Как вече гледат на вас в света на борбата?

- Противничките ми излизат с едно на ум срещу мен, а пък аз с една крачка, че съм пред тях. И знам, че в нито един момент не трябва да се отпускам. Боря се до последната секунда, давам всичко от себе си, за да стигна до победата.

- След този успех бяхте поздравени от звездата на турския отбор Ясемин Адар, която е една от най-титулуваните състезателки в момента.

- Специално с момичетата от турския тим сме приятелки. Адар е световна шампионка, а сега спечели и четвъртата си европейска титла. Всеки път много ми се радват на успехите. Винаги ми казват, че съм много силна и ме питат как го постигам. Отговарям, че просто се боря за моята починала майка, на която посвещавам и тази титла. Влагам душата и сърцето си на тепиха. Самите те знаят, а и виждат колко много тренирам. Иначе туркинята на полуфинала Ясилирмак никак не е случайна. Опитна е, гледала съм я като малка и много й се възхищавам. Това беше първата ни среща и се радвам, че именно нея успях да изместя от европейския връх.

- На стълбичката ви видяхме със синини по лицето. Кога ги получихте?

О, всичко това е от тепиха. И е най-малкото, което може да се случи. Всеки път, когато излизаме, сякаш излизаме на война, борим се със зъби и нокти, за победата.

- Финалът вероятно е най-тежък за всеки състезател. Вие как подходихте към тази среща, все пак излязохте срещу представителка на силната руска школа, където сега треньор е Симеон Щерев.

- Не излизам за първи път срещу негова състезателка. На тепиха ние сме врагове – и с противничките и с треньорите им. Но когато сме извън тепиха сме приятели и трябва да се уважаваме. Защото днес може да си на върха, а утре да си загубил още в първата среща. Макар че преди финала си говорихме със Симеон Щерев, пожела ми успех. Но все пак и той трябва да си свърши работата, отскоро е в Русия, така че тепърва ще се срещаме край игралното поле.

- Болезнено изживяхте загубата си на финала на световното. А сега с каква нагласа тръгнахте към решителната битка?

- Преди срещата моят треньор ми каза: Птиченцето е кацнало на рамото ти и сега е моментът да го хванеш. И за щастие успях да го хвана. Бях много тренирана, психически и тактически подготвена за този момент. Изпълних и всичките му указания. Всъщност в залата, колкото и да е шумно, винаги едното ми ушенце е там, някъде встрани и чува наставленията му. Това е борбата: нито крачка назад.

- Вашият треньор, имате предвид Мариян Недков?

- Да, той е виновникът в националния отбор да се занимава с мен. Макар че и други треньори работят с мен, както и в клубния ми отбор „Юнак Локомотив“ в Русе.

- Какво се промени след световното за вас?

- Доста неща. Имах разочарования, а и здравословни проблеми, които още не са отшумяли. И се радвам, че не се отказах в точния момент. А когато си взех поуките влязох отново в залата и започнах от нулата. Сега трябва да покажа на какво съм способна, защото медалите и титлите си останаха за миналата година.

- Сменихте 3 категории, къде се чувствате най-добре.

- На 57 килограма - това е моята категория, а пък и е олимпийска. Но на това състезание трябваше да участвам в по-горната. Занапред ще ме виждате в моята си, където ще гоня олимпийска квота и световна титла на първенството в Астана през септември.

Снимка КОСТАДИН АНДОНОВ/ WWW.BUL-WRESTLING.ORG