От край време съм си мъжко момиче и още като дете все нещо си майсторях – правила съм си дръжка на чук, ковях мечове... - разкрива Биляна Дудова. – И все ме влечаха щуротиите.

Златното момиче на българската борба тази година два пъти покорява европейския връх – първо за жени, после и за девойки до 23 години. А миналия месец остана на крачка от световната титла – сребро след 3:3 във финала срещу китайската си съперничка.

„Следващият път ще я победя! – казва уверено Биляна. – Винаги имам

мотивация и цел. Това сме ние жените. Дори и на тренировка да играем баскетбол винаги го правим за победата, а мъжете по-скоро за разгрявка. Така е и на тепиха – излизаш, както се казва с „рогата напред”, атакуваш, мачкаш, бориш се със сетни сили, даваш всичко от себе си. Защото не е важно само да излезеш, а да излезеш и да победиш!”

Преди да стигне до борбата и да се научи да „мачка” обаче Биляна има други увлечения. Започва с танци – минава през народни, модерни и стига до спортните. Много й харесват. „Мечтата ми беше да отида в „Шоуто на Слави”, за да ме гледат как танцувам”, признава с усмивка шампионката.

Но курсовете по танци се местят в по-голяма зала, трябва да се плаща такса, а родителите й нямат средства. Отказва се. Любовта към ритъма обаче остава в нейното сърце и до днес. Няма купон, в който тя да не е на дансинга. А преди да излезе на тепиха също се надъхва с музика. Слуша всякаква, с изключение на ... опера.

Като мнозина деца за дебютен спорт избира плуването. Но и там не изкарва дълго. Разколебава се на първото състезание. Още повече, че за тренировки също трябва да се плащат високи такси и отново няма средства. Пак се отказва. Така идва ред на каратето. Само за месец овладява основните техники.

„Веднъж се завъртях така, че ударих с крак по бузата едно момче – спомня си с усмивка Биляна. - Треньорите бяха много впечатлени. Бях овладяла някаква страхотна техника и веднага решиха, че съм готова за състезание. Но някак си и този спорт не ме грабна.“

Много от близките й обаче имат приятелски отношения с доста треньори в борбата. Така един ден нейният чичо по бащина линия Евгени, я завежда в залата на „Левски“. И там попада на първия си наставник Емил Будинов, който тренира класиците. Така започва да се подготвя с момчетата. Изкарва 5-6 занимания с тях, а първият й партньор на тепиха е Кирил Милов, с когото сега станаха сребърни медалисти на световното в Будапеща. „Много беше забавно – споделя Биляна. – Бяхме седмокласници. Тогава Милов не беше този, който сега взе медал на 97 кг. И двамата тежахме около 60 кг.”

Дебютът й на състезание не е особено впечатляващ – от три момичета, става трета в Самоков. После идва републиканско за жени, където отново губи и остава далеч от призовата тройка.

„След тази загуба обаче са появи този глад за победи, онова чувство да съм най-добрата”, признава шампионката.

Междувременно сменя треньора си и започва в „синия” клуб с Бюлент Бехчет, който тренира свободния стил. Не след дълго наставникът заминава за Норвегия, а по-късно поема и националния женски отбор на страната. Така Дудова започва с Асен Куманов, който я извежда до първата републиканска титла. Не след дълго двамата също отиват в скандинавската страна. Момичето се състезава за местен клуб и живее в приемно семейство. Тренира упорито и дори става шампионка на северния регион. Ходи и на училище, а за две години научава писмено и говоримо норвежки език.

„Харесваше ми там, имах успехи, постоянно идваха да ме снимат от различни телевизии как живея с това семейство, битовите условия – разказва момичето от Нови Искър. - В един момент се усъмних, че е прекалено голям този интерес към мен. Оказа се, че те са взимали много сериозни пари за това, че съм при тях. А на мен не ми даваха нищо. Разочаровах се. Мислех, че го има само в България това...”.

Така Биляна се връща в България, където започва да работи с двукратният световен и 4-кратен европейски шампион Серафим Бързаков, който вече е селекционер на женския ни национален тим.

„От Бързаков много неща научих – признава Дудова. – Всъщност от всичките треньори и шампиони, с които ме е срещнала съдбата, съм взела по нещо. Преди време европейският шампион Георги Калчев ми даде идея всички тренировки да си ги записвам. В началото не му обърнах внимание. Но после реших да го правя. Сега вече имам трета тетрадка и си пиша всичко.”

До момента Биляна има 5 медала от големи първенства, като вече две години подред няма кой да я бие в Европа при жените в олимпийската категория до 57 кг. А изплъзналата й се титла от световното се закани да си я компенсира на най-престижния форум – олимпиадата Токио 2020.

Като повечето спортисти и тя си има ритуали. Преди да влезе в схватка докосва тепиха за късмет. А всяка победа посвещава на починалата си майка. На световното в Будапеща пък се бори с талисман – оловно куршумче, което поставя в борцовката си и е сигурна, че й носи късмет.

И както на тепиха дава всичко от себе си, за да зарадва България с успехите си, така го прави и в живота. Носи й удовлетворение да помага на хората и да прави добри неща. Наскоро за подарлък купува борцовки на едно момиче. „Но поисках да ми обещае, че ще тренира здраво – казва Дудова. – Защо да не я зарадвам, навремето и аз не съм имала пари и съм тренирала с гуменки...”

Сред най-добрите приятелки на Биляна е бронзовата олимпийска медалистка Елица Янкова. Кариерите и на двете започват по едно и също време. Често тренират заедно, помагат си и в живота. А сега са амбицирани и за олимпиадата да бъдат заедно на върха.