Рекордните 7850 литра мляко годишно дават пасищните крави във фермата Тоукола

Животните излизат всеки ден навън, дори и в лошо време

Във Финландия пият едно от най-чистите млека в света, а земеделското производство изцяло задоволява нуждите на страната. Скандинавската държава може да бъде давана за пример за това как успява едновременно да осигури добри и честни условия за производителите, да превърне отглежданите животни в “щастливи” представители на своя вид и да полага грижи за тях, така че да удължи живота и да повиши продуктивността им. При това опазвайки околната среда и без биоземеделието да е в ущърб на клиентите или да намалява икономическите ползи за стопаните. С рецептата на отличниците в биоземеделието се запознаха ресорните министри в ЕС по време на тяхна неформална среща, която се проведе в края на септември във Финландия.

Айно и Микаел Ватен наследяват своята фамилна ферма през 2010 г. Тя е притежание на семейството през последните 300 години. А младата двойка е единайсто поколение земеделци и животновъди. Затова и решението да живеят сред природата и да отглеждат там своите четири деца, като че ли идва естествено за усмихнатите и млади финландци, които са в средата на своите 30 години. Още преди да поемат руля на семейното предприятие обаче фермата е сред първите в страната, които залагат на биопроизводството. Традициите в това отношение са още от 1990 г. насам.

Според семейство Ватен биоземеделието не само носи по-голяма печалба, но е и значително по-евтино и изгодно за собствениците в сравнение с конвенционалното. Площта на фермата включва 87 декара обработваема земя. 51-те крави, отглеждани в стопанството се хранят с тревата от околните пасища почти изцяло през топлите 4-5 месеца от годината, което естествено е и най-евтиният вариант за прехраната им, споделят стопаните. Диетата им се допълва с растения като грах, боб и детелина. Една пета от храната им се състои от фуражни концентрати – главно овес и рапица. Целият силаж, нужен за изхранване на кравите, е собствено производство, а зърнените култури се купуват от биоферми в съседство. Диетата на млекодайните животни не включва никаква соя.

Въпреки че през студената и сумрачна зима на полето не расте нищо, животните задължително се излизат на двора всеки ден. Най-издържлива на студа е местна порода, която е с по-дълъг косъм и е пригодена да се справя със суровия зимен климат на Финландия. Тя била почти изчезнала, но благодарение на усилията на местни фермери отново се възражда.

Семейство Ватен твърдят, че приемат кравите и телетата в стопанството си като приятели, а не като стока, която ги изхранва. И като че ли се чудят на скупчилите се около тях десетки журналисти, които ги разпитват за ежедневието, трудностите и работата им.

За цялото фамилно стопанство се грижат едва двама фермери и един нает работник, чиято заетост обаче е едва 10 дни в месеца.

Ако животните се чувстват добре и не са стресирани, те дават по-добро мляко, категорични са стопаните. Че това вероятно е така показват и годишните им резултати. 51-те крави в стопанството дават близо 400 хил. литра биомляко на година. Или близо 7850 литра от животно, което що се отнася до биоземеделие си е рекордно количество. Поне за родните стандарти. За това, че кравите във Финландия са щастливи говори и фактът, че дори в конвенционалните ферми добивите са рекордни – по 11 000 литра мляко годишно от крава.

Изкупните цени са еднакви за всички

50 евроцента за литър взимат стопаните

За всяко отрязано дърво садят четири нови

Независимо в коя ферма във Финландия се произвежда биомлякото, изкупните цени са едни и същи за всички стопани. При това са пазарни и справедливи. Ако кравите са гледани в Северния полярен кръг за литър биомляко фермерите получават изкупна цена от 50 евроцента. Също толкова взимат и стопаните, които са отглеждали животните си в по-топлите части на Финландия. Ако изкупуваното мляко не е био, то фермерите получават точно по 39 евроцента за литър.

Стопаните обаче масово се стремят да отговорят на изискванията на биопроизводството. Не само заради по-високите изкупни цени, но и заради факта, че опазването на природата във Финландия е издигнато почти в култ. И е част както от ежедневните разговори с приятели и непознати, така и от глобалното мислене на финландците. Всеки аспект от ежедневието им е съобразен със запазване на равновесието в природата, а самите финландци са склонни да платят с няколко евроцента отгоре за биопродукти или биогорива, като приемат това си поведение за инвестиция в бъдещето. Животът в отдалечена от големите градове ферма се приема не като предизвикателство, а като благословия, защото е гаранция за щастливо детство, игри сред природата и бягство от стреса.

За господстващото “зелено” мислене в страната говори и фактът, че според местните закони за всяко отсечено дърво трябва да бъдат засадени две нови. Доброволно обаче компаниите, които секат дървета, са увеличили тази норма на 4 нови растения. Без това да е тяхно задължение, а само разбирането, че икономическото развитие и опазването на природата не само могат, но и трябва да вървят ръка за ръка.

И точно за този факт трябва да се сетите, ако в главата ви се прокрадне мисълта, че опазването на околната среда в страна, чиито домове и обществени сгради са подчинени на изчистения дизайн и използването на естествени материали, е лицемерие. Именно заради усилията на Финландия да запази горите си в момента страната разполага с петите по големина ресурси на дървесина в Европа, а територията на горите й всяка година се увеличават. И това при над 60% частна собственост на горския фонд.