На централния площад в Скопие се издига огромна бронзова статуя върху кръгъл пиедестал, изобразяваща древен воин яздещ подивелия си кон с издигнат меч в ръка. Официалното му име до скоро бе „Воин на кон“, но всички знаеха, че в действителност става дума за Александър Велики, яздещ известния си кон Буцефал. Тази статуя е произведена в леярните Ferdinanto Marineli на Флоренция, като общата стойност е 9,4 милиона евро (5,3 самата статуя и 4,1 основата заедно с шадравана, осемте лъва). Височина надхвърля 23 м, което я превръща в най-голямата скулптура, която съществува до този момент в Европа. Поставена на площада в Скопие през Юни 2011 г., в стремежа на Никола Груевски да свърже историята на неговата страна с епохата на древна Македония и големия пълководец Александър.

Две десетилетия по-рано, през 1988 г. в центъра на атинския площад „Омония“ бе поставена ексцентрична стъклена статуя, изобразяващи фигура на бегач (Дромеас). Модерно произведение за онази епоха, различно от естетиката на гърците, които трудно се разграничават от стандартите на археологичните статуи.

От първия момент произведението привлече фанатични поддръжници и противници. Скулпторът е Костас Вароцос, преподавател в Солунската художествената академия. „Дромеас“, така бе наречено произведението, остана десет години на площад „Омония“, но когато започна строежът на метрото, бе преместено на друг атински площад, срещу Националната художествена галерия. Статуята е висока 12 метра и тежи 7 тона.

Проектът стана известен, когато министърът на културата Мирсини Зорба покани скулптора на „Дромеас“ и поиска от него разрешение за осъществяване на тази размяна. Вароцос в началото помисли, че става въпрос за шега, след което побесня. Още повече побесняха гръцките медии. „Не стига, че ни взеха името Македония, сега ще ни изпратят и техни статуи“, писаха гръцките вестници. Министърът на културата сблъсквайки се с негативните реакции, се изплаши и отстъпи. Първоначално каза, че никога не се е срещала с Вароцос, но когато разбра, че е видян да влиза при нея, заяви, че е проведен общ разговор, но без конкретно предложение за размяна. Така или иначе не бе достатъчно разрешението на твореца, за да стане тази размяна. Вароцос притежава авторските права върху художественото произведение „Дромеас“, но собствеността на статуята принадлежи на Атинската община.

Но защо толкова реакции и врява, след като става въпрос за размяна на две статуи между страните, което е нещо обичайно. Вероятно, защото Преспанското споразумение е изключително неприемливо в Гърция. Колкото международните организации и лидери прославят Ципрас и Заев за подписването му, толкова гърците се изнервят с това споразумение. Всички проучвания показват, че 70% от гърците го смятат за недопустимо. В Северна Гърция процентите на правителството паднаха под 10%. В този общ климат на реакции, идеята да се размени „Дромеас“ срещу Александър от Скопие, бе приета като възмутителна и доказателство, че правителството на Ципрас буксува.

Истината е, че тези статуи бяха поставени от Груевски в центъра на Скопие, за да създаде изкуствено една древна Македонска история, която се превърна в постоянен повод за изнервяне на гърците. Преспанското споразумение възстанови тази историческа истина, като бе признато, че днешната македонска етническа група няма нищо общо с гръцкото древно наследство.

Тук се появи и друг забавен факт. Премиерът Заев, заяви, че древногръцките статуи на Александър Велики, на неговия баща Филип, на майка му Олимпия и други подобни, поставени от Груевски, ще бъдат премахнати. Когато бе поставен огромният Александър, повечето страни на ЕС получиха протестни ноти от Атина с предупреждение към Скопие да „не предизвикват гърците“. Поради тази причина статуята тогава не бе наименувана Александър, а „Воин на кон“, въпреки че всички знаеха за кого става дума. Към днешна дата премиерът Заев реши в крайна сметка да не бъде премахната статуята, а да бъде наречена вече с истинското й име, като бъде поставен надпис в основата й, който да обяснява, че става въпрос за паметник на гръцкото и световното историческо наследство.

Съответно атинският „Дромеас“ премина в един втори период на слава. Дори и тези, които не искаха да го виждат и проявяваха безразличие, днес го обикнаха невероятно. Всички вече говорят за него с гордост и са готови да го защитят в случай, че се появи вероятност за преместването му. Показателно за блясъка, който отново изживява статуята, е фактът, че преди няколко дни по време на демонстрация от протестиращи медицински сестри, спряха за малко пред статуята, поклониха се и поставиха цветя, като че става дума за паметник на герои и всички приветстваха тяхното преклонение, а до преди няколко години подобно „преклонение“ щеше да бъде саркастично поругано.

С две думи, ако размяната бъде направена, след две десетилетия Александър отново ще се намести в статуята си в центъра на Атина, след което ще последва историческо продължение на сагата „Чий е Александър Велики? На гърците или на македонците?“.

Културен акт

В началото на април гръцкият премиер Алексис Ципрас ще посети официално Скопие в знак на добросъседство между Гърция и Северна Македония след подписване на Преспанското споразумение. По време на посещението следва да бъде обявен и един културен акт с висок символизъм. Размяната на две статуи, като доказателство на добрия климат между двете страни. Тоест, монументът от Скопие„Воин на кон“ ще замести в Атина „Дромеас“, който съответно ще бъде поставен на някой площад в Скопие. Съдбата на тези две статуи се преплете по много странен начин.

Чий е Александър Велики? На гърците или на македонците?