Преди да стане император, Юстиниан се труди години наред, грижи се за процъфтяването на държавата. Но така и не може да си намери съпруга. Младите и богати девойки са заети със себе си, а бедните се интересуват единствено от длъжността и парите му. Но в един прекрасен ден той вижда от прозореца красива жена, която преде. Дълго я гледа, след което отива и я заговаря. Дава си вид, че се интересува от ръкоделието й. Императорският наследник е поразен, че красавицата не се опитва да флиртува с него. При това от разговора им той разбира, че тя е умна, и си мисли: „Точно такава жена ми трябва“…

Юстиниан I е известен като един от най-великите византийски императори. Но в критически момент той проявява малодушие.

НЕГРАМОТНИЯТ ИМПЕРАТОР

Прокопий Кесарийски хвърля светлина върху събитията от онова време: „За всичко онова, което… преживя римският народ през войните, съм разказал, както мога. Но повествованието ми сега тръгва по друг път, защото вече ще описвам всичко, което се е случило…”.

Историята започва с император Юстин I. Според версията на Николо Алемани той е роден в селцето Вердян, близо до град Средец в границите на днешна България. Според други източници – в Сърбия, близо до крепостта Бедериана. На 20-годишна възраст с двамата си братя заминава за Константинопол. Благодарение на високия си ръст и силата си братята постъпват на военна служба. Юстин прави главозамайваща кариера и става император.

Той е добър воин, но не знае дори азбуката. На специална дъсчица са прорязани контурите на латинските букви „Прочетено“ и императорът ги запълва с мастило. Всички дела урежда племенникът му, на когото той осигурява прекрасно образование.

Цял живот Юстин I живее с Лупикина – робиня, която той откупва от плен. Когато става император, я прави императрица под името Евтимия. Те нямат свои деца, затова осиновяват племенника си, когото едни наричат Управда, а други – Петър. Но императорското семейство го нарича Юстиниан.

Юстиниан се запознава с прекрасната Теодора, влюбва се и иска да се оженят. Императорът не възразява, но Евтимия е категорично против и не дава съгласието си, докато е жива. Защо бившата пленничка толкова недолюбва скромната труженичка?

Прокопий пише, че Теодора умее да разсмива публиката и не губи чувството си за хумор дори когато я бият. Освен това отбелязва изключителната й гъвкавост. Често тя сваля роклята си и остава полугола, само с тясна ивица плат, покриваща интимните й части.

Историкът Шарл Дил, който изучава Византия, също пише за нея: „Освен всичко останало тя притежава изключително страстен темперамент и бързо постига успех.

И то не само на сцената… В града тя се прослави с безумния разкош на вечерите, които даваше, със смелостта на речите си и с множеството си любовници”.

Но не това, че е хетера, я прави известна, а защото не отказва на никого нищо. Може например първо да умори десетина воини, а след това да се позабавлява и с 30-те им роби. Затова, когато някой от благопристойните граждани я срещне на пазара, отвръща очи и бърза да се отдалечи, за да не докосне одеждите на тази жена и по този начин да се омърси.

Когато в резултат на чудовищния разврат тялото й се изтощава, тя пристига на о. Кипър и смята да се принесе в жертва на богинята на любовта – Афродита. Но тогава случаят я среща с префекта на провинцията Хекебол. Теодора потъва в разкош, богатство и удоволствия.

А обезумелият от ласките й чиновник забравя за всичките си задължения. Поради това скоро е лишен от длъжност и е принуден да прогони любовницата си.

Така тя се озовава в Александрия, развличайки войниците и други желаещи. Но Александрия през IV век е една от столиците на християнството. Тук Теодора попада под влиянието на светителя Тимотей IV Александрийски и бъдещ свети Севир Антиохийски, който проповядва пред блудниците в опит да ги върне в правия път. Така че, когато се връща в Константинопол, вече е зряла жена, уморена от живота и безумните си приключения.

Скоро Теодора се запознава с Юстиниан.

А след смъртта на Евтимия той се жени за нея. За целта старият Юстин отменя закона на Константин I, забраняващ на сенатори да се женят за блудници и да ги правят августейши особи.

УДАЧНИЯТ ПОГРОМ

Император Юстин I умира на 1 август 527 година. Наследяват го неговият племенник Юстиниан и Теодора. Произлезли от низините, те здраво се държат за властта, особено Теодора. От страх да не загуби трона, тя поощрява доносите и раздухва съдебни процеси. Носят се слухове, че сама изтезава заподозрените. А знаменитата й фраза „Донесете ми главата му. Искам да я погледна!“ не учудва никого.

Но истински принос в историята тя прави по време на бунта на хиподрума. Представители на народа – главно занаятчии и селяни, се обръщат към императора с оплакване от подкупните чиновници. Юстиниан I

обаче отказва да разреши въпроса им. Разгневената тълпа започва да громи всичко наред. Императорът се укрепва в двореца. На брега го очакват кораби, пълни със злато.

И тогава Теодора казва: „Ти можеш да си тръгнеш, корабите ти те чакат. Но ще можеш ли да се върнеш?“. Самата тя отказва да бяга. Юстиниан I се замисля и изпраща на хиподрума, където се е събрала огромна тълпа, наемни войски варвари, които се справят с протестиращите. В резултат на бунта загиват над 50 хиляди души.

Това събитие кара Юстиниан I да напише нов кодекс със закони. Под влияние на Теодора той забранява търговията с жени, изравнява ги по права с мъжете и въвежда права на жените при развод. Призовавайки към покаяние, Теодора събира над 500 блудници, които търгуват с тялото си, и ги заключва в т.нар. манастир на разкаянието. Някои от тях през нощта се хвърлят от скалите, за да се избавят от нежеланата промяна.

В течение на 21 години царстване Теодора участва във всички държавни и църковни дела: назначава и сваля папи, патриарси, министри и генерали. Тя не само открито противостои на волята на Юстиниан I, но дори заменя заповедите му със свои. Понякога това има печални последствия, но в общи линии тя действа в интерес на държавата. Затова в епохата на управление на Юстиниан Велики и Теодора Византийската империя постига най-голям разцвет.