Американският певец и автор на песни Боб Дилън, който навърши 75 през май, е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература.

Преди повече от половин век Уди Гътри - легендарният американски кънтри изпълнител, от когото се учат всички големи имена в този жанр десетилетия наред, лежи в психиатрична клиника. На посещения редовно му идва блед и къдрокос еврейски младеж на име Робърт Алън Цимерман. Пее му свои авторски песни в съпровод на на китара кухарка и устна хармоника и моли за съвети.

“Колко пътища трябва да извърви човек, преди да се нарече мъж?

Отговорът, приятелю мой, със вятъра се носи...”

Уди търпеливо изслушва песента, след което казва на младия певец:

“Какъв вятър, бе, какви отговори, това са пълни глупости! Виж какво, мойто момче, текстовете не са толкова важни, обърни внимание на пеенето, защото там хич те няма...”

В първия си албум Цимерман, който впоследствие приема артистичния псевдоним Боб Дилън, посвещава песен на великия си учител - A Song for Woodie. За щастие обаче не се вслушва изцяло в съвета му за текстовете. Въпреки че и до днес никой музикален критик не го счита за голям вокалист, той все пак има 11 награди “Грами”.

Дилън е автор на 36 студийни албума, 13 концертни, 56 сингъла - над 500 песни, хиляди концерти. Липсват му обаче комерсиалните успехи на най-прочутите си съвременници.

Нито една песен в изпълнение на Дилън не е достигала първото място в американските класации.

Какво тогава го прави толкова велик - и според критиката, и според колегите му? Той първи без притеснение смесва текстове с политически, социални и философски елементи с музика, която дотогава не е приемана сериозно. Лириката му блести с изключително разнообразна тематика и богата образност - като на големите поети. Никой не го е правил преди него, не и с неговия жар и остроумие.

В началото на кариерата си Дилън се появява на сцената с бомбе като Чарли Чаплин. Актьорът винаги е бил най-големият модел за подражание на музиканта, признава в не едно интервю Боб Дилън. “Винаги съм живял с мисълта за скитника на Чаплин”, казва той през 1961 г. През 2006 г. издава албум, озаглавен “Модерни времена” - като класическия филм на великия комик от 1936 г.

Боб Дилън изчезва внезапно от света на 29 юли 1966 г. На този ден той катастрофира тежко с любимия си мотоциклет. Няма го цели 8 години - нито един концерт, нито една публична изява.

Не е ясно дали този инцидент играе роля в смяната на религията му - Дилън е отгледан в еврейските традиции, но след катастрофата приема християнството и заявява, че “Христос е единственият спасител на този свят.” Няколко негови албума отразяват промяната в религията му - Slow Train Coming от 1979 г., Saved и Shot of Love, издадени в следващите две години.

През 1988 г. Дилън започва своето Never Ending Tour - Световно турне безкрай. Оттогава е направил 2700 концерта, свири средно на 100 концерта на година и го е прекъсвал най-много за три месеца на година.

Това не му пречи да се изявява още като художник, скулптор и... майстор на врати. В дома си в Малибу има огромен склад за скрап и с помощта на електрожен извайва порти от зъбчати колела и причудливи елементи, които са истински произведения на изкуството (или поне така смятат колекционерите, които плащат хиляди долари за всяка от тях).

Истински шок за неговите фенове е появата му на сцената на нюпортския фестивал през 1965 г. с... електрическа китара в ръка! Освиркват го, представяте ли си. През декември 2013 г. тази китара “Фендер Стратокастър” бе продадена на търг за 965 000 долара.

С нея Боб Дилън излезе и на сцената в НДК в София преди шест години, но ние ще му го простим - важното е, че удостои и малка България с концерт от неспирното си турне.

Дано никога не спира...

Ти пък кой си?

По време на турне през август 2009 г. Боб Дилън се разхожда из Ню Джърси през един дъждовен следобед. Оглежда имения в богаташкия квартал с цел да си хареса къща. Мокър, без чадър, с неизменния дълъг черен шлифер, той приковава вниманието на полицейската патрулка. От нея изскача 22-годишна полицайка и настоява той да покаже документ за самоличност. Естествено, той няма такъв, а просто й казва: “Аз съм Боб Дилън...”

“Да, бе, аз пък съм Бритни Спиърс”, отвръща полицайката и го арестува. Нещата бързо се оправят, но оттогава в местното полицейско управление й викат “Боб Дилън”.

 

За него

Като древногръцките поети е

“Той е велик поет - велик поет в англосаксонската традиция. В продължение на 54 години той се занимава с поезия, непрекъснато преоткрива себе си, създава си нови и нови самоличности. Големите древногръцки поети са създавали стихотворения, които да се четат пред хората и да ги забавляват. Боб Дилън върши абсолютно същото. Днес все още четем Омир и Сафо и това ни доставя удоволствие - в този дух можем и трябва да четем Дилън, сега и в бъдещето.”

Сара Даниус, постоянен секретар на Нобеловата комисия

Ударихме джакпот с него

Хората умряха от смях, когато през 2011 г. включиха изневиделица името на Боб Дилън в надпреварата за Нобелова награда за литература. Някакъв комитет го предложи. Но може би нещо се е носело с вятъра... За наше щастие малцина спечелиха от облозите в нашата фирма за него. Донесе ни голяма корпоративна печалба, благодарим му.

Алекс Донъхю, шеф на „Ледброкс”, най-голямата фирма за облози във Великобритания

Политиците го цитират

В продължение на половин век Боб Дилън, рамо до рамо с Джеймс Браун, си остава един от най-влиятелните рокендрол музиканти, които Америка е виждала. Непредсказуем и необятен, Дилън винаги е бил горещо любен и горещо мразен, защото никога не е стоял на едно място. Цели музикантски школи са възниквали и възникват вследствие на неговите идеи. Текстовете на Дилън - първите в историята на музиката, които се възприемат като литература, са цитирани от политици, от Джими Картър до Вацлав Хавел, и те признават, че са дълбоко повлияни от него.

Марк Кемп, журналист в сп. „Ролинг Стоун”

Променя съдби

Дори и като възрастен Боб запази бебешката си пухкавост. И промени толкова радикално толкова много човешки съдби...

Джоан Бейз, певица