Богдан Милчев, бивш шеф на КАТ-София, пред „Труд“: Агенция от експерти ще спре войната по пътищата

Богдан Милчев

- Г-н Милчев, преди дни представихте идея да се създаде изцяло нова агенция за безопасност на движението по пътищата към Министерския съвет. Кое налага подобна структура?

- Такава агенция трябва да бъде създадена, ако искаме да постигнем целите на Националната стратегия за безопасност на движението за периода 2010 -2020 г. Те са две - да бъдат намалени с 50% жертвите и да намалеят с 35% ранените при пътно транспортни-произшествия. Какво виждаме от данните - до 2013 г. имаме намаление на пътния травматизъм, а след това идва рязко увеличение. Към 2016 г. са загинали 140 души повече от прогнозния темп за намаляване жертвите, даден според националната стратегия. Броят на ранените вместо да намалява, сега дори е по-голям, отколкото е бил през 2010 г. За да се промени стратегията, да се прием нова, и - което е най-важно - да се спре войната по пътищата, задачата е на Министерския съвет. Към него от 2003 г. е създадена и работи държавно-обществена комисия за безопасност на движението. В този орган са представени 14 министерства и ведомства, 4 неправителствени организации и т.н. Комисията се ръководи от вътрешния министър, но има един щатен служител и се финансира от МВР. Там се анализира информация от МВР, вземат се решения, чието изпълнение се възлага на отделните министерства, но като цяло отговаря МВР. Знам от личен опит, че във вътрешното министерство се полагат огромни усилия, но няма как да се справи. Обстановката е динамична, МВР е прекалено натоварено с приоритети - опазване на границата, контрабандата,  битовата престъпност и т.н. Да - и пътната безопасност е приоритет, но виждате, че резултатите са лоши. Ние трябва да спрем да товарим МВР с решаването на всеки проблем в държавата.

- Защо смятате, че ще настъпи промяна със създаването на изцяло нов орган?

- Агенцията за безопасност на движението по пътищата ще замени сегашната държавно-обществена комисия, чиито решения имат препоръчителен характер. В новата структура трябва да работят доказани експерти. Тя трябва да е еднакво отдалечена от МВР, от МРРБ, от транспортното, здравното, образователното министерства и т.н. Всички те имат отношение към пътната безопасност и усилията им трябва да се обединят - нещо, което не се прави от сегашната комисия. В момента нямаме външен, независим одит на системата за управление на риска от пътнотранспортни произшествия и това е една от най-важните причини да  изоставаме от стратегическите цели .

Различните министерства трябва да подават коректна информация до новата агенция, където ще се изготвят критични анализи. На базата на тях Министерският съвет ще  взема адекватни и реални решения, които да налага за изпълнение на ведомствата.  Тази агенция ще прегледа нормативната база, ще инициира промени там, където е необходимо. Ще подготви и законодателни предложения, включително и създаването на изцяло нов Закон за движение по пътищата. А не както е сега - медиите показват частен случай като проблем, Народното събрание реагира и започва да гледа поредната поправка на парче в закона. Съществуват добри наредби, добра регулация в една или друга област, но те или не се изпълняват, или влизат в противоречие, защото взаимодействието между институциите е изключително нарушено. Например МВР отчита всеки месец ранените, постъпилите в болница с опасност за живота. Здравното министерство има задължение по наредба от 2003 г.  да следи състоянието им 30 дни след настъпването на пътното произшествие, но не го прави. Не се следи преместването на пострадалия от една болница в друга… Получава се изкривена информация, която не само поставя под въпрос данните на МВР за броя на жертвите, но се създават и предпоставки за приемане на грешни решения.

- От бюджета ли трябва да се издържа новата структура?

- Да, самата агенция трябва да се финансира от бюджета, но тя няма да е с огромна администрация. Има план за действие на ООН, в който се препоръчва на всички страни членки да създадат специализиран орган, който да решава проблемите на безопасността на движението. България само за настоящата 2016 г. е загубила 1,8 млрд. лв. от щети при пътнотранспортни произшествия, което прави 2% от брутния вътрешен продукт. Сами разбирате, че ако намалим катастрофите само с 10%, това ще спести на българската икономика милиони. Затова, ако коригираме сегашната национална стратегия или изработим нова, мерките, които се предприемат, трябва да бъдат финансово обезпечени. Не може без пари да купуваме камери, нито да монтираме обезопасителни съоръжения по пътищата, нито да организираме обучение по училищата. Има различни виждания как да се финансират различни проекти - могат да се събират фондове от глоби или по линия на застраховането, какъвто вече съществува, от акциз на горивата, от техническите прегледи на автомобилите и т.н. Средствата ще се управляват през тази агенция. А не какъвто е случаят с МВР, което от 2011 г. насам вече е събрало за купуване на техника към 30 млн. лв. от глоби, а тези пари все не могат  да стигнат по направление…

- МВР от 4 години не е купило нито един радар с камера, няма единна компютърна система за обработка на данните. Радарите са стари и излизат от строя. В същото време депутатите гласуваха двойно по-високи глоби за превишена скорост… С какво ще бъдат засичани нарушителите?

- Така е, но не е само проблемът с камерите. В момента в страната има 1721 служители на МВР, които имат правомощия по Закона за движение по пътищата. През 2013 г. броят им е бил 8352. Съставените актове и фишове за 3 години са намалели с 40%. Няма начин при такава ситуация да не се увеличат жертвите и ранените, защото проблемът е системен и не може всичко да се решава на парче или само от МВР, още по-малко само в отделите „Пътна полиция“.

- Как приемате гласуваните наскоро поправки в закона, особено в спорната част да се свалят номерата на колите?

- Споменах вече, че не може под медиен или обществен натиск след някакво събитие, веднага да се внася поправка в закона. Каквито и мерки да се вземат, когато те не са обсъдени от експерти, когато не е изготвено проучване, без  прогноза за ефекта от тях, няма да се постигне много. Точно затова говорим за агенция, в която ще се подготвят и законодателните промени. Така ще се помогне и на Министерския съвет, и на депутатите да се ориентират какво гласуват. Да речем, че се приеме нещо спорно, кой отговаря? Казват: „Така го гласува комисията.“ Когато има председател на агенцията, той ще отговаря пред медиите и пред обществото защо е предложил промяната в закона, ще обяснява защо от няколко различни предложения се е стигнало до това и т.н. Тоест - ще носи отговорност.

- Не е ли корупцията една от най-важните причини за жертвите по пътищата? Мерките срещу нея достатъчни ли са?

- Не съм привърженик на част от мерките, които бяха предприети срещу корупцията преди около 2 г. По-точно - на намаляването в пъти на състава, който осъществява контрола по пътищата. Ако това е начинът да се намали корупцията, ами дайте да махнем и последния полицай от улицата, тогава корупцията ще стане нула. Напротив - МВР трябва да продължи да си изпълнява задачите срещу нарушителите на пътя, а в същото време да се прилагат и най-съвременни методи за контрол, разследване и разкриване на корупцията.

- Значи приемате оборудване на патрулните коли с камери и микрофони и заснемането на всяка среща между катаджия и шофьор?

- Не е въпросът дали го приемам, а дали този, който под обществен натиск е обявил подобна мярка, преди това я е обезпечил технически и финансово. Не може първо да обявиш мерките, а после да търсиш начин как да ги реализираш. Казал  си, че от утре ще се работи с камери и микрофони, а минават седмици и месеци, докато бъдат оборудвани автомобилите, оказва се, че няма състав, който да преглежда записите, и т.н. Такъв подход не решава проблемите. Нужен е обратният подход - някаква подобна мярка да се подготвя със седмици и месеци, да се обезпечи със средства, да се достави техника, да се монтира, хората да я пробват… И да бъде обявена в деня, в който реално започва да  работи.

Нашият гост

Роден е през 1971 г. в София. Женен, с 2 деца.

Завършил е Минно-геоложкия институт.

Работи в МВР от 1995 до 2014 г.

От 2011 до 2013 г. ръководи отдел „Пътна полиция“ в СДВР, по-известен като КАТ-София.

В момента е докторант в Нов български университет. Подготвя дисертация по темата „Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта