В поредица от силуети вестник “Труд” представя на прощаване министрите от кабинета в оставка

Председател на СДС от лятото на 2013 г., а 17 месеца по-късно вече и министър на икономиката във второто правителство на Бойко Борисов - за този кратък период Божидар Лукарски, никому известен адвокат от Софийската колегия, стана популярна фигура на политическата сцена у нас.

До лятото на 2013 г. той се изявяваше основно по малките футболни игрища с прякора си Божо Манчестъра. Едва ли някой е предполагал, че юристът, който започна своята кариера като експерт в Агенцията по приватизация през 1998-а, ще отговаря за един от най-важните ресори в държавата - икономическия.

Избирането му за министър на икономиката срещна голяма обществена съпротива. Основната причина за недоволството бе, че той е юрист, а не икономист.

„Преди да стане президент на Франция, Никола Саркози беше министър на икономиката - юрист. Преди да бъде избрана за изпълнителен директор на Международния валутен фонд, Кристин Лагард беше министър на икономиката на Франция - отново адвокат по професия. Сигурен съм, че са разчитали на перфектен екип от експерти икономисти - нещо, на което ще разчитам от колегите в Реформаторския блок, чиято кандидатура съм“, контрира Лукарски от фейсбук страницата си.

И го доказа. Той наистина разчита, но основно на съпартийците си от СДС.  Веднага след встъпването си в длъжност Лукарски започна да ги назначава един по един. Зам.-председателят на СДС Любен Петров получи заместникминистерско кресло, а за началник на кабинета си избра главния секретар на СДС Филип Кирев. След това започна и голямото раздаване на постове в бордовете на държавните дружества под шапката на икономическото министерство.

Проверка на „Труд“ установи, че за две години Лукарски е направил над 60 назначения и преназначения в големите държавни дружества, сред които са "Национална компания индустриални зони" (чиято дъщерна компания е „София Тех Парк“), „Ел Би Булгарикум“,  Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ ЕАД), ВМЗ-Сопот, "Кинтекс" и др. Въпреки че вече е министър в оставка, пренареждането на кадри не спира. Последните промени с подписа на Лукарски са  в бордовете на "Национална компания индустриални зони", ВМЗ-Сопот, „Ел Би Булгарикум“ и Държавната консолидационна компания.

При встъпването си в длъжност Лукарски заяви, че основните му приоритети ще бъдат повишаването на икономическия растеж, увеличаването на инвестициите и подобряването на условията за правене на бизнес у нас.

Износът помогна страната ни да повиши икономическия растеж, но министърът укори хората, които не харчат парите си, че не допринасят са ръста на икономиката. "Българинът не иска да рискува, не помага на потреблението, не помага на икономическия растеж", казва Лукарски. По думите му има голямо количество спящи пари в икономиката, но тъй като българинът не иска да ги харчи или инвестира, те в един момент ще се обезценят.

Относно инвестициите в отчета за управлението на министерството в периода 2014-2016 г. пише: „Подобрихме инвестиционния климат в България, като затвърдихме доверието на инвеститора в стабилността и предвидимостта на бизнес средата.“

Фактите обаче говорят друго и за съжаление статистиката на БНБ за инвестициите с нищо не издава това да се е случило реално. Напротив, за последната една година преките инвестиции, влезли в страната, са се свили с над 21%, или с 339,2 млн. евро, показват данните на централната банка за първите 9 месеца на 2016 г.

А за капак според класацията Doing Business на Световната банка условията за правене на бизнес в страната ни се влошават въпреки направените стъпки за намаляване на административната тежест върху фирмите.

Икономическата криза се отрази и на самия министър. Оказа се, че Лукарски също не бе подминат от „рязкото обедняване“, което много бързо застига почти всеки властимащ чиновник.  Когато стана министър, 44-годишният перничанин имаше четири апартамента и автомобил „Сузуки“ за 23 000 лв., но вече няма и помен от тях. За сметка на това пък си има нова съпруга.

„Трикът“ на Лукарски

В навечерието на парламентарните избори през 2014 г. лидерът на СДС Божидар Лукарски призна, че условието Бойко Борисов да не е премиер, което Реформаторският блок е поставял по време на предизборната кампания, е трик за вдигане на електората.

Няколко часа по-късно, по време на пресконференцията на Реформаторския блок, Лукарски каза, че не е бил цитиран правилно и не е използвал думата "трик". Това обаче бързо бе опровергано. Колегите извадиха точния цитат от интервюто му, който е „…Не можем да поставяме условия. И преди това беше трик за вдигане на нашия електорат, ако мога да се изразя така на шега.“

Другите за него

Най-лошият министър в кабинета

Лукарски е най-лошият министър във втория кабинет на Бойко Борисов. Смятам, че имаме достатъчно добри икономисти и в парламента, които биха могли много по-дейно да се заемат с икономическата политика. Лукарски казва, че еди-колко си бизнеса щели да дойдат от Германия, но те не идват, след което той го повтаря и така на практика икономическата ни политика е да се надяваме. Министерството на икономиката е незабележимо. Това е липсващото министерство и ако утре то бъде затрупано от преспи и известно време не работи, никой няма да забележи.

Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите

Спорна е нуждата от този пост

Икономическият министър не направлява икономиката в една или в друга насока. Той си има конкретни задачи по оперативни програми и някои държавни компании, които управлява министерството. Тази фигура не може да изиграе съществена роля в макроикономически план. Неслучайно имаше и дебат дали такова министерство трябва да съществува като самостоятелна структура. В този смисъл е спорно дали трябва да има човек, който да се нарича министър на икономиката.

Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика

Таксите за бизнеса се увеличиха

По негово време инвестициите в България намаляха, а таксите за бизнеса се увеличиха. Миналата година таксите нараснаха с 11 на сто, а в бюджета за 2017 г. се предвижда да се увеличат с нови 7,6%. Това се превръща в нов данък. 4,5% от приходната част в бюджета e от такси, а за сравнение в Словения е 0,2%.

Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара