Бойко Коцев - Ветеран на борда

С огласената редовна рокада на посланика на България в Москва и представянето на очаквания нов ръководител на дипломатическата ни мисия там, г-н Атанас Кръстин, което в-к „Труд“ направи миналата седмица, няма как да пропуснем и неговия предшественик - сегашният топ български представител в Русия. Г-н Бойко Коцев – ветеран дипломат и бивш заместник-министър на вътрешните работи в две български правителства.

Също така и един от фронтоваците от най-тежките преговорни процеси в дипломатическата история на България, довели до приемането на страната ни в НАТО и ЕС. Който е будил и не малко противоречия в публичното пространство през годините, покрай постовете, които е заемал. По-дребнавите и търсещите сензации, се хващат винаги с произхода му, който както знаете, никой не е способен да си избере. А в страната общото понятие за „почтен човек“ отдавна се е изкривило до такава степен, че вече и децата не знаят кое е добро и кое зло. Но понеже всеки има какво да каже за другия, този вид дребнави генеалогични спорове - основателни или не, са част от битието ни. Англо-говорящите народи казват: „мненията са като хемороидите, всеки задник си ги има“. Затова ще го караме с фактите.

Бъдещият представител на България в борда на директорите, пардон, управителният съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество, Бойко Коцев е роден на 18 юни 1956 г. в София. Баща му, генерал Васил Коцев, е известен в българската история като най-дълго управлявалият Първо главно управление на Държавна сигурност, външното разузнаване на комунистическия режим. Не един и двама са изтъквали през годините, че той трябва да е човекът, одобрил покушението срещу българския дисидент в Лондон Георги Марков през 1978 г.. „Убийството с чадъра“, припомня по адрес на тогавашния зам.-вътрешен министър Бойко Коцев дори и в изтекла през „Уикилийкс“ секретна грама на американския посланик в България до 2008 г. Джон Байърли. Вероятно, за да направи текста на доклада си по-интересен за четене във Вашингтон и Ленгли. Бащата на Бойко Коцев загива в автомобилна катастрофа през 1986 г. при съмнителни и неизяснени обстоятелства. Тук можем да припомним, че за последното мнозина са спекулирали, че е било операция на някоя враждебна нам по времето на Студената война западна тайна служба. И ние да направим текста по-интересен за четене в Ленгли и Вашингтон. Примерно. Или поне в София и Брюксел. Москва така или иначе си бди, щем - нещем.

Но да останем на г-н Бойко Коцев. Обществено достъпната за ранния му живот информация е меко казано оскъдна. За г-н Коцев знаем че е завършил международно право в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) през 1980 г. С което отсъждаме че някъде около средата на 1970-те е завършил гимназия. Стреляме на посоки, и казваме че е била „Английската“ в София - напълно основателно предположение за онова време, съгласете се?! Дано и да е правилното. В годината, в която завършва университет, Бойко Коцев започва работа в дирекция „Правно-нормативни въпроси“ на Министерството на външните работи на България. В следващите девет години се издига до началник отдел, а успоредно се захваща с трупане на тапии – специализира през 1983 г. международно публично право в Съда на ООН в Хага, на следващата година затвърждава знанията си в областта в Комисията по международно право на световната организация в Женева, а през 1985 г. преминава и през Британския институт за международно и сравнително право.

На първата си мисия зад граница Бойко Коцев заминава през 1989 г. в Зимбабве, където следващите четири години е заместник-ръководител на дипломатическата мисия на България. Завръщането му у дома, директно го хвърля в месомелачката на започналия 1993 г. исторически (като факт, по продължителност и заради обстоятелствата) преговорен процес за интегрирането на страната ни в Европейския съюз, а в последствие и в НАТО. Към първата заветна цел Коцев води преговорния екип на България по въпросите, засягащи онзи вечен кусур за всяка международна организация, към която страната ни кандидатства, правосъдие и вътрешен ред. В преговорите със Северноатлантическия Алианс той е начело на делегацията по въпросите на сигурността. Заместник-министър на вътрешните работи в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев между 2001 и 2007 г., с приемането на България в ЕС, Бойко Коцев е назначен за първия постоянен представител на страната ни в Брюксел. Сменя дипломатическия фронт през 2012 г., когато е изпратен за извънреден и пълномощен посланик на България в Русия. А скоро ще става и банкер.

 

Да кажем и къде отива

Архаично-звучащата Международна банка за икономическо сътрудничество (МБИС) е финансова институция, основана още в далечната 1963 г. в Москва. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия и Чехия. Тази комбинация може би обяснява, защо не е толкова популярна като международна финансова институция. Банката има уставен капитал в размер на 400 млн. евро, а внесената част е 143,5 млн. евро. България е със статут на страна-учредител като размерът на записания ни дялов капитал е 27,2 милиона евро.

 

За него

С принос в позицията ни за „Скрипал“

Той е дипломат от кариерата. Изключително уравновесен и разумен - който и в Брюксел, като наш посланик в НАТО, така и в Русия, винаги е действал в името на българския национален интерес. Според мен той има конкретен принос в национално-отговорната позиция на България по случая „Скрипал“. Коцев винаги се е отнасял отговорно и без емоционални изблици, което говори за професионализъм в дипломацията. А това е нещо, което липсва на цялото МВнР.

Горан Симеонов, шеф на Асоциацията на разузнавачите

 

Отстоява българските интереси

Дейността му като дипломат е белязана с професионализъм и последователност, с отстояване на националните интереси. Самият факт, че ключовите позиции, които той заемаше досега, не бяха белязани със скандал, а с устойчивост, показва, че се е справял отлично с работата си. В последните години обстановката около Русия беше изпълнена с противоречия и ескалация на напрежението, но той съумя независимо от всичко да отстоява нашите интереси в Москва. Което ни дава повод да прогнозираме, че и наследникът му там ако продължи тази политически линия, ще има спокойствие и предсказуемост в българо-руските отношения.

Проф. Нина Дюлгерова – историк и преподавател

 

Сговорчив и уважаван човек

Той е минал всички рангове в МВнР – от аташе до посланик. Без да ги е прескачал, за разлика от някои, които станаха направо посланици и съветници. Това му даде необходимата възможност да се подготви и да получи солиден опит. Никак не е случайно, че стигна до посланик в такава важна за нас Велика сила, каквато е Русия. Това беше положително кадрово решение за България. Като дипломат и човек, той е уважавана персона от колеги, по характер е сговорчив. Независимо от политическите промени, успя да запази високото професионално ниво без да се влияе от каквито и да било конюнктурни идейни и партийни влияния.

Доц. Йордан Величков, преподавател по международно право

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети