Това е криза на общественото здравеопазване

Китай вече изпреварва Запада

На 13 март Световната здравна организация определи Европа като „епицентър“ на пандемията на новия коронавирус. По време на това съобщение много страни в Африка и Азия вече налагаха строги ограничения на полетите и пътниците, идващи от Европа. Какво тежка ирония е този пълен исторически обрат. Ето че развиващият се свят се пази от европейците, които толкова дълго укрепваха границите си срещу истински и въображаеми опасности.

В Европа кризата с коронавируса е преди всичко криза на общественото здравеопазване, но тя отразява и дълбоките промени в начина, по който континентът гледа на себе си. Много от тези промени не са от вчера. Погледнато в перспектива, е възможно днешната епидемия да се свърже с други кризи - кризата с дълга или тази с бежанците, но коронавирусът направи тази реалност по-видима и със сигурност по-трагична.

Когато знаете какъв напредък е постигнал Китай през последните години и как страната вече изпреварва Запада в много аспекти на съвременното общество, тогава е малко вероятно да реагирате с безразличие, когато китайските власти решат да поставят под карантина един голям мегаполис.

Чувството за несигурност и крехкост на живота, което забелязах в Азия през последните два месеца, е напълно разбираемо, когато бедността и болестта все още са ежедневни проблеми, или старо най-много две или три поколения. Често историческият опит се проявява в обществените институции: липсата на ефективни системи за социално осигуряване и обществено здравеопазване кара азиатците да предвиждат в самото си ежедневие, че светът им изведнъж може да рухне. В Европа общата психология много често отразява идеологията на развитието, идеята, че най-сериозните заплахи за щастието на хората окончателно са победени. Защо да се тревожим от епидемия, ако имаме отлични, повече или по-малко безплатни обществени болници? Това, което никой не си е представял, е, че един вирус може да доведе тази съвършена система до точката на пречупване.

Коронавирусът вече показа, че трябва отново да се учим как да живеем в света. Това е урок, който ще бъде болезнен.

(Със съкращения, превод “Гласове”)