Родолюбци от Сдружение „Седянка“ везат знамето на Европа и пазят българските занаяти

Заклети родолюбци се обединиха в Сдружение „Седянка” и вече 6 години ревностно пазят, но и развиват родните женски занаяти. Повод за създаването на организацията през 2011-а станал спонтанен разговор в социалната мрежа и споделена тревога, че българските занаяти загиват. Това сподели пред „Труд“ основателката на организацията д-р Любка Любенова от Велико Търново.

Усмихната и ведра жена е семеен лекар, но малкото си свободно време посвещава на дантелата. Така лекарката е превърнала хобито си в обществено полезно занимание и е привлякла малки и големи в Сдружението. Освен това тя е и един от обучителите по дантела.

„Създадохме контакти с много чужденки - от Испания, Франция, Русия, и се оказа, че в техните страни има сериозни клубове и организации, които съхраняват тези умения. Някои от жените, с които обменяхме идеи за плетенето на дантела в интернет и сме в основата на "Седянка", се оказа, че сме обучавани от едни и същи майсторки - Величка Радулова и Елгина Величкова. Решихме, че ако ние не продължим традицията, този занаят ще изчезне. Учителките ни са били на нашата възраст, когато ние сме се обучавали. Част от занаята ни зависи от умения на други майстори, които също стават все по-малко и по-малко. Например калоферската дантела се прави със совалки, които все по-трудно се намират. Момичетата, които обучаваме, работят с нашите инструменти“, обяснява д-р Любенова.

Ентусиастите от „Седянка“ стартирали с изложба на дантели и бродерия във Велико Търново през февруари 2011 г., на която искали да покажат с какво се занимават и така да се зароди интерес към тези изделия и ръчен труд. След това участвали в изложението „Културен туризъм“ в старата столица и постепенно групата се увеличила. Присъединили се и сръчни жени, които творят красота чрез везба.

„Мими Добрева, която за съжаление почина, бе известна като български дизайн на дантела в чужбина и нейни изделия непрекъснато бяха публикувани в престижни списания. Изработени от нея дантели красяха кориците на специализирано канадско издание“, споделя д-р Любенова.

Тя уточнява, че известно време обмисляли дали да регистрират сдружение, за да може да участват в европейски програми за финансиране, които да покриват поне разходите им за материали. Дейната лекарка допълва, че над хиляда души вече са във виртуалната група на сдружението. В по-големите градове на страната като Варна, София, Русе, Самоков, Смолян, има обучаващи на място групи. От Великотърновския регион са около двайсетина активно действащи членове.

„Условието за членство в сдружението е човекът да се занимава с ръчен труд. Имаме приобщени хора с най-различни професии-лекари, педагози, стоматолози, програмисти, икономисти. Сред изявените дантелиери е Маргарита Бонева от Горна Оряховица. В „Седянка“ се включиха и мъже, които се занимават с ръкоделие. Светослав Петров е обучителят ни по кене от Елена. Иван Маринов от Горна Оряховица бродира, както и Давид Димитров от Велико Търново“, реди д-р Любенова.

Най-възрастният член на „Седянка” е 96-годишната Симеонка Стойчева от болярския град, която е била учителка по тъкане. Та е автор на единствения у нас учебник по тъкане на кори.

„Това са картончета, на които се насновава прежда и се тъче. Тя и до днес ръкоделства и ни дава ценни насоки, защото има богат опит и е изключителен естет. Сред най-малките ни участници в „Седянка“ пък е 9-годишната Велина Костадинова, която бродира картини по разработени детски мотиви от дизайнерката Ани Йолова. Тя дори ще бъде обучител в училището си и със свои съученици подготвя картинна галерия, в която ще бъдат изложени техни изделия. Бродирани картички пък изработват 11-годишният Давид и 7-годишната му сестричка Ева“, казва с гордост д-р Любка Любенова.

Тя не пропуска да отбележи, че сръчните занаятчии от сдружението вече имат десетки изложби, като във всяка следваща участват все повече от обучаващите се при тях.

„Обучаваме ги на различни видове дантела - совалкова, фриволите, която се прави на сбити възли с една совалка, кене, която пък е фина дантела на една игла, плетиво, везба, нанизи от мъниста, плъсти.

Целта на „Седянка“ е да събере колкото може повече участници с различни техники. Слави Кадиев от Смолян изработи цяла носия от плъст”, изтъква д-р Любенова.

Търновката доверява, че опит черпят от възрастни хора, които умеят различни занаяти и техники.

„Ходим по възстановки на автентичен фолклор, където снимаме носии и се учим от знанията на бабите за различни домашни занаяти. Надяваме се да успеем с времето да съхраним за поколенията много неща, защото българката е правила много красиви дрехи, постелки, тъкани. За съжаление част от това богатство е загубено - наследниците не са ги смятали за голяма ценност, други са погребани с най-красивите си дрехи. Но и това, което срещаме сега, е уникално”, категорична е д-р Любка Любенова.

Дейната търновка разкрива, че Сдружение „Седянка” работи по два международни проекта по програма „Еразъм +”. Едната разработка „З.Н.А.М.Е.” е за запазване автентичността на българските занаяти и с Центъра за развитите на човешките ресурси. Вторият проект е под наслов „Имало едно време, така и до днес”. Със сдружението си партнират младежи, които също творят в областта на занаятите от Испания, Франция, Полша, Чехословакия, Македония, Белгия.

През август талантливите членове на „Седянка” ще представят изработен от тях уникален продукт. Те са извезали континента Европа. В контурите на всяка държава от стария континент са изобразили характерната за нея бродерия. По този проект ентусиастите работят от 2015 г. Най-напред бил разработен идеен вариант в графичен вид с отделните детайли. Във везането на платното участват всички доброволци на „Седянка”. В изображението те са втъкали два вида дантела-кене и совалка, както и бродерия.

„Работим съвместно с Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий”, както и с две от училищата в старата столица-„Бачо Киро” и „Емилиян Станев. Много добре си партнираме с чуждестранни радетели на занаятите. В чуждите страни също има отлив от занаята, но не можем да се сравняваме с тях, там има цели школи за занаяти. В добро сътрудничество сме с например Ирен Ямами, която живее в Япония и преди време представи своя книга за символите в бродерията ввъ Велико Търново.

Д-р Любенова е категорична, че традицията е отвъд всякакво призвание. За себе си лекарката признава, че с ръкоделието си почива вечер от натоварения ден.

"Нужни са предимно много любов и търпение. Има ли това, всичко се научава!", убедена е тя.