Татари или османци избиват варненските благородници?

Най-вероятно коланите са направени във Венеция

През 80-те години на ХХ в. иманяри ровят за съкровища край с. Долище на 17 км от Варна. Неочаквано металотърсачите дават сигнал за цветен метал. Извадени са две глинени гърнета пълни със скъпоценности. Скоро до находката достигат и учените, водени от варненския археолог Александър Кузев. Започва усилена работа и се установяват цели 13 отделни съкровища. Това са комплекти от болярски отличия и накити, сложени в керамични съдове или увити в плат. Според предварителната експертиза находките се отнасят към периода ХIII-ХIV в. Специалистите установяват, че те са закопани на съвсем плитка дълбочина в отдавна изоставените руини на късноантична крепост. Явно са били скрити от хора, които са се надявали бързо да се върнат и да ги приберат.

По-късно изследването на съкровищата бе поето от археоложката Ваня Павлова. Тя направи пълен анализ на уникалните паметници. Оказа се, че от земята са извадени многобройните апликации за пет аристократични колана, обеци и наушници, медальони и огърлици, накити за глава, множество гривни. Всички те са направени от позлатено сребро с висока проба или от чисто злато. Използвани са разнообразни бижутерски техники - отливане, гравировка, филигран и гранулиране. Прекрасни са двете сребърни позлатени двустранни иконки с изображения на Христос и светците- воини Георги и Теодор Стратилат.

От самото начало се разбра, че това са мъжки и женски аристократични накити. Ваня Павлова успешно обори тезата, че коланите са за дами. Всъщност става дума за болярски инсигнии, популярни през ХIII-ХIV в. Както в Западна Европа, така в България, Византия и Сърбия благородниците носели тези отличителни знаци. От историческите извори се знае, че тези предмети са поръчвани в прочутите бижутерски ателиета на италианските морски републики или Дубровник. Аристократите ги получавали лично от владетелите и били задължени свято да ги пазят, предавайки ги от баща на син.

Коланите от Долище са чудесни образци от епохата. Всеки от тях се състои от десетки сребърни позлатени апликации, пришити върху червен копринен плат. Понякога той е извезан със златни сърмени орнаменти. Пластинките са оформени декоративно. Особено изящно са изпълнени плочките до токите и накрайниците. Съобразно модата, коланите са носени отпуснати, а краищата се спускали край бедрото. По тях се виждат прекрасни изображения на лъвове в хералдична поза около лилии, двуглави двуопашати змейове и др. Колко били ценни тези инсигнии личи от многократните поправки по тях. Документално е известно, че като парична стойност те са били изключително скъпи.

Начинът на изработка, иконографските и стиловите особености насочват към стиловите особености от ХIII-ХIV в. Най-вероятно коланите са направени в работилниците на Венеция. По това време тази търговска република провежда особено активна политика, насочена към българското черноморско крайбрежие и по-специално - към Варна. В града имало дори венецианско консулство. Вече през втората половина на ХIV в. в района се намесва и Генуа, заради което между двата италиански градове-държави дори избухва истинска война.

Много по-трудно се оказа идентифицирането на конкретното историческо събитие, когато съкровищата са били заровени в земята. На пръв поглед това трябва да се свърже със страшното османско нашествие от края на ХIV в., когато българските земи са жестоко опустошени. Тогава много български боляри бягат към все още свободните територии във Влахия и отнасят със себе си своите ценности. В случая те биха могли да бъдат застигнати от враговете и да бъдат принудени да заровят на плитка дълбочина своите най-ценни накити и инсигнии.

Споменаването на татари в известната Месемврийска летопис даде възможност да се изкаже и друга идея. Става дума за татарските нашествия, засегнали особено много Североизточна България и черноморското крайбрежие. Първото голямо нападение е регистрирано още в 1243 г. и само две години след смъртта на великия цар Йоан Асен II. Най-страшни за страната са последните десетилетия на ХIII в., когато България дори се признава за васал на татарската Златна Орда. Нашествениците са прогонени от българските земи чак в началото на ХIV в. по време на цар Теодор Светослав.

В Месемврийската хроника обаче се споменава за татарско нашествие през 1399 г., когато е превзета и разграбена Варна. По това време Търновска България е вече завоювана от османците. Ето защо Васил Гюзелев допуска, че това е ордата на хан Актав, която е прогонена от войските на хан Тимур Велики. Византийският историк Лаоник Халкондил разказва с ужас за жестоките грабежи на татарите.

Така или иначе историята засега мълчи какво точно се е случило край днешното с. Долище преди 700 години. Сигурно е, че вражеската потеря е застигнала бягащите от Варна боляри и техните семейства. Вероятно те са дали последен отпор сред развалините на древното укрепление. Преди битката са закопали своите аристократични отличия, надявайки се на благоприятен изход. Краят на кратката схватка обаче е бил злощастен. За да могат техните далечни потомци да се докоснат до великолепните произведения, пазещи още гордостта на българската аристокрация.

През 2015 г. и на мен ми се случи да се намеся в любопитната история на съкровищата от Долище. Моят приятел Младен Станев от Варна е запален ловджия и един ден заедно с хората от своята дружинка отива на пусия за глигани в района на Долище. Докато се оглежда наоколо, забелязва на земята да проблясват няколко метални предмета. Когато ги вдига, вижда, че това са сребърни позлатени обеци.

Така излезе четиринадесетото съкровище от тази местност. Младен веднага ми се обади и аз без минута закъснение се отправих към Варна. Оказа се, че става дума за сребърни позлатени обеци и наушници на една българска дама от средновековната епоха. Прецизният анализ датира находките във втората половина на ХIV в., което накланя везните към татарското нападение от 1399 г.

Из Месемврийската хроника

“В годината 6907 [=1399], индикт 7, на 2 февруари, в петъчен ден, Варна беше разграбена от безбожните татари”.