Офшорен милионер и фалирал банкер активиран в атака срещу прокуратурата

Свидетелят и участникът в приватизацията на ред държавни активи Бони Бонев днес е с отдавна “изпран” имидж

Бизнесменът Бони Бонев е новият говорител срещу прокуратурата и радетел за спешни промени в съдебната система. Той дори е лектор на Конференция “Съдебна реформа: Гласът на бизнеса” в качеството си на председател на Българо-швейцарската търговска камара. Приказките му несъмнено галят ухото, но веднага възниква въпроса - кой всъщност е Бони Бонев. Въпрос, чийто отговор е твърде важен, за да сме сигурни в чистота на намеренията му.

Преди 40-години отдел “Планово-икономически” на Централния комитет на Българската комунистическа партия е оглавен от Станиш Бонев, виден кадър от Металургичния завод “Ленин”, Окръжния и Градския комитет на партията в Перник.

В периода 1981-1985 г. Бонев е заместник-председател на Министерския съвет, кандидат член на Политбюро и председател на Държавния комитет за планиране. С идването на 10-ти ноември и краха на социалистическата планова икономика, Бонев привидно се оттегля, но приватизацията на държавното имущество тепърва започва, а от нея ще се родят новите “бизнесмени” на България.

По емблематичния за Прехода и натрупването на “първите милиони” в тъмните времена от зората на демокрацията – Указ №56 на 22 февруари 1991 година Софийски градски съд регистрира “Международна банка за търговия и развитие”, която се поема от Пламен и Бони Боневи – братя, синове на съселянин и близък роднина на Станиш Бонев – Евгени Бонев, щатен служител на Държавна сигурност, представител на България в Икономическата комисия за Европа към ООН в Женева, който остава да живее в Швейцария.

Първоначално седалището на банката е в столичен хотел, ползван години наред от ДС. През 2003 г., в-к “Капитал” ще напише, че 80% от акциите на банката са собственост на офшорки, които са се свързват именно с братя Боневи. Всъщност 1991 г. се оказва ключова за бъдещето на братята, които стартират различни икономически дейности, но всичките свързани с приватизирането на държавни активи.

“При внимателно вглеждане в регистрациите и фирмите на братя Боневи става ясно, че техният бизнес е съсредоточен главно в района на Перник и Радомир”, пише още изданието на Прокопиев и доразкрива, че освен с банката Пламен Бонев се свързва с гиганта “Радомир – Метали” и куп още фирми, докато Бони Бонев с “Нова Плама” АД и “Нестле” - София.

1991 г. започва преобразуването на държавното предприятие “Шоколадови и захарни изделия – София”, чийто правоприемник днес е “Нестле” – София. Собственици в различни периоди са гръцки и швейцарски граждани, но неизменно в борда на директорите остава Бони Бонев. През 1996 г. Бонев влиза в управата на плевенската “Плама” АД, превърнала се в емблема на криминалната приватизация и накрая безславно фалирала.

През 2004 г. изненадващо настъпва (планиран) разрив в отношенията между братя Бони и Пламен Боневи. Бони Бонев отправя искане до централната банка, да придобие 88,66% от Международната банка за търговия и развитие, но Пламен Бонев отрича да има такова решение на Общото събрание на банката. Бонев дори е арестуван, образувано е дело за документна измама. И макар по-късно Бони Бонев да е оправдан, а след това да успява да осъди България пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, банката фалира. Според различни публикации, над 90% от отпуснатите от нея кредити не са били погасявани. Отделен е въпросът, че банката всъщност е кредитирала свързани със собствениците си търговски дружества.

Докато тече процедурата по несъстоятелност на банката на братя Боневи, случайно или не, се появява предложение за закупуването на трезора от друга банка – Корпоративна на Цветан Василев, който десет години по-късно ще се окаже в идентична ситуация, заради източване на КТБ чрез негови фирми-бушони.

“Бизнесът иска върховенство на закона, бързо и ефективно правосъдие. Съдебната реформа трябва да се състои, защото това ще отключи огромния потенциал, който е в застой от повече от 20 години. Трябва да имаме един главен прокурор, който носи отговорност, а не както е до днес – безотговорен”.

Това заявява на 8 юни 2017 г. Бони Бонев, цитиран от сайта на бившата говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева – „Медиапул“. Изявлението си Бонев прави на Конференция “Съдебна реформа: Гласът на бизнеса” в качеството си на председател на Българо-швейцарската търговска камара.

Фалиралият банкер, милионерът от тъмните времена на прехода от планова икономика към свободен пазар, свидетелят и участникът в приватизацията на ред държавни активи Бони Бонев днес е с отдавна “изпран” имидж. Няма въпроси за “първия милион”, за старта в бизнеса, за кариерата на бащата на Бони Бонев в Швейцария. Никой вече не помни другаря Станиш Бонев.

Приватизираните за жълти стотинки държавни предприятия или са източени или вече са собственост на чуждестранни инвеститори. Дори арестът на Бони Бонев отпреди 12 години вече е забравен, днес той е председател на Джуниър Ачийвмънт България. Организация, която си е поставила за цел да обучава български младежи и чийто почетен член на управителното тяло е Саша Безуханова, изненадващо освободена от ръководна позиция в гиганта “Хюлет Пакард”, а през 2013-2014 г., тествана като потенциален лидер на неслучил се лабораторен партиен проект на олигарха Иво Прокопиев.

Поведението на персони като Бони Бонев не е изненадващо. За жалост би било изключение, ако в България имаше законодатели, които да приемат такива закони, които да доведат до търсенето на отговорност за участници в криминалната приватизация, а и съдии, които да имат смелостта и достойнството, за да гарантират, че справедливостта и възмездието ще възтържествуват.

Тогава със сигурност и България нямаше да слави като най-корумпираната държава в Европейския съюз, а гражданите й с най-ниските доходи. Може би, защото тогава и приватизацията през прехода нямаше да е криминална или поне нямаше да е останала безнаказана.