В музикалния бизнес у нас не е важно да можеш да пееш, а да имаш спонсори, възмущава се изпълнителката

- Бони, ти си доказателство, че една жена може да успее в кариерата без богат спонсор, да изгради име в музикалния бизнес и сама да си гледа детето. На какво се дължи този твой успех?

- Благодаря ти. Много добре звучи. Може би самата аз съм си избрала да постигна всичко по трудния начин. Но това пък ми дава независимост, лична свобода, която ми е много важна. Ако непрекъснато някой ти помага и те подбутва, съответно ще иска нещо в замяна. Аз не искам да съм зависима и длъжна на никого. Освен това съм много борбена, имам силен дух и голяма вяра. Не на последно място, много ми помага позитивното настроение.

- Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш?

- Това беше в началото, а причината - вечното недоспиване и преумората. Искала съм да спра, питала съм се докога ще издържа на такова забързано темпо. Но любовта ми към пееното е толкова голяма, че винаги ми е давала стимул да продължа напред. Блогадарна съм на съдбата и на Бог за това, което ми е дал.

- Ти още от съвсем малка си изкарваш парите сама и си извървяла дълъг път, за да станеш успешен изпълнител. На сегашните млади певици по-лесно ли им е да се реализират?

- Да, от 12-годишна почти съм на сцената. В онова време беше важно да можеш да пееш, ако искаш да пробиеш в музикалния бизнес. Сега това е на заден план и на младите изпълнители им е много по-лесно, особено ако имат спонсор. Не те гледат какво и как пееш, а колко пари имаш да си платиш. Днес всеки може да стане певец. Това за съжаление е много жалко, защото аз вярвам, че пеенето е божи дар, насила, чрез лансиране и побутване от спонсори, не става.

- Какво си спомняш от детските ти години?

- Аз бях трето дете в семейството и за изтърсачето все нещо нямаше, но никога това не ми е било проблем. Както казах, от 12-годишна работя и всичко, което ми е било необходимо, съм си купувала, дори съм помагала на родителите ми.

- Кога разбра, че музиката е твоето призвание?

- Ооо, още като съвсем малка имах приятелка, чийто баща свиреше в оркестър „Козарите“. Толкова много съм мечтала да се доближа до тях и да ме чуят как пея. Аз постоянно пеех, сякаш имаше някаква сила и енергия, която отвътре ме караше само това да правя, и бях сигурна, че ще стана певица. В семейството ми няма музиканти, а за мен това беше най-голямата ми мечта.

- Как реагираха родителите ти на твоето желание да се занимаваш с музика?

- Те не искаха да чуят. Водили сме страшно много словесни битки на тази тема. Непрекъснато ми повтаряха, че не искат лека жена в къщата. Моралът в нашето семейство беше много голям и не ми позволяваха да ходя по кръчми да пея, но накря видяха, че няма накъде и се предадоха.

- Кой те откри за сцената, с кого подписа първия си договор?

- Може би първо учителката ми по музика забеляза, че мога да пея, и ме заведе на прослушване в Сливенската опера. Там, като ме чуха, ахнаха, но този стил музика не беше за мен, не ме правеше щастлива. В онова време имаше импресарска дейност за поп музика, а такива като мен ги откриваха мениджъри от бивша Югославия. Много мои колеги масово пееха по кораби и фериботи из чужбина, но изпълняваха предимно поп парчета. А пък аз - балканско дете, израснало със сръбско, гръцко, фолклорни песни. Явих се на прослушване при въпросните мениджъри от Югославия и те ми предложиха да отида да пея в заведение в Босна. Така започна всичко. Там славата ми се носеше като вятър. Предлагаха ми да издавам албуми, но това не ме блазнеше. Аз исках да направя кариера в България.

- Ти си дете от смесен брак. Усещала ли си някога по-различно отношение на хората към теб?

- Честно да ти кажа, не ми е правило особено впечатление. Като малка в училище може би е имало разни подмятания. После, като започнах да пея в ансамбъла, усетих известна професионална злоба от по-големите. Все ми казваха: „Е тая, циганката, тя е най-добрата!“ Това не ме дразнеше, но им казвах, че ще дойде ден, в който ще ми се извинят. Така и стана.

- Каква беше Бони като дете?

- Бели не съм правила, но с момчетата се биех, и то в онзи период, когато те искат да те щипнат по дупето, да те барнат тук-там, а пък аз не разрешавах, защото не това беше начинът и мястото за такива неща.

 

Минчо Коралски: ТЕЛК поставя дамгата "неработоспособен"

Някои са готови да работят и за по-малко пари, но да могат да докажат способностите си, констатира изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания, бивш социален министър

- Г-н Коралски, какво очаквате от новия знак "Произведено в България от хора с увреждания", който ще бъде поставян на изделията, предлагани от социални предприятия?

- Знакът е учреден от Агенцията за хората с увреждания. Тази идея узряваше отдавна и ние решихме, че сега е моментът да се опитаме да задействаме един изключително важен елемент, който характеризира социалната икономика - това е солидарността, не само вътре в процеса на проиводството и в управлението на социалните предприятия, но и солидарността в обществото. Идеята ни е този знак да бъде поставян на всички изделия, които се произвеждат от хора с увреждания в България, и във или до логото на фирми, които предоставят услуги за хората с увреждания, като нашата агенция ще бъде гарант за това, че фирмата, която ползва този знак, действително е регистрирана при нас. Това ще може да бъде проверено и на сайта ни. По този начин се надяваме да се осъществява контрол, за да няма злоупотреби, което би било крайно неприятно, имайки предвид високите цели, които си поставяме, въвеждайки този знак. Имаме разработен статут на кои стоки и услуги може да се поставя той и фирмите, които отговарят на него и желаят, могат веднага да се регистрират в Агенцията. Така по време на председателството на България през 2018 г. всички в Европа ще могат да видят този знак. Ще има и лого на английски език, което да се поставя на български стоки за износ, а такива са на практика по-голямата част от изделията, произвеждани от нашите предприятия. Колкото и парадоксално да звучи, една от най-конвертируемите икономики в Европейския съюз е именно социалната, най-вече предприятията за хора с увреждания и кооперациите.

- Защо е важно да се познава този знак?

- Чрез закупуване на стоки, произведени от хора с увреждания, ние ще дадем шанс на фирмите да разширяват своята дейност. От друга страна, фирмите ще върнат към обществото един жест с високото качество на стоките и услугите, които предоставят.

- Какво могат да работят хората с увреждания?

- Те могат да правят абсолютно всичко. Всъщност големият проблем, който стои пред заетостта на хората с увреждания, е това, че минавайки през ТЕЛК, те получават една незаслужена дамга "неработоспособен" - нещо, което абсолютно не отговаря на действителността. На практика, когато говорим за вид и степен на увреждане, това по никакъв начин не е съотносимо с тяхната неработоспособност и е едно от нещата, които трябва да се променят. Разбира се, трябва да се промени и съзнанието на работодателите - дотолкова, доколкото да разберат, че за разлика от другите хора, които си търсят работа, хората с увреждания обикновено ценят протегнатата ръка и са едни от най-кооперативните и ценящи работата си хора. Понякога те са готови да работят и за по-малко пари, но да бъдат интегрирани, да могат да докажат своите възможности. Оттам нататък, разбира се, всеки би трябвало да бъде оценяван според неговия принос. Имаме фирми, които тръгнаха от една научна разработка, станаха малки, а сега са вече средни предприятия, наемайки хора с увреждания. Техният продукт е с много високо качество, а има и такива, които използват уникални субстанции - българско розово масло или билки, растящи в нашата страна. Така че има огромно поле за иновации в социалната област и изложението в Пловдив цели да подскаже на българския бизнес и на хората, които се занимават с управлението, че социалната икономика не е само девиз, тя е на практика най-успешно развиващата се икономика и в Европейския съюз, и в света, тъй като съчетава две несъчетаеми иначе неща - едното е предприемчивостта, другото е солидарността. Това е предимството й и затова тя се развива толкова много. Обикновено обществото не вижда тези неща и свежда своята съпричастност само до благотворителност, а ние говорим за използване на икономическия потенциал на тези хора и на социалната икономика.

 

* Бебокът на Златка подмокря само вносни памперси

* Графа стана вуйчо

* Готов е клипът на Кристиан Костов за Евровизия

* Ватиканът крие устройство, виждащо в миналото и бъдещето

* 63-годишната Лин Слейтър се превърна в модна икона

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 5 АПРИЛ!