Или как се очерня България пред света

Ако някой чужденец се интересува нарочно или случайно как върви борбата с корупцията в България, може да се информира от различни източници, а може и да се дезинформира от някои.

Известно е, че по цял свят има хора, които по обясними и необясними причини предпочитат дезинформацията и обърквацията. А има и такива, които си вадят хляба или забогатяват, като очернят собствената си страна.

На тия хора препоръчваме един Доклад, наречен „Борба с корупцията: от поети ангажименти към действие“, като сме убедени, че ще го харесат. Пред титулната страница е отбелязано, че е писан по поръчка на Групата на зелените в Европейския парламент. Точно така – същата тази група, която се прочу през зимата у нас покрай посещението на една нейна представителка – крайнолявата екстремистка Ска Келер. Гостенката, известна предимно като апологет на ислямското нашествие в Европа, дойде да подкрепи протестиращите срещу строежа на лифт в Банско и да ни препоръча да караме ски в Австрия. Тя беше, меко казано, нелюбезно посрещната от банскалии с плакати: „Ска, не си желана у нас!“.

Може би вдъхновено от тази жена или пък от някоя нейна приятелка, изготвянето на доклада за корупцията в България е възложено на Александър Кашъмов, един от най-именитите български адвокати. И той, с цялата си вещина на опитен юрист, се е постарал на 67 страници да докаже поговорката, че който плаща, той поръчва музиката. При това изглежда се е затруднил, понеже на около 37 страници е повторил написаното на останалите 30.

Неговото изложение, публикувано под редакцията на някоя си Пам Бартлет Кинтанила, съдържа предимно критика, поднесена по известния сред пишещите метод: „Да, обаче не“.

Ще го цитираме в резюме.

Да, „според световната класация на „Прозрачност без граници“ България е на 69-то място по корупция от 168 държави – тоест някъде по средата“, което е сравнително добре.

Обаче не, понеже „страната ни остава с най-нисък резултат в Индекса за възприемане на корупцията спрямо напредналите европейски държави.“

Да, „през 2016 г. делът на домакинствата, които са платили подкуп при достъп до основни услуги в България, е бил 17% - процент сравнително приличен – понеже представлява по-ниско ниво на корупция в сравнение с Румъния, където този процент е 20, Унгария, където е 22% и Литва, където е 24%.“

Обаче не. Това било срамна за нас статистика, „понеже нивото на корупция в България е по-високо от нивото в Швеция, Франция Португалия, Германия и Италия, където процентите са от 0 до 7.“ Друг е въпросът доколко са верни.

Да, „България отбеляза значителен напредък през последните 17 години и има вече дългогодишен опит в изготвянето и прилагането на политики за борба с корупцията. Първата национална стратегия беше реализирана в периода 2001-2005 г. Оттогава са приети редица законодателни актове и са създадени специфични антикорупционни органи.“ Тези органи, изброени и описани на 6 страници от „зеления“ доклад ( стр. 59 – 63) не са един и два, а повече от двайсет – Национален съвет по антикорупционни политики, Главен инспекторат към Министерски съвет, Инспекторати в министерствата, БОРКОР, Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси ( КПУКИ), Комисия за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, специални отдели към полицията, НСБОП, ДАНС и други, което е похвално.

Обаче не, понеже бил „необходим по-всеобхватен и последователен подход и фокусът трябва да бъде пренасочен отново към предотвратяването“, каквото и да значи това.

Да, „България активно участва в международни антикорупционни инициативи, подписвайки всички основни международни конвенции и постепенно ги въвежда в законодателството“, така че би могла да бъде положителен пример за други държави.

Обаче не. Причината била, че „изпълнението на законите е на ниско ниво и доскоро не съществуваше специален орган за борба с корупцията, създаден по специален закон и повечето от усилията остават по-скоро секторни и фрагментарни.“

Многоочакваният специален закон за борба с корупцията беше приет от парламента през 2017 година“ и това е положително.

Обаче не, тъй като „след това – на 2 януари 2018 г. беше наложено вето от страна на президента поради многобройните недостатъци в новите разпоредби. Това вето бе отхвърлено от парламента и и законът бе приет на 12 януари без никакви промени. „

Да, „новият закон беше приет, за да въведе подобрения в борбата с корупцията“ - значи има политическа воля за това и основания за оптимизъм.

Обаче не, „защото този закон породи сериозни опасения относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения, дори влошава сегашните нива на защита и дава възможност за последващо съдебно преследване на тези, които подават сигнали за корупционни престъпления. Освен това Комисията, която беше създадена да го изпълни, не разполага с компетенции в много важни области, което по този начин повдига допълнителни въпроси за прилагането на закона на практика.“ А какви са тия въпроси – един дявол знае.

Да, „през последните 17 години Наказателният кодекс бе променян постепенно и обхватът на престъпленията, свързани с корупцията, нараства. Понятието подкуп бе разширено, за да включва както материални, така и нематериални облаги. Освен това подкупите в частния сектор са криминализирани, а така също и търговията с влияние, както и подкупването на арбитри и адвокати“ – значи нужното е направено.

Ама не. Защо? Защото „едва през 2017 година в България се обсъжда специален закон за борба против корупцията.“

Да, „обсъжданията на цялостен законопроект за борба с корупцията в започнаха да следват препоръките от докладите на Еврокомисията за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.“

Обаче не – не всичко е наред: „Процесът на изготвяне на закона не се основава на задълбочен анализ на настоящата ситуация и проектозаконът не разглежда много от проблемите, които вече са възникнали при прилагането на съществуващите секторни закони“.

Да, „Законът за борба с корупцията предлага да бъде създадена Комисия за борба с корупцията с мандат да събира и следи декларациите, представени от длъжностните лица. Декларациите за активи и конфликт интереси ще бъдат окончателно комбинирани в единен документ, което е благоприятно подобрение. „

Обаче не. Благоприятното се неутрализирало напълно от това, че „в много отношения проектозаконът представлява в действителност стъпка назад в сравнение със съществуващия режим. Например, парламентът премахна защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения и по този начин влоши значително нивото на защита, създадено през последните единадесет години“. Текстът за „защитата на лицата“ се повтаря още няколко пъти по-нататък в доклада, може би за тия, които не са го прочели първия път внимателно.

Бихме цитирали още от поръчаното четиво за подкупите и другите видове неследващи се дарове, поръчано от зелените в Европарламента, но и така е ясно – четивото внушава, че каквото и да правим тук в България, го правим много зле и това е.

Да, адвокат Александър Кашъмов и редакторката му Пам Бартлет Кинтанила са си получили сигурно хонорара за боядисания в зелено доклад. Парите нямат цвят, така че лошо няма.

Обаче не. Струва ни се все пак, че не е добре за пари да очерняш страната си.