Доказването на имуществените вреди трябва да се извърши чрез документи

На Гаранционния фонд беше възложено да изготви методика за определяне на обезщетенията за пострадали при катастрофа граждани и техните близки. Причината за това е, че досега такава методика няма и съдът според своите виждания определя обезщетения в доста широки граници. Проектът на методика ще бъде представен следващата седмица и затова „Труд“ се обърна с въпроси към изпълнителния директор на Гаранционния фонд Борислав Михайлов.

- Гаранционният фонд трябваше да наеме консултант, който да изготви методика за определяне на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане при катастрофа. Готов ли е вече проектът на тази методика?

- Към момента вече разполагаме с изготвените от консултанта анализ на европейската практика и законодателни решения в областта, както и с работен проект на методика, който е в процес на вътрешно разглеждане и предстои да бъде представен публично в близките дни.

Тук искам да подчертая, че проектът не следва да се приема като краен вариант, а по-скоро като отправна точка за дискусия върху представените в него различни решения и подходи. Вярвам, че пътят към създаване на методика, която да бъде приета като работещ, справедлив инструмент минава през обществения дебат и постигане на консенсус сред заинтересованите страни. Затова още на този първоначален етап, преди да се пристъпи към изработване на наредба за методиката от отговорните институции, планираме да организираме дискусия със заинтересованите страни и обществеността.

- Какво предстои като стъпки, за да се стигне до приемане на методиката?

- След приключване на вътрешните обсъждания в близките дни проектът на методика ще бъде представен на Комисията за финансов надзор, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Това са институциите, на които законодателят е възложил изготвянето на съвместна наредба за методиката. Следващите стъпки са изработване на проект на наредба, публикуването му за обществена консултация и приемане на наредбата за методиката до края на годината.

- Защо се налага приемането на методика за определяне на обезщетенията? Как досега съдът определя обезщетенията и какви са средните присъждани суми при смърт?

- Чрез методиката се търси по-адекватно решение, с което да се адресира липсата на предвидимост и съществуващия дисбаланс при определянето на обезщетенията. Нека добавя, че и в препоръките на ЕС за реформи за 2019 г., се подчертава необходимостта от методика, защото ясно определените правила за обезщетяване ще улеснят установяването на по-хармонизиран подход при определянето на размера на обезщетенията, включително когато това се извършва по съдебен ред. Това ще допринесе за стабилността на застрахователния сектор. Вярвам и за възстановяване на общественото чувство за справедливост.

Когато говорим за обезщетения, е добре да правим разграничение между тези за имуществени вреди и за неимуществени вреди - мисля, че тук все още има определена степен на неяснота. При първите - имуществените - се компенсират най-общо „икономическите“ загуби, последствия от тежкото събитие, като загуба на доход, издръжка на деца, разходи за лечение, за рехабилитация, за приспособяване на пространство при инвалидност и други. Те могат да бъдат остойностени по обективни критерии, съществуват различни методи за това.

При вторите - неимуществените вреди, се компенсират преживените „болки и страдания“ и тъй като няма как да се приложат обективни измерители, се разчита на относително субективна преценка на съда. Съдът определя по различен начин имуществените и неимуществените вреди, но у нас като че ли се е наложила практиката индиректно върху размера на неимуществените вреди да оказват влияние чисто икономически фактори, в т.ч. и лимитите. С други думи, през обезщетенията за неимуществени вреди се търсят вид компенсации за икономически, финансови загуби.

Затова и основната цел на методиката е да се предложи механизъм за остойностяване на вредите, като се даде превес на реално претърпените и установими вреди за сметка на спекулативните претенции. Наличието на обективни критерии ще внесе предвидимост при определянето на обезщетенията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По този начин ще се създаде чувство за сигурност и обективност в отношенията между застрахователи, увредени лица и съд.

По отношение на средните обезщетения при смърт наблюденията показват, че има сериозни, многократни разлики в размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди „болки и страдания“ в диапазон от 90 хил. лв. до над 200 хил. лв. за всяко от най-близките увредени лица.

- С приемането на методиката какво ще се промени при определянето на неимуществените вреди при смърт? Какъв подход ще бъде възприет - фиксирани суми за всеки от роднините или някаква форма на оценка на претърпените вреди?

- Еднозначен отговор на този първоначален етап е трудно да се даде, все още предстои много работа по изготвяне на наредбата за методиката. В проекта, представен от консултанта, са предложени различни подходи и варианти, които да бъдат обсъдени, коригирани, отхвърлени или приети. Но основната цел е увредените лица да бъдат компенсирани за понесените имуществени вреди, както и за неимуществените „болки и страдания“ на базата на ясни и обективни критерии.

- Каква ще бъде формулата за определяне на имуществените вреди при смърт? Как ще се процедира, ако има няколко наследника - деца, съпруга, братя и т.н.?

- Според вида им. Основният принцип е, че доказването на имуществените вреди трябва да се извърши чрез документи. При няколко наследника всеки има право да претендира за обезщетение, стига да докаже понасянето на вреди. Както и досега, родствената връзка сама по себе си не е достатъчно основание да се счита претенцията за вреди за основателна.

- Може ли да се каже, че ще бъде сложена цена на човешкия живот, ще има ли максимална обща сума, която може да бъде изплатена на един от наследниците за имуществени и неимуществени вреди?

- Човешкият живот е безценен. Няма как едно обезщетение да заличи мъката от загубата, да замести липсата на близък човек. Целта и същността на застрахователното обезщетение са други - увредените лица да бъдат компенсирани справедливо за липсващата подкрепа, която са получавали приживе.

- Как ще се процедира при вредите от наранявания? Ще има принцип за определяне на имуществените и неимуществените вреди, или някакви максимални сума, а съдът ще преценява конкретния размер според нараняването?

- Имуществените вреди на пострадалото лице, като медицински разноски и ред други, следва да бъдат доказвани чрез съответните документи. Относно неимуществените вреди на пострадалото лице консултантът предлага да се използва комбинация между испанския и френския опит, като за целта е изготвена Класификация на анатомо-функционалните последици от травматични увреждания и точкова система за оценяване. За основа на класификацията е използвана Наредбата за медицинската експертиза. За целите на проекта на Методиката тази класификация е адаптирана, допълнена и остойностена съобразно професионалния опит на експертите и съдебната практика. Повече подробности ще бъдат представени, след като завърши вътрешното обсъждане на работния проект.

- Каква е практиката за определяне на неимуществените вреди в други страни от ЕС? Моделът в коя страна е най-близък до предлагания за България?

- Практиката в европейските страни е разнородна в зависимост от това дали отговорността на водача е безвиновна или определящ е въпросът за вината, както е у нас. В България за изплащането на обезщетение е задължително да бъде установена вината за причиняване на ПТП, съответно за това че претърпените имуществени и неимуществени вреди са последица от виновно поведение. В случаите на безвиновна отговорност на водача е необходимо единствено да са установени претърпените вреди, като не е необходимо да се установява и доказва вината на водачите.

Няма универсален подход и всяко сляпо позоваване или „преписване“ на модели, без да се отчита средата и националното законодателство, би било обречено на неуспех. В различните страни има отделни близки до България признаци, като цяло това са страни от европейската континентална система, като например Франция и Испания.

Във Франция се прилага принципът на пълно обезщетяване при виновно причинени вреди, като последната инстанция при определяне на обезщетенията е съдът. Използват се определени таблици и скали. Според съдебната практика във Франция „характеристиката на гражданската отговорност се състои във възстановяването на баланса, нарушен от вредата, във възможно най-пълна степен, като постави пострадалото лице в положение, в което то би се намирало, ако инцидентът не бе възникнал“. За да подлежи на обезщетяване, вредата трябва да бъде лична, директна и определена. Претърпените имуществени вреди се доказват с документи. При неимуществените вреди „болки и страдания“ се извършва задълбочена и обективна преценка, като се взема предвид близостта между починалото лице и увреденото лице (степен на роднинска връзка, споделено домакинство, възраст на починалото лице и др.).

Испанското законодателство е с повече от 25 годишна история на развитие по отношение на системата за оценка на вредите, причинени на лица в резултат от ПТП. Задължително се прилага подробна скала, чрез която се определят основните принципи за обезщетение при телесни повреди и смърт. Скалата е включена към испанския Закон за гражданската отговорност и застраховане при движението на МПС.

Един от най-важните аспекти на испанския модел е третирането на имуществените вреди като отделна част от системата, разграничаваща се от неимуществените вреди. Изисква се имуществените и неимуществените вреди да се оценяват поотделно. При оценка на неимуществените вреди „болки и страдания“ се прилагат различни степени, като сериозни, тежки, умерени или леки, в зависимост от степента на загуба.

- При имуществените вреди има ли единен подход за определянето им в ЕС или отново има големи разлики?

- Липсва единен подход, но във всички страни като водеща отправна точка на изчисленията е доходът, получаван преди смъртта от пострадалия. Например, в Испания за имуществените вреди на увредените лица при смърт на пострадалото лице се изплаща обезщетение за пропуснати ползи. Съпругът и децата имат право на обезщетение по принцип, а всички останали лица от близкия кръг родственици - ако са били икономически зависими от починалото лице. Обезщетението се определя чрез актюерски подход на база дохода на починалото лице.

Нашият гост

Председател е на Асоциацията на българските застрахователи в периода 1998-2000 г. Той е един от създателите на Гаранционния фонд през 1997 г. и член на Управителния му съвет през 1997-2002 г. От октомври 2004 г. досега е председател на Управителния съвет на фонда.