Вече съм истински местен жител – не ходя на плаж

- Бургас ли е градът, в който ще останете завинаги, г- н Чакринов?

- Тук съм вече 20 години. Мислех, че ще дойда за по-малко. Честно казано, истината е, че навремето вече не ми се стоеше в София и можех да избирам между Пловдив, Варна, Русе..., но мисля че не сбърках. Тук дойдох, защото бях гледал спектакли и може би заради Бургас. Защото, ако Варна се хвалят, че са морската столица, Бургас е артистичната столица на България.

Най-дълго в живота ми съм живял тук. Едно време на гарата, като пътувах с влака, се чудех- какво правя- отивам ли или се връщам. Отдавна вече знам, че се връщам. Вече съм истински бургазлия - не ходя на плаж. Разбрах, че ще остана, вече го знам. Знам, че вече не ми се живее и не ми се работи другаде, освен тук.

- Какво ви харесва най- много в артистичната столица?

- Моят живот минава в театъра - между къщата, в която нощувам и театъра, в който живея. Има театри, в които каквито и енергии да вкараш, нищо не може да се случи- като черни дупки са. Докато в Бургас е обратното. И стените са пропити с добра енергия и затова тук човек винаги трябва да очаква да се случи театрално чудо. Тази енергия вероятно идва и от публиката, която е уникална - винаги съм го казвал. Убеден съм и в това че през последните години тя става и по - компетентна, защото вижда поне моето старание е било такова - всичко, което се случва на българската театрална сцена, а отчасти и на световната, да минава през бургаската публика и съм убеден, че бургаският зрител е много компетентен, а освен това и съпричастен. В Бургас за щастие никога не се случи оня разрив, който стана в много градове между публиката и собствения и театър. Обратно. Бургаският театър е един от поводите за бургаския шовинизъм и съм щастлив за това.

- Това лято имахте представления на остров “Света Анастасия”. Приключение ли беше и за вас?

- Беше страшно приключение. Не бях убеден. Организаторите, които също са опитни хора, ми казаха: Най - вероятно няма да стане...Но се оказа друго. Атмосферата беше прекрасна. Получи се тоя близък контакт с актьорите и съм убеден, че тази идея ще се развие.

Оказа се, че има много хора, които си идват само за лятото, живеят в чужбина или другаде. Често са ми казвали, че не могат да гледат постановките, защото само през лятото са тук. Не съм обръщал внимание. Но сега наистина в публиката имаше много хора, които живеят в Маями, Чикаго, Австралия, които така се вълнуваха и споделяха...Вълнуваха се и самите актьори. Така че това е една инициатива, която ще се развие. Сега това беше само опит - две представления. Догодина вече сезонът на острова ще започва от юни месец и ще вложим малко усилия да оправим сцената. Там има амфитеатър, който е изграден, мястото е прекрасно, но сякаш малко повече е за концерти. Ще вкараме повече прожектори и техника и ще се получи.

През юли играхме там “Око под наем”, убеден съм че на острова могат да се играят и по - сериозни представления. Хубаво е, че всички, които бяха дошли специално за спектакъла, всички, заедно с актьорите, после се връщаха до Бургас заедно на кораба. Така че имаше възможност да си говорят. Толкова лесна работа, но съм сигурен, че това е една успешна стъпка.

- Каква е програмата ви за новия сезон?

- Вървят репетиции и първата премиера е на 19 септември. Тя засега се казва “Един Уикенд” - пиеса на английския драматург Алън Ейкбърн. Николай Ламбрев работи по нея. Първата ни премиера ще бъде на камерна зала. Веднага след това на 27-ми септември, ще имам една пиеса - “Лъжата” - работя с Асен Блатечки, Койна Русева, Милена Маркова и Стефан Иванов. Следващото е “Лес” на Островски, ще го прави Богдан Петканин с Руслан Мъйнов, Жоро Стайков и Димитрина Тенева. Малко по - късно ще излезе това, което в момента репетирам, ще излезе отново на Камерна зала - “Къщата на спящите красавици”... Поддържаме огромен репертоар, имаме над 20 заглавия, спектаклите не слизат лесно, играят се години. Ето, тази есен ще направим едно представление, което се играе вече 15 години - “Омайна нощ”, вероятно тук ще е последното представление, но след 15 години.

Пътуваме непрекъснато. Голяма част от представленията се готвим да ги базираме и в София, след като тук сме ги изиграли. Това ще бъде съдбата и на “Стая 13”, и на “Примадони” след това.

- Има ли според вас българинът вяра в политиката?

- Опитвам се да се интересувам колкото се може по - малко. Разбира се, когато човек е директор на театър не може да не се интересува. Не, българинът няма вяра в политиците. българинът поначало е скептичен, а и няма много основания, аз не го обвинявам за това. Очевидно е, че има нужда да си измисли илюзии и водачи и се опитва да го прави през последните години. Естествено всеки път се разочарова. Аз се опитвам да разбера собственото си отношение - то се люшка през годините от някакъв необоснован патриотизъм до краен нихилизъм. За съжаление, си мисля понякога (макар че мразя обобщенията), че страдаме от един инфантилизъм, имам чувството че сме в някакъв смисъл като народ като непорасло дете, което непрекъснато е наивно, поради което понякога е лошо, понякога е тъжно. Това не знам на какво се дължи - дали на начина, по който е дошла свободата ни, ако тя е свобода и по който се случват нещата при нас, дали поради географското положение, дали поради някакъв манталитет. Опитвал съм се да беседвам и да сравнявам.

Примерно имах спектакъл, който беше съчетание на Рабле и Радичков. И двамата правят митология. Чудех сe защо героите на Радичков - при тях винаги е зима, винаги всичко е малко, те се надигат на пръсти да погледнат света през оградата на къщата. А при Рабле всичко е огромно - Гаргантюа яде 1000 вола и е вечно лято. Нали разбирате, това е въпрос на начин на мислене за света. Не знам дали такива неща се променят лесно, доколко е възможно да се променят.

Смятам, че най-голямата трагедия е това, че децата ни избягаха от България. В нея се крие и надеждата ни... Най- лошите неща понякога, като стане много зле, след това става добре. Храня надежда, че те ще се научат, сигурен съм , че вече са се научили да гледат по друг начин на живота и на света. Силно се надявам, ако един ден се върнат, да успеят да променят това което наричаме манталитет.

- Оптимист ли сте?

- Драматично приемах навремето това, че 85 процента от младите хора на въпроса за какво мечтаете, отговаряха: да не живея в България. Но се опитвам да гледам градивно на живота. Затова се опитвам последните години в театъра да разказвам добри истории...

Животът е пълен с изненади, живее се трудно, но ако само затова и само по този начин мислим, става още по- трудно. Смятам, че една от задачите на театъра най- вероятно е и това- да е място, където човек може да помечтае, че хората може да бъдат по-добри.

- Театърът е вашият дом, а силна ли е връзката ви с морето?

- Тя не е консуматорска. Аз усещам морето. Обичам през зимата, когато морската градина е празна, да идвам пеша до театъра. То тогава не е такова като сега, като предмет за ползване. Тогава е силно, голямо и човек застава на мястото на мащаба си. Светът не се върти около нас.

Нашият гост

Борислав Чакринов е роден в Плевен през 1961 година. Зодия водолей. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” специалност театрална режисура през 1985 г. След дипломирането си започва работа в Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен, като режисьор, а за периода 1987 – 1988 г. е и негов директор. След това работи в Театър “София” (1988-1990 г.). От 1990г. до 1993 г. е директор на МГТ “Зад канала”. От 1998 г. до днес работи в Драматичен театър “Адриана Будевска” – Бургас отначало като режисьор, а впоследствие поема и неговото ръководство.