Борисов е откъм свободната страна на тоягата

Че свободата е на върха на копието, го е изрекъл герой, завършил живота си в лудница

„Ще настоявам българската дипломация да бъде достатъчно активна в изработването на обща позиция на европейските институции за отмяна на санкциите срещу Русия“, увери кандидат-президентката Цецка Цачева.

Същия ден министър-председателят Бойко Борисов в Брюксел заяви: „България би подкрепила санкции срещу Русия за Сирия, ако това би върнало всички на масата на преговорите... това, което се случва в Алепо, е недопустимо и трябва да бъде прекъснато от страна на Русия... Знам какво си причинявам... по-важното са ценностите..."

Причинява си лавина от хули и обвинения в продажничество и предателство. Повечето са рефлекторни, твърде необосновани са обвиненията към Русия за ситуацията в Сирия и около Алепо в частност. Няма никакви обективни данни за разрушения на болници и училища, за жертви на мирното население, причинени от бомбардировки от руски самолети. Гъмжи обаче от напълно достоверна информация за пълната причастност на САЩ, Турция и някои техни западни съюзници към създаването и укрепването на няколко терористични организации в Ирак и Сирия. Воюващи не само в Близкия изток, но и в Африка, причиняващи големи беди на европейските страни.

Освобождаването на ключовия за успеха във войната в Сирия град Алепо би било сериозно поражение не само за противниците на властите в Дамаск, но и за Вашингтон, Лондон, Париж и няколко сунитски столици в ислямския свят. Не могат да си го позволят, следователно не могат да оставят страни от НАТО да си правят оглушки пред призива „Всички срещу Русия!“.

Натискът върху колебаещите се, върху съсредоточените върху националните си интереси, върху потенциалните неутрални спрямо гигантския геополитически сблъсък е огромен, всестранен и свиреп. Иначе ще се появят инакомислещи държави, ще тръгне бърз разпад на Евросъюза, после на НАТО, на т.нар. международна общност - все абсолютно нужни за хегемонията на САЩ елементи. Премиерът на най-близкия им съюзник Великобритания Тереза Мей призова за "силен и сплотен" европейски подход към руските "зверства".

И какво да стори който и да е български премиер след това? Да иска от нея или от канцелерината Меркел неопровержими доказателства за въпросните „зверства“ ли? Да им обяви, че не е в полза на България да се сплотява с историческите и геополитическите противници на Русия ли? Някакво особено мнение ли да хвърли на масата? Или да ги моли като добри партньори за разбиране с оглед неблагоприятните за него и ГЕРБ политически последствия у нас ли? Няма да го разберат.

Тоягата има два края, гласи поговорката, зависи от коя нейна страна си. Чичо Сам държи единия край, а другите „партньори и съюзници“ са откъм свободния и без защита, ако я размаха. Доктрината на Теодор Рузвелт за „голямата тояга“ отново става актуална след силното разклащане напоследък на доктрината на Тафт за „дипломацията на долара”, чиято квинтесенция е: „Доларите изпълняват ролята на щикове”.

Новото е добре забравено старо не само в модата, нерядко така е в политиката. Същият президент Рузвелт през 1914 г. казва: „Нито един народ по целия свят не е демонстрирал такава скорост на модернизация за последните 20 години като японците и българите... Европа бе спасена за втори път от него... Да помогнем на този народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се, за да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.”

Случва се обратното. Президентът на САЩ Удроу Уилсън през 1919 г. в Париж настоява да се зачита принципът за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход. Дори не сме допуснати на преговорите. В кметството на предградието Ньой сюр Сен министър-председателят Александър Стамболийски на 27 ноември подписва катастрофалния за България договор. Твърди се, че после счупил писалката... У нас по-късно гневни офицери го заклали. Като че ли е можел да стори друго.

През есента на 1938 г. се извършва срамният Мюнхенски сговор срещу Чехословакия, по това време страна с мощна индустрия и със съюзнически договори с Англия и Франция. Уилсън, дясната ръка на британския премиер Чембърлейн, пише: „Трябваше да се попречи на СССР. Трябва да признаем правото на немците да осъществят експанзия на Югоизток“. Без участието на представители на самата Чехословакия на Хитлер се позволява спокойно да завземе първо Судетската област, а после и цялата страна. Полша му помага и удря чехите от север.

Кратко и ясно определя решенията на Мюнхенската конференция Чърчил: „В Мюнхен нашите министри избираха между войната и позора. Те избраха позора, за да получат и войната.“ Председателят на Народното събрание през същата година Стойчо Мошанов твърди, че Борис Трети е споделил: “Судетската област трябва да се пожертва, за да се спаси чехословашката държава и мирът в Европа”. А какво да стори царят, да се изрепчи на великите ли?

На 1 септември 1939-а започва световната война, царят и наличните политици всячески се опитват да избегнат включването на България в нея. Не се оказало възможно да се удържи на огромния натиск на Германия, опъналите се Югославия и Гърция са прегазени. Успяват да не изпратят тукашните евреи и цигани към концлагерите. За разлика от Румъния и Унгария не изпращат войски на Източния фронт. При това, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения с СССР.

Допуснато е в определени рамки и партизанско движение, а през септември 1944 г. срещу съветските войски не е изстрелян нито един куршум. В резултат на това снишаване и участието си в крайната фаза на войната срещу Германия отърваваме човешки и териториални загуби, за разлика от Първата световна. Нищо героично обаче, на момент дори доста срамотно поведение на величеството и регентите след него, но пък оцеляваме сравнително успешно в урагана.

После сме откъм победената страна, имаме си хегемон, наложен ни е ограничен суверенитет, управниците ръкомахат и декламират по съветски канони, славят великия Сталин и марксизма-ленинизма, Тодор Живков се целува в уста с миролюбеца Хрушчов и миротвореца Брежнев. Послушни са и тогава управниците ни с унизителен привкус, но срещу ръжен не се рита. Пък има и различни облаги, населението се увеличава в условията на относителна социална сигурност.

Появи се перестройката в Москва, тук комунистите бързо се ориентираха да се подготвят за капитулацията си пред световния хегемон, за капитализма и прегръщането на Ония ценности и либералности. И секти пуснаха, и ДПС създадоха наред със СДС-то, челядта изпроводиха до западни университети, в НАТО и Евросъюза вкараха страната. Е, не ни ихтибарят както Чехия, Полша и Унгария, но и техният рахатлък е до време, като се вгледаме в миналото.

На този фон следва да се оценяват Борисов, думите и делата му. Само се прави на герой, но то е поза в контекста на приетия и в САЩ модел. Истината е, че за държавниците храбростта не е ценното качество. Защото не отговарят само за себе си, а за много и много хора, мнозинството от които е небоеспособно, повечето са и безпомощни. Това за свободата, която е на върха на копието, го е изрекъл герой, завършил живота си в лудница.

Нито може Борисов да се озъби на американците, нито да ръмжи срещу Москва, нито да размаха юмрук на Анкара. Длъжен е да нарами министри като Ненчев, Митов, Кунева и Бъчварова, да угажда на Ердоган и да се слага на европейските лицемерни бонзи. И най-паче да слуша Чичо Сам. Видяхме и виждаме какво става с непослушните. Путин и Си имат несравнимо повече сила, но и те много внимават къде стъпват.

И онези на Запад внимават много, дори американците. В своите държави Обама и Путин също са обекти на критика за своята предпазливост, отговорностите им са неизмеримо по-големи от тези на по-малките. Слабости има Борисов, но е несериозно да се иска от него на бял кон да ни поведе срещу многобройните врази на бой последен.

Изборът ни не е между добро и зло, а между лошо и много лошо. А политиците ни... ами каквито одобрят началниците! После колкото могат - толкова.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи