Визитата при Тръмп извади България от рутината на общите декларации и потупвания по рамото

Родната дипломация все още не е осмислила в дълбочина новата американска политика

Знакова официална визита, която извади България от рутината на общите декларации и потупвания по рамото и очерта конкретна рамка за прагматично и стратегическо българо-американско партньорство. Това в едно изречение синтезира срещата „Борисов-Тръмп“ в Белия дом. Цялостният анализ на резултатите от визитата предстои, но и първоначалният прочит показва, че се опровергаха дежурните скептични очаквания. Останаха в миманса и елементарните подмятания, че срещата била „привикване“ и просто ответен жест за покупката на американските самолети F-16, Block 70 - твърдение, което издава дълбоко непознаване на механизмите на американската политика, подхода на администрацията на Доналд Тръмп и на новите геополитически реалности. Няколко извода:

На първо място, начинът, по който протече срещата, надхвърли очакванията. Вместо предвидените 15 минути за разговор на четири очи, Тръмп и Борисов беседваха близо час. Към това трябва да се прибавят и разговорите в общия формат между екипа на президента Тръмп, в т. ч. и вицепрезидентът Майк Пенс, и българската делегация. Протоколният брифинг за журналисти пред камината по правило е от порядъка само на няколко минути - възможност за снимки. В случая продължи 11 минути, което контрастира на 3-минутните възможности за снимки с американския президент Бил Клинтън, които имаха президентът Петър Стоянов на 22 ноември 1999 г. и президентът Желю Желев на 13 февруари 1995 г. Направи впечатление, че Тръмп демонстрира подчертано приятелско отношение към българския премиер - и със закачката към българските медии „дръжте се добре с него“, и с официалното „ние го харесваме“, и с дружеската обиколка из Белия дом. Освен всичко друго, това са ясни политически знаци, че Белият дом конструира текущото си отношение към България около фигурата на министър-председателя Борисов. Това е разбираемо, защото в техните очи г-н Борисов е „силният човек, който вдига телефона в София“. Причините за това са две две. Първо, защото фактите говорят, че е устойчив лидер, който многократно е препотвърждавал общественото доверие в своята политика, печелейки серия от избори през последното десетилетие. И, второ, защото по българския конституционен модел именно премиерът и правителството, подкрепяни от парламентарното мнозинство, са титуляр на изпълнителната власт и от тях в най-висока степен зависи политическият курс на страната. Това е и знак за „уволнението“ на самоназоваващите се като „демократична общност“ соросоиди и грантови дърдорковци, които години наред бяха инсталирани като монополни говорители на Америка в България от стария ред на неолибералния глобализъм, управлявал Вашингтон цели четири десетилетия преди Тръмп. Идеологическата промяна и новият курс на американската администрация, в резултат от завръщането на традиционните консерватори във властта чрез 45-я американски президент, ги оставиха от „грешната страна на историята“.

На второ място, съдържанието на водените разговори, материализирано не само в съвместното изявление, а и в самостоятелен двустранен документ - Рамка за стратегическо партньорство - свидетелства, че за първи път българската страна, макар и неуверено, съумя да излезе от общите декларации и потупвания по рамото и да постигне конкретни и прагматични ангажименти от САЩ. Видимо е, че родната дипломация все още не е осмислила в дълбочина новата американска политика и променената геополитическа архитектура на света при управлението на президента Тръмп. Мнозина у нас все още робуват на старите клишета. Но въпреки това, вероятно политическият инстинкт на премиера Борисов е подсказал адекватния подход - да се гради партньорство извън рамката на ЕС, а България да говори във Вашингтон със собствен глас без непременно да приглася на Брюксел. Прави добро впечатление, че приетата стратегическа рамка, за разлика от подобни документи в миналото, не се изчерпва само с „общи усилия“, „САЩ ще насърчават“ и прочие по-неангажиращи формулировки. Има конкретни ангажименти в сферата на сигурността, енергетиката и индустриалното сътрудничество. Факт е, че противно на нечии очаквания у нас, президентът Тръмп не поиска от България да заеме позицията на „ястреб“ по отношение на Русия. Темата за милитаризация на Черно море чрез военна база в България отпадна от дневния ред на този етап. Борисов съумя да убеди американския лидер през призмата на българския икономически интерес, че това е нежелана стъпка за нашата страна. Ангажиментът за координационен център във Варна, който се занимава с планиране, анализ и координация на усилията на НАТО в региона, е далеч по-добър за страната ни - прави България по-важна политически, без да я превръща в черноморски плацдарм за съюзнически войски срещу Русия.

Ключово значение има формулирането като обща цел на двустранните отношения „България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални, функциониращ въз основа на пазарните принципи.“

Очакванията, че от срещата ще произтече блокаж на „Турски поток“, не се оправдаха. Нещо повече, за първи път, българското държавно ръководство успя да извади темата за АЕЦ „Белене“ от стигматизирането u като „руски проект“, което услужливо беше наложено от предходните български управления. Проявеният икономически интерес и изпращането на ядрени експерти, които да се запознаят на място с възможностите за американско участие, са добра новина за България. Стига, разбира се, на оперативно ниво родните експерти и чиновници да си свършат работата, защото, както винаги, дяволът е в детайлите. Закрепен е и активен американски ангажимент за изграждането на газовия интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, което ще позволи устойчиви доставки на американски втечнен газ на конкурентни цени.

Като известен пробив по темата с визите, може да се сметне и заявката на Тръмп да се обсъдят възможностите за включването на България в програмата за премахване на визите за определени категории лица за посещения в САЩ до 90 дни, което е първата стъпка към евентуалното им цялостно отпадане. Трябва да се знае все пак, че отпадането на визите понастоящем не е въпрос на политическа преценка, а на покриването на обективни показатели, заложени в американското законодателство (глава осем от US Code), където е заложено условието отказите за визи да бъдат максимум до 3% от общия брой. По този критерий България е много назад с повече от 10% откази, поради нарушенията на американското имиграционно законодателство, които наши граждани правят - пресрочване на разрешения престой, хващане на работа нелегално, докато пребивават в САЩ с туристическа виза, кандидатстване за туристическа виза със скрита цел емиграция и пр.

Няколко бележки заслужава и пороят от откровени глупости и измишльотини, които заляха социалната мрежа за посрещането на българската делегация във Вашингтон. Защото не са израз на опозиционност, а обиждат държавата ни. Нашата делегация не е посрещана на „селскостопанско летище в пустошта“ и не е „унизена“ от „дребни чиновници и шофьори“ като посрещачи, както велемъдро дърдореше фейсбук-геополитиката. Като оставим настрана небрежния, казано вежливо, начин, по който изглеждаха министрите Дончев и Каракачанов на слизане от самолета, българската делегация беше посрещната по обичайния начин, както всички делегации, които пристигат във Вашингтон с правителствен самолет, а не с гражданските авиолинии - на летището на Военновъздушната база „Андрюс“. И папа Франциск при последното си посещение в САЩ кацна на база „Андрюс“, и много други държавни и правителствени ръководители. На летището нямаше военни почести, защото такива се полагат само на държавни глави, които са и главнокомандващи на армията - монарси и президенти. Тогава имаме държавно посещение, при което протоколът е по-тежък, предвижда и официална вечеря, и съвместна пресконференция и пр. Когато се посреща министър-председател на официално посещение, какъвто е нашият случай, на летището от американска страна отива някой зам.-министър и командващият на въздушната база, ако се каца там. А официалното посрещане се прави лично от президента на САЩ на Южния вход на Белия дом.

В критичен план - можеше да се постигне много повече, ако на държавно ниво в България имаше реално осмисляне на новия американски курс. Например, да се постави още по-силен акцент в сферата на икономиката, туризма и културата. Но очевидно тези теми ще останат като потенциал за бъдещето. Засега е важно, че вместо просто „конграчюлейшънс“, както неведнъж досега, получихме някои конкретни ангажименти и повече заинтересованост от американска страна. Дали ще ги реализираме, зависи главно от нас.

* Д-р Борислав Цеков е автор на научната монография “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”