Борисов и Заев отвъд символиката

Референдум ли? Че то е много… сложно

Ако имаше и нещо прагматично, хич нямаше да е лошо

Както символно я подкараха Борисов и Заев да оправят българо-македонските отношения, така я и карат. То не бяха цветя пред паметника на цар Самуил в София, то не беше подписване на двустранния договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество на връх Илинден в Скопие, то не бяха цветя на гроба на великана Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“, то не беше първо съвместно заседание на двете правителства –къде?, в родния град на Заев Струмица, разбира се... Последваха визита в Скопие на Борисов на 12 март тази година по повод 75-тата годишнина от изпращането на македонските евреи в нацистките концлагери, та до онзи ден, когато в Благоевград двамата премиери отново се видяха, за да отбележат 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. От символ на символ, от юбилей на юбилей, от празник на празник... Да не говорим за многобройните им срещи по разни форуми насам и натам, особено в рамките на българското председателство на Европейския съвет. Та, затова казвам, че както символно я започнаха, така Борисов и Заев я продължават тази работа с двустранните отношения.

Е, ако имаше и нещо прагматично зад това, хич нямаше да е лошо. Сега в Благоевград двамата се договориха да разширят граничния пункт Станке Лисичково, който отдавна има нужда от това. Но понеже сме на територията на Благоевградска област, да взема да попитам- а какво става с новия пункт „Клепало“, нали и там щяхме да режем лентата, за да облекчим контактите между хората от двете страни на границата. Цяла митология има вече около този пункт, идеята обрасна и брадяса, а непосредствен резултат няма... Да не говорим за прословутия роуминг, който аха-аха щяхме да намаляваме до нивото на стандартите в ЕС, ама всеки път в края на месеца, когато ми идват сметките за телефона, ми се изправят косите заради парите, които трябва да платя за няколкото проведени разговори с приятели или колеги от Македония...

Преди около месец, по време на лекторията, посветена на Македония, която водя в Македонския научен институт, един от присъстващите, дългогодишен професионален журналист попита госта ми академик Георги Марков какви са гаранциите, че в Договора между Скопие и Атина за промяна на името на Македония българските национални интереси са защитени. Академикът отговори, каквото отговори, но още тогава си дадох сметка, че една от тези гаранции може да бъде колегиалното партньорство и вече очертаващото се здраво лично приятелство и системна неформална комуникация между Борисов и Заев. Но дори и да е така, въпросът е доколко устойчива и дълготрайна може да бъде една такава гаранция, при положение, че колкото и да са популярни и обичани, политиците идват и си отиват- по-рано или по-късно, но интересите остават. Така върви светът от край време. Наясно сме какво му се пече на Зоран Заев с предстоящия референдум на 30 септември и ако има нещо конкретно политическо, а не толкова символно в срещата му с Борисов в Благоевград, то е ,че и този път българският премиер вложи част от популярността си от наскоро приключилото Председателство да удари демонстративно едно рамо за подкрепа на македонския си колега. И не говоря за това, че през цялото време пред камерите и микрофоните Борисов бащински, не, братски бе прегърнал по-ниския Заев през рамото. Но цялата тази преднамерена публичност на тяхното лично приятелство ми се струва някак се театрална чак до там, че започвам да си задавам и аз открито въпроса, който отдавна скрито ме мъчи- доколко може да се вярва на Зоран Заев? За себе си отговор имам.

Както и да е. Слава Богу, че и този път не разделихме Гоце и илинденци, както в предишни години. На Заев му стига разделението, което самите македонци демонстрираха на 2 август, при това с предизборен, или по-точно, предреферендумски хъс. Самият македонски премиер пристигна в Благоевград от Пелинце, където всяка година на този ден македонската левица отива да отбележи годишнината от „Втория Илинден“, от заседанието на АСНОМ- Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония на 2 август 1944 година. Вярно, това заседание, което определи бъдещето на Македония като част от Титова Югославия и нейната дебългаризация, се проведе в една от стаите на манастира „Свети Прохор Пчински“, който се намира на сръбска територия. Но когато преди години Сръбската православна църква реши да забрани честванията на 2 август да стават в манастира, тогавашното правителство на социалдемократа Бранко Цървенковски реши да направи реплика на въпросната стая от заседанието на македонска територия, в нещо като музей, досами граничната линия, в местността Пелинце. Та там тази година беше и Заев, нали е лидер на Социалдемократическия съюз на Македония, което понякога съвсем преднамерено или просто така, неволно, забравяме...

Патриотичната десница, по стара традиция, се събра в местността „Мечкин камен“ над въстаническо Крушево. Формално организацията на тържествата там бе под патронажа на президента Георге Иванов, но какво е той без структурите на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Казват, над 80 автобуса от цялата страна са превозвали симпатизанти на партията към Крушево, заедно с някои от най-известните футболни агитки и различни крайно националистически и анархистични групи. Е, тъкмо те дадоха облика на празненствата с проявената вербална агресия, с хвърлянето на шишета с вода към няколкото министри от кабинета, дошли да положат цветя на паметника на Мечкин камен, със скандиранията на вече уж забравените лозунги, които изпращат албанците в газовите камери и така нататък. За тази тоналност допринесе и речта на президента Иванов, който се държа за пореден път не като обединител или „баща“ на всички македонци, а като, както вече писахме на това място, а като „последният груевист“ в Македония. Цялото поведение на Иванов и на присъстващите „патриоти“ бе насочено срещу предстоящия референдум, сякаш ставаше дума не за честване на големия държавен празник, а за откровена предизборна проява...

Иначе Заев наистина се нуждае от подкрепа. Той няма никакви гаранции, че на 30 септември необходимият ценз от около 900 000 гласоподаватели- половината от общия избирателен списък, ще излязат да отговорят на въпроса „Дали сте за членство в НАТО и в ЕС и за подкрепа на Договора с Гърция?“ Особено ако ВМРО-ДПМНЕ обяви бойкот на референдума, за което още няма яснота, но и за предотвратяването на подобно решение международната общност работи. Защо мислите, че и Краси Каракачанов бе на срещата на Борисов със Заев, само защото е лидер на ВМРО ли, или че неговите хора организираха честването пред паметника на Гоце Делчев? И за това, но и повече заради неформалните му силни връзки сред хора от висшето ръководството, а и сред редовите членове на ВМРО-ДПМНЕ, с които би могло да се разговаря за това просто да участват в референдума. Пък нека гласуват „против“, или както там предпочитат. Важното е тези необходима 50 процента плюс един от общия списък да бъдат постигнати. Ако това стане, с твърдите албански гласове от всички партии- управляващи или опозиционни, които са общо около 250 000, плюс неговите, на социалдемократите 400 000 от последните парламентарни избори, плюс още няколко хиляди от колебаещите се, и работата става. Ще бъде изпълнено условието „За“ да са гласували половината плюс един глас от излезлите пред урните.

Но за да се подсигури, Заев вече обяви идеята си за план „Б“ при провал на референдума. Институционално, вместо референдумско решение. Парламентът решава, но за това ще му трябват най-малко две трети от гласовете – 80, на депутатите в парламента. А той и тях ги няма. Засега.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари