Казват че “политиката е шоубизнес за грозни хора”. С тези думи британски политически коментатор откри в понеделник телевизионното си предаване, което от седмици е съсредоточено върху едно централно събитие - избирането на приемник на Тереза Мей начело на партията на консерваторите и правителството на Великобритания. Предизвестеното от самото начало възкачване на бившия кмет на Лондон, външен министър и острие на кампанията за Брекзит през 2016 г., Борис Джонсън, в крайна сметка не изненадва никого.

И така при гласували 159 320 регистрирани членове на партията на торите (или над 87%), Джонсън спечели симпатиите на 66 процента от тях, срещу едва 32 за неговия опонент и досегашен приемник на поста първи дипломат Джереми Хънт. До тук се стигна след пет тура на вътрешно гласуване сред депутатите консерватори, започнало преди над месец и половина, в рамките на което бяха елиминирани над дузина претенденти, за да се стигне до двамата последни. Които преминаха през 16 срещи с партийни избиратели в различни градове на Англия и Уелс и едва два телевизионни дебата между кандидатите, всеки един от които по-“про форма” от предишния, за да утвърди доверието на гласоподавателите в избора им за следващ министър-председател. Т.е. Джонсън.

За мнозина концепцията при смяна на партийния лидер във Великобритания следващият премиер на страната да се избира от членовете на партията, която се намира в управляваща позиция, може да не звучи от най-демократичните. И както и да го погледнем в този случай близо 160 000 души решиха съдбата на над 68 млн. техни съграждани и данъкоплатци. Но пък не е прецедент. От края на Студената война насам четирима британски премиери са поемали бъднините на страната по този начин. За справка: Джон Мейджър наследява премиерския пост от Маргарет Тачър с вътрешни избори на консерваторите през 1992 г., Гордън Браун от Тони Блеър при лейбърстите през 2007 г., злополучната Тереза Мей от Дейвид Камерън след краха предизвикан от референдума за Брекзит през 2016 г. и вече Борис Джонсън, като неин приемник.

На поста 14-ти министър-председател под управлението на кралица Елизабет II и 77-ми откакто терминът е въведен в употреба в камарата на общините на парламента на Великобритания през ХVIII век (с първия титуляр над 20 години на поста). Джонсън е и първият ръководител на западна държава, който носи изконно българско име - Борис. Така де. Вярно, откакто първият български владетел със същото име донесено от степите е влязъл в историята на Европа, то се смята на Запад за предимно славянско и дори руско. Но да бъдем честни - ако и учените в Москва го признават за произхождащо от българските ханове - “бъди българин Джийвс”, нали така! (ще заложим на този прочит на заглавието на сборника разкази на Уудхаус) Пък който знае, знае.

С което навлизаме в битието на новия министър-председател на Великобритания. Александър Борис де Фефел (макар че “де Фифел” би било по-правилното произношение) Джонсън. Новият министър-председател на Великобритания произхожда от фамилия с шарено родословие, в която място намира прадядо му по бащина линия, османският журналист от черказки произход бей Али Кемал, министър на вътрешните работи към Великия везир на Османската империя след края на Първата световна война. По майчина линия предшествениците му се смятат за наследници на британския крал и дук на Хановер Джордж II. Самият Борис е роден в Ню Йорк на 19 юни 1964 г., където баща му, Стенли, работи за британското консулство. С аристократичния произход, американско и британско гражданство в джоба, “Алекс” завършва престижната частна гимназия “Итън” в началото на 1980-те, където и променя обръщението към себе си от първо към второ име - Борис, което му звучало много по-авторитетно от Александър (шшш - да не чуят гърците). Висшето си образование по хуманитарни науки получава в Оксфорд, където за кратко оглавява престижното студентско обединение за дебати “Оксфордски съюз”. След завършване Джонсън се насочва към журналистиката, докато същевременно играе активна роля и в редиците на консерваторите.

След серия различни инициативи на страниците на “Таймс” и “Дейли Телеграф” през първата половина на 1990-те, Борис се присъединява като автор към екипа на седмичното издание “Спектейътър”, където остава на постоянен щат между 1999 и 2005 г. Като депутат в парламента на Великобритания влиза от Оксфорд през 2001 г. и е преизбран през 2005 г. Три години по-късно Джонсън се кандидатира за кмет на Лондон и е преизбран през 2012 г., след като осигурява домакинството и провеждането на Летните олимпийски игри в града.

В парламентарната политика на Острова Борис Джонсън се завръща като депутат през 2015 г. след като отказва да защити кметското си място година по-рано срещу Садик Кан. През 2016 г. повежда кампанията на консерваторите за Брекзит, кулминирала с победата на референдума същата година. След като Дейвид Камерън подаде оставка през юни, новият лидер на торите Тереза Мей го назначи за външен министър.

Тихата сила на скандала

За около двете си години на поста първи дипломат на Великобритания, Борис Джонсън остави противоречиви впечатления, подковавани от коментари в редовните му статии за “Дейли Телеграф”, в които създаде не малко противоречия на религиозен и етнически признак. В началото на годината срещу него бе заведено дело от над 6 000 частни ищци за съзнателно изнасяне на лъжливи твърдения с цел манипулация по време на кампанията за референдума за Брекзит през 2016 г., около лозунга, че с излизането си от ЕС вместо за вноски в Брюксел, Великобритания ще може да вкарва допълнителни 350 млн. лири седмично в бюджета на здравната си каса. Върховният съд в Лондон отхвърли окончателно иска в началото на месеца, въпреки че цифрата бе доказано лъжлива.

За него

Европа не го приема сериозно

След години на присмиване, европейците просто не приемат Джонсън насериозно. И на този етап и трудно да си представи човек, какво би променило мнението им. Защото докато европейците се наслаждават да се присмиват на Доналд Тръмп, те също така уважават (и се страхуват) от мощта на Белия дом. Независимо дали им харесва или не (и на повечето не им) Тръмп има значително влияние в Европа едновременно в областта на икономиката и сигурността. Но никой не се страхува от Борис Джонсън.

Матю Карницшниг, журналист, “Политико”

Щом е по-опасен от нас...

Пожелавам всичкия възможен успех на Борис Джонсън. Самият факт че зложелателите му като Тони Блеър го описват като “по-опасен от Лигата” (б.р. - управляващата в коалиция крайно-дясна партия на Матео Салвини), го прави в пъти по-симпатичен за мен.

Матео Салвини, вицепремиер и вътрешен министър на Италия

Бразилия е с теб

Поздравления на Борис Джонсън, новият министър-председател на Обединеното кралство, избран с благородната воля да бъдат спазени желанията на британския народ. Можете да разчитате на Бразилия в търсенето на свободна търговия, просперитет за двата народа и защита на свободата и демокрацията.

Жаир Болсонаро, президент на Бразилия

Очакваме го

Избирането на Борис Джонсън за премиер е много важен момент за Брекзит. Очакваме да чуем от новия министър-председател какво очаква да се случи и какви са вариантите пред Обединеното кралство. Дали ще е редовен Брекзит или без сделка? Последното никога няма да е решението на ЕС, но сме готови за всичко.

Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за Брекзит